Екзорсизмът е религиозна практика за гонене на демони, духове и

Екзорсизмът е религиозна процедура за преследване на демони, духове и други духовни въплъщения, свързани с дявола и злото. От антични времена тази процедура съществува в редица религии и култури.

В християнството екзорсизмът се прави от членове на църквата, които са духовни лица. Действията на екзорсиста се възприемат като лек, а не като наказване. Екзорсистите имат вяра, че хората, в които се е вселило злото, са жертви на операция от зли сили, които не носят отговорност за дейностите си.

В католическата черква екзорсизмът се прави единствено от лица, които получават особено позволение. Екзорсистите се подготвени да разграничават въплъщенията на злите сили от съществуващи душевен и физически болести. Според католическото схващане, някои демони се крият надълбоко в душата и остават там в продължение на години.

Екзорсизмът влезе в международните вести преди две седмици, когато от Международната асоциация на екзорсистите разкритикуваха новия филм с Ръсел Кроу – „ Екзорсистът на папата “. В лентата, за която се твърди че е въодушевена от действителни събития, Кроу играе екзорсист, който би трябвало да проверява обладаването на малко момче. По време на ритуала той разкрива вековна загадка на Ватикана.

Архиепископ Рон Фейл-Енрайт е основен екзорсист на Ордена на екзорсистите и Светият медал на Архангел Михаил. Това е интернационална организация, която прави „ демонични следствия “ и оценка на потребността от екзорсизъм в 24 страни. Отец Енрайт назовава това „ Министерство на екзорсизма “. Главният екзорсист даде извънредно изявление пред Светослав Иванов по bTV.

– Според католическата черква, екзорсизмът се прави по прецизни правила. Означава ли това, че преминавате през някакъв тип специфична подготовка?

– Ние прекосяваме през особено образование. На работното място. Когато човек бива ръкоположен за духовник, стане свещеник, и демонстрира интерес към това служение, той се обръща към висшестоящия си свещеник, който го насочва към наставник. Менторът е различен свещеник, екзорсист. Всъщност пасторът става негов асистент. Така че образованието е без отделяне от служебните отговорности. Продължава сред 2 и 4 години.

 Помните ли първия път, когато бяхте свикан като екзорсист? Какво се случи?

– Това се случи към края на 70-те. Тогава към момента бях асистент на епископа. Помагах му. Имахме един случай през 1979 година Поканиха ме да осветя един дом. Нямаше други свободни свещеници и изпратиха мен. Знаете ритуала – освещава се дома, парцела.. И като отидох на адреса – видях, че това беше огромен жилищен блок в един занемарен квартал, назоваваме ги Скид Роу – сиромашия, множеството хора са наркомани, има принуждение, какво ли не… За нас този квартал е доста рисков. В блока живееха 200 фамилии и в постройката – нещо като хотел – се натъкнах на нещо, което ние назоваваме „ демонично отнемане “. Нямах никаква визия какво ме чака там. Заведоха ме при едно момиче, което демонстрираше признаци на „ демонично отнемане “. Аз изпаднах в потрес. Там бяха бащата и доведената майката на момичето. Бях безусловно неопитен. Та ритуалът продължи цели четири дни. Помагаха ми членове на фамилията. И към края на четвъртия ден, посред ритуала, който изпълнявахме за момичето – нейната доведена майка внезапно се срина на земята и посиня! Спряхме ритуала. Извикахме кола за спешна помощ. Властите пристигнаха да я закарат в болничното заведение, само че по пътя тя умря. Ужасни четири дни бяха. И не беше единствено демонично отнемане, само че и пъклен набег. Навсякъде бъкаше от всевъзможни духове.

Та това беше един от първите осъществени от мен ритуали. Но някъде през 1976 година, за първи път видях демонично захласнат човек с всичките му признаци. Беше огромен потрес. Бях млад духовник и бях с умел екзорсист, който ми беше наставник, а аз единствено асистирах. Помощникът чете отговора от писанието от „ Rituale Romanum “. В него има и отговори. Та вторият човек чете отговора. Стоя си там, чета отговора, екзорсистът си прави работата и за първи път в живота си станах очевидец на свръхестествено събитие. Пред очите ми се появи. Жертвата си промени формата. Много мъчно е за разказване, само че цветът на кожата й стана мрачно сив, а самата тя напряко полудя. И трябваше да я завържем за рамката на леглото, с цел да продължим. Това нормално го вижда човек във филмите. И в случай че филмът е в действителност добре изработен, то ще е единствено към 20% от истината. Защото в действителността умират хора.

– Как разпознавате и разграничавате демонско обладаване от психическо заболяване да вземем за пример?

– Правим специфична оценка. В началото на 80-те години на предишния век съм изучавал по този начин наречената „ Процедура “. Процедурата включва цялостна оценка на жертвата. Обикновено ни се обажда някой член на фамилията и желае посещаване от духовник. Първото нещо е да се изпрати екип за оценка. Екипът прави оглед на мястото, и по-късно пристъпва към проучване. Следва първи контакт – събеседване. То се състои от три съществени раздела. Първият раздел, несъмнено, е по отношение на психологичното здраве на лицето. Предистория и впрочем. Имаме цялостен въпросник – към 60 въпроса. Втората част са физичните проявления, които се случват на мястото. След това оценяваме физическото положение на лицето. Имаме си щатен психиатър. Той преглежда отчета за оценка и прави рекомендации. Те са неразделна част от отчета за оценка. Докладът съдържа и записи, видео, документирани резултати от обследването. Процедурата лишава към 3 до 6 месеца. Преди да се утвърди екзорсизъм.

Демоничното обладаване в действителност е извънредно рядко срещано. Но като се случи, ние всички участваме. И най-малко двама свещеници и доста други хора вземат участие в процедурата. Та си е нещо доста същинско. И в случай че човек в никакъв случай не се е натъквал на него, не осъзнава, че то трансформира живота на човек.

Оценителите ни, които изготвят оценките, всичките са с дълготраен стаж, множеството от тях са миряни. Ние образоваме миряни за процедурата. И те я съблюдават – всичко се документира, вършат събеседването с индивида. И отчетът им идва при нас. Ние вършим оценката въз основата на доказателствата. Дали в действителност става въпрос за някакво демонично събитие.

– Когато дявол или злобен дух влезе в нас, има ли някакви ранни сигнали, които да са разпознаваеми?

– Да, има. В множеството случаи когато човек попада под някакъв тип демонично отнемане, стартират да се следят промени в характера и държанието му. Както и във всичко към него. Физическите привички се трансформират. Става изцяло изолиран. При някои се стига до психологичен срив под някаква форма. Ако някой е обладан, стартират да му се случват доста забавни неща. Свръхестествени неща. И към жертвата и вътре в нея. Променя се външният му тип. Мъж да се трансформира в жена. И да стане изцяло неразпознаваем.

Друг забавен симптом. Може тялото му да се тресе като в епилептичен пристъп. Спира да мига. Не може да не примигва човек. На шпации от по 20 секунди. Инстинктивно примигваме с очи, с цел да овлажняваме очните си ябълки. Това е естествена човешка реакция. Обладан човек не мига с очи. Или пък в случай че някой внезапно стартира да приказва няколко езика, без да ги е учил. Или пък почне да демонстрира свръхестествени качества, като да вземем за пример да хвърли с всички сили нещо доста тежко или различен човек чак на другия завършек на стаята. С доста малко изпитание да го направи. Да стане извънредно мощен.

И други проявления към него в стаята може да има – предмети да почнат сами да падат от рафтовете на библиотеката. Или лампата да падне на земята. Или може би електричеството да стартира да прекъсва. Или пък електрически уреди да стопират без причина. Има доста детайли на обкръжаващата жертвата среда. Много е забавно. И доста ужасно. Повечето от случаите са извънредно конфиденциални, тъй като е толкова… толкоз прочувствено нещо. Много съществено нещо е. И жертвите, и техните фамилии претърпяват огромна контузия.

– А това заплашва ли вас по време на борбата с демона?

– Да, има. При един от последните ритуали на екзорсизъм, които съм изпълнявал аз персонално, беше на едно лице, още през 2013 година, едвам не изгубих живота си. По средата на ритуала невидимо творение се прояви като ме удари с забележим предмет. Три удара ми нанесе в профил. Не можех да вдишвам. След ритуала стана по-зле. Обадих се на персоналния ми доктор. Той ме прати на проучвания в болничното заведение. Снимаха ме на рентген, прегледаха ме и откриха, че имах два литра кръвоизлив в сърдечната област. Точно където ме беше удряло създанието. Тази кръв беше пристигнала неизвестно от кое място. И бях в доста тежко положение. Десет дни бях в сериозно положение. Лежах в болница цялостен месец, претърпях 3 интервенции. До ден-днешен докторите нямат визия от кое място може да е пристигнала тази кръв. И по какъв начин съм стигнал до това положение.

Всичко това не може да се изясни – опонира на законите на природата. Такива, каквито ги познават множеството хора. Извън тях е.

– Как звучи гласа на дявола? Или на злото? Как ще опишете неговия глас?

– В къщата или в помещението може да се чува глас, а да няма никого. Сякаш че гласът идва от стените. Като че ли има някой зад стената. И този някой крещи с цяло гърло. И приказва какви ли не нецензурни неща. И в случай че допре човек стената, усеща, че е топла и че трепери. Много неприятно, меко казано. Чували сме гласове, които идват отникъде. Чували сме гласове от средата на стаята. И налягане. Някакво налягане, което идва от центъра на стаята. И в случай че се приближи някой, напряко го изблъсква към другия завършек на стаята. С голяма мощ. В такива случаи се следят студени и горещи места. И тогава знае човек, че евентуално си има работа с наличие на демони. И в случай че е по този начин, има цяла поредност от неща, които да се създадат за оценка и документиране на явлението.

Опитваме се да документираме всичко, преди да вземем решение. Аз получавам отчета от оценката финален – както и всеки подобаващ свещеник. Много мощно разчитаме на нашите екипи за проучване на случаите. Много е тънка границата сред психологично заболяване и демонично обладаване. Дори единствено един човек да е жертва и да страда от тези признаци, имаме най-малко 6 „ следователи “, които отиват на място да беседват с жертвата, до момента в който другата част обследва дома, записва всичко. Събираме всичко това като доказателства, с цел да можем да вземем решение. Ако няма доказателства, а лицето още счита, че е обладано, а ние не можем да намерим нищо, то няма да правим обред, тъй като, в случай че го създадем, в случай че правим обред за човек, който не е обладан или няма демонични проблеми, това би могло в допълнение да ги тласне към психозата. Така че в случай че това се случи, множеството или ще се самоубият поради претърпяното, или доста от тях ще бъдат затворени в болнични заведения, поради държанието им. Но би трябвало да подсигуряваме, че се занимаваме с същинското нещо, че има пъклен проблем и че това, което вършим, се прави за положителното на лицето. Това вършим.

– Ако обладаният не има вяра в Бог, можете ли да му помогнете?

– Да. Помагаме всекиму. Една от главните аргументи да се занимаваме с това, е да оказваме помощ на хора, ние сме духовенство на изцелението. Ако човек се обърне към нас, даже да не е набожен, да е безбожник, само че демонстрира признаци на демонично обладаване, несъмнено, ще му помогнем. Вижте, врагът ни е Сатаната. Той не се интересува коя вяра изповядваш, в какъв храм вървиш. Работата му е да пречупи човек и употребява всички средства за задачата. Различните демони в света са паднали ангели и работата им е да унищожат Божието Творение. Те го вършат от от вътрешната страна. Взимат надзор и демонстрират държанието си. Някои от жертвите стартират да се порязват – самонараняват се с ножове или бръсначи, единствено поради вълнението да разрушат тялото. Понякога са толкоз сполучливи, че кървят до гибел. Всичко е допустимо и това е нормално в сюжета.

– Кое е най-мощното ви оръжие против злото? В ритуала, коя е най-силната техника?

– Ние се борим със извънреден зложелател. Врагът е незабележим в множеството случаи и би трябвало да се научим да признаваме тази действителност. Използваме светите тайнства, светена вода, осветена сол, това са някои от оръжията, които използваме. Носим виолетов епитрахил към врата като щит, в случай че щете. Показва за какво сме там, какви са пълномощията ни. Представляваме властта на Бога, пристъпвайки в това мрачно пространство, където се намира лицето. Трябва да сме готови и сме. Правя го към този момент 41 години и за това време съм направил доста ритуали на същински хора с същински демони. Никога не бихте повярвали какви неща сме видели. Наистина са умопомрачителни.

– Имали ли сте случай, при който дявол или дух се е о