Екстремният бегач Кирил Николов-Дизела се подготвя за поредното си вълнуващо

...
Екстремният бегач Кирил Николов-Дизела се подготвя за поредното си вълнуващо
Коментари Харесай

Кирил Николов-Дизела: Времето ще отсее хората, които отиват в планината само за снимка

Екстремният бегач Кирил Николов-Дизела се приготвя за следващото си вълнуващо предизвикателство. На 1 август той ще се насочи към българската част от интернационалния туристически маршрут Е4, като ще започва от Драгалевци с желанието за по-малко от два дни да стигне до Славянка. Николов описа пред " Дневник " какво го притегля към сходни завършения, както и какво мисли за засилващия се интерес на българите към планините.

Къде поставяте новото си предизвикателство в богатата картина на надпревари и завършения, в които сте взели участие?

- Отдавна си бях набелязал Е4 - още през 2017 година, само че не виждах повода да го направя самоцелно. Две години след бягането на " Ком-Емине " желаех повече да се съсредоточа върху надпреварите си. И в този момент му пристигна моментът, към този момент имам апетит да го направя. Сегашният връх е два дни, 22 часа и 44 минути на Боян Дочев. За себе си желая да ревизира дали мога да го направя за под два дни. Моята цел не е просто да отида и да подобря обещано достижение, а по-скоро да видя на какво съм кадърен аз. Всъщност, това важи и за " Ком-Емине " - в никакъв случай не ми е била задачата да подобря върха на Любомир Палакарчев. Аз не съм ултра бегач и това не ми е пристрастеността. Харесвам повече по-кратките и по-технични бягания в планината.

Е4 си е предизвикателство за мен, тъй като минава през емблематични места и ще предизвикам себе си. Освен това ще ми е доста добра подготовка за " Пирин ултра ", което ще ми е най-дългото съревнование за годината (66 км). Дойде му времето на Е4 и още веднъж ще съм с екипа си. За да се избяга за това време, за което желая, няма по какъв начин без екип. Другото ще бъде нещо към времето на Боян. Когато имаш екип, не губиш време в това да мислиш за ястие, за възобновяване - всичко ти е готово, отиваш на мястото, презареждаш и продължаваш.

Също по този начин Е4 минава през няколко планини, всяка от които със своите хубости и проблеми, и може да забележим нещо забавно по трасето, за което след това да обърнем внимание на хората.

Какви са провокациите пред вас по този маршрут?

- Най-голямото е обвързвано с организацията. Целта да сляза под 48 часа значи, че съвсем не би трябвало да се спи. Независимо по кое време потегли, имам две нощи. Много мислех по кое време да стартира - дали да е денем или по-късно вечерта. Най-топлата част се чака да е във Верила като по-ниска планина и по-късно секторът сред Пирин и Славянка, където е много по-късо - няма и 20 км. Затова взех решение да потегли по-късно вечерта на 1 август.

Фотогалерия: Вдъхновяващите мигове от върха на Кирил Николов-Дизела >

Другото предизвикателство е да видя по какъв начин ще се оправи тялото ми с това съвсем да не дремя 48 часа. Една по-голяма отмора от към 2 часа съм планувал някъде в Пирин, като мястото ще го преценим в течение на бягането. При такова натоварване не можеш просто да стигнеш някъде, да легнеш и да заспиш. Ти си изтощен, само че си доста превъзбуден. Идеалният вид е да легнеш и да заспиш, само че тогава не можеш да спиш дълго, тъй като от адреналина се събуждаш. Този вид ще диря - да дремя един час и да продължа до края.

Какво коства на организма този стрес?

- В случая, колкото и смешно да звучи, е единствено 48 часа. Защото при " Ком-Емине " са пет денонощия и е напълно друго. За да няма съществени последствия е значимо да се възстановяваш добре. Невъзможно е да няма отмалялост, само че там е въпрос на психическа настройка - знаеш, че ще е мъчно и тежко. В моя случай не мисля, че ще има огромни проблеми. Вероятно ще смъква няколко кг, само че те бързо се наваксват, тъй като множеството са течности.

Защо го вършиме?

- Правя го за самия себе си, да се предизвикам. Правя го, тъй като желая да се обърне повече внимание на този маршрут, тъй като за мен е доста по-интересен от " Ком-Емине ", най-малкото минава през Рила и Пирин. Винаги ме е стимулирал персоналният образец за това по какъв начин човек работи в планината. Много се надявам по пътя да забележим някои неща, с цел да можем по-късно да отворим друга тематика за диалог, която да е потребна за всички. Много е хубаво, че в последните години толкоз доста хора потеглиха по планината - на някои места отиваш и се изненадваш какъв брой доста хора има, само че виждаш по какъв начин постоянно има оставени неприятни следи.

 Кирил Николов-Дизела: Времето ще отсее хората, които отиват в планината единствено за фотография
© facebook.com/Dislfanclub

Преди две седмици вървях на Мальовица, като се качих през източния борд. В момента, в който си подадох главата над ръба и видях морето от хора, бях в действителност шокиран. Това не е наложително неприятно, само че аз не одобрявам такива места, тъй като нормално свързвам планината със успокоение и усамотение. Надолу имаше още доста хора и си зададох въпроса дали има метод това да бъде контролирано. На Рилските езера преди 10 години имаше една тясна пътека, а в този момент е необятна като за два камиона.

Според мен в случай че в този момент има хора, които вървят единствено поради фотографията, това ще се промени с времето. Има хора, които желаят да посетят Мусала, Вихрен, Мальовица... Има и такива, за които планинарство е метод на живот и те са в планината всяка седмица. В планината има правила на държание, които не са писани и няма къде да прочетеш, само че е належащо време да се научат.

Добре проведените събития с огромен екип и спонсори, които вършиме, от време на време се посрещат с рецензия от част от хората. Как гледате на нея?

- Напоследък стопирах да им обръщам внимание. Факт е, че след двата пъти на " Ком-Емине " маршрутът стана доста различим и доста хора започнаха да вършат целия преход. И колкото и да е нескромно, това стана и поради това, което ние направихме. Събитието, с цел да му се обърне внимание, то би трябвало да е такова. Няма по какъв начин да застанеш на старт, да не кажеш на никого, да завършиш и отново да не кажеш на никого и най-после медиите да извърнат внимание. Естествено, от време на време с положителното идва и неприятното. За мен е доста по-лесно откакто е разпространяван маршрутът, да се обърне внимание на проблемите му.

Харесва ми събитията, които върша да бъдат проведени по този метод. Може би след време, когато спра да се занимавам професионално със спорт и реша, че доста ми се върви на планина, ще си сложа раничката, ще си отида и никой няма да разбере. Сега обаче нещата ги виждам по този метод. Хората доста се радват да наблюдават да гледат фотоси, видеа, да има следене по време на бягането, само че какъв брой хора си дават действителна оценка какъв брой доста работа стои зад цялото това нещо? И няма по какъв начин да се свърши, в случай че нямаш сътрудник или спонсор. Тук идва парадоксът по какъв начин хората хем харесват част от нещата, хем не харесват другата част. Но едното без другото не може.

Винаги ще се откри някой който да конкретизира и изяснява по какъв начин единият е комерсиален, а другият - същински. Но за мен е доста забавно нещо друго - по какъв начин хора, които вършат сходни неща и си ги вършат по техен метод или най-малко по този начин изясняват, единствено с цел да се бъдат " същински ", в един миг виждаш по какъв начин стартират да трансформират метода на осъществяване на провокациите си. И като дръпнеш чертата най-после и като вземеш обстоятелствата, безусловно всички, които вършат сходни събития, започнаха да имат GPS следене, изясняват по какъв начин нямат спонсори, само че непрекъснато популяризират някакви артикули, изясняват по какъв начин го вършат сами, обаче имат екип и пейсъри. Обясняват, че го вършат за себе си и в това време дават изказвания в медиите. И в това няма нищо неприятно, само че от тук се получава разлика към това какво се приказва и какво в действителност се прави.

Аз разгадавам на спонсорите си. Събития като Е4 ми оказват помощ от финансова позиция, само че не доста. Предишните събития, които съм правил, са били по-скоро имиджови и са ми помагали да си намирам спонсори, само че не и да изкарам пари. Международните надпревари, в които вземам участие, имат награден фонд, само че с цел да изкарваш нещо, би трябвало постоянно да си първи, защото разликата в премията за първия и втория е съвсем двойна. Доста огромна помощ ми оказва SkyMan, която провежда надпреварите, защото ми покрива част от разноските.



В какъв брой надпревари участвате годишно?

- Тази година ще са към 10 надпреварите в скайрънинга. Обикновено си маркирам кои са значимите за мен надпревари за годината, по-късно виждам къде са дупките и поставям някои локални надпревари по тичане и насочване.

Как се подготвяте за бяганията си?

- Подготовката е обвързвана с всекидневни бягания. В последните една-две години разбрах, че подготовката за скайрънинга, а даже и за класическите надпревари по планинско тичане, е напълно друга. Преди бягах извънредно доста и през зимата, до момента в който тази година подготовката ми през зимата мина съвсем напълно на ски с доста малко тичане. Вероятно контузията, която получих предходната година, беше от това прекалено предпочитание да тичам всеки ден и в каквито и да е условия. А зимата изискванията са такива, че натоварването е друго поради замръзващия сняг. Освен това от есента работя с нов треньор - Димитър Димитров, който ми е по-скоро консултант за физическата подготовка. Много добре схваща различното трениране и гъвкавостта, която е нужна при сходни натоварвания.

Забелязвате ли повишен интерес към планинското тичане в България?

- В последните четири-пет години има вълна в бягането като цяло, само че съответно за планинското тичане към момента няма задоволително хора. Хората се плашат, откакто вземат участие един път, тъй като е много мъчно. Ние се стараем да работим за развиването на спорта. Това е третата година, в която има федерация по скайрънинг, само че към момента чакаме лиценз от министерството. Няма по какъв начин да развиваме сериозна активност без такава организация.

Участвали сте в доста разнородни надпревари - от насочване, през скайрънинг до скоростно нанагорнище на Айфеловата кула. Кое от тях ви е впечатлило най-вече?

- Не мога да привилегировам никое съревнование. Обичам да отивам на нови места. В Скандинавието, да вземем за пример, където се организират надпревари по насочване, отиваш в някоя гора, където човек не е стъпвал и си безусловно самичък със себе си. Попадайки на такова място, възприятието е неповторимо. Уединението ми носи доста огромно успокоение в този супер забързан свят. Там много постоянно намирам отговори на въпроси и проблеми, които ме вълнуват.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР