Какво струва на региона крахът на Венецуела?
Експлодиращият опит на Венецуела с " боливарския " социализъм основава филантропична и бежанска рецесия, сравнима с тази в Европа през 2015 година. Пътувайки с рейсове, лодки и даже пешком през непрощаващия терен, към един милион венецуелци избягаха единствено в Колумбия, а други два милиона са избрали други прилежащи страни.
Там те постоянно живеят в отчайващо рискови условия с малко храна и без медикаменти, спейки където намерят. Засега Организацията на обединените народи не е основала лагери и бежанците разчитат единствено на помощ от религиозни организации и други Неправителствени организации. Гладът и заболяванията са неистови.
Колумбия прави най-хубавото, което може, с цел да помогне, грижейки се за тези, които се появят пред лечебните заведения. Огромната сива стопанска система пък дава работа на бежанци. Но с БВП на глава от популацията от едвам $6 000 (за съпоставяне, в Съединени американски щати той е 10 пъти по-голям) ресурсите на Колумбия са лимитирани.
Колумбийците изпитват състрадание към своите съседи, частично и тъй като си спомнят, че по време на дейностите на ФАРК и войните за опиати, Венецуела одобри стотици хиляди бежанци от Колумбия. По време на положителните дни на Венецуела, когато цената на петрола беше висока, няколко милиона колумбийци пък откриха работа там.
Но последното цунами от венецуелски бежанци основава големи проблеми за Колумбия - оттатък директните разноски за защита, здравна грижа и други услуги. Отчасти, навлизането на венецуелци на пазара на труда в Колумбия натисна заплатите в сивия бранш надолу - в това число в земеделието, услугите и дребните производства - тъкмо сега, в който държавното управление се надяваше да увеличи минималната работна заплата.
Венецуела стартира да продава златни кюлчета на пенсионерите
Като метод за икономисване
Първите талази венецуелци включваха много квалифицирани служащи (например готвачи и водачи на лимузини), които имаха оправдани очаквания да намерят работа бързо. Но тези, които започнаха да бягат неотдавна, в огромната си част нямат обучение и подготовка, което прави напъните на държавното управление да увеличи стандарта на личните си жители още по-трудно.
Проблемите в дълготраен проект може да са още по-жестоки с заболявания, които в миналото бяха под надзор, като шарка или СПИН, с които обаче са инфектирани част от бежанците, които пък от своя страна елементарно завързват връзки с колумбийците, с които разделят доста общи черти.
Загледаните в бъдещето колумбийски водачи, в това число новия президента, считат, че хуманното отношение към венецуелските бежанци ще бъде в интерес на Колумбия в дълготраен проект, откакто режима във Венецуела падне и страната още веднъж се трансформира в един от най-големите търговски сътрудници. Но никой не знае по кое време ще стане това.
Венецуела е в стопански безпорядък след стартирането на нова валута
Хиляди компании затвориха, а служащите си останаха у дома
Знае се обаче, че след доста години на пагубна икономическа политика, почнала при предходния президент Уго Чавес и продължаваща под наследника му Николас Мадуро, венецуелският режим пропилява завещание, което включва едни от най-големите потвърдени петролни запаси в света. Доходите в страната се сринаха с една трета, а инфлацията е напът да доближи един милион %. И милиони гладуват в страна, която би трябвало да се оправя много по-добре.
Някой може да си намерения, че ще има гражданска война, само че към този момент Мадуро съумява да резервира армията на страната на режима, частично давайки ѝ опция да ръководи голям по мащабите си трафик на опиати, изнасяйки за чужбина кокаин, изключително към Европа и Близкия Изток. И за разлика от износа на нефт, който е усложнен от големите задължения към Китай и други страни, приходите от противозаконния експорт на опиати нямат такива проблеми.
За страдание, огромна част от левите политици по света (например, водачът на опозицята във Англия Джереми Корбин) са подготвени да си затворят очите за растящото злополучие, което се дължи най-вероятно на импулса им да пазят социалистическтие си братя. Или, по-лошо, може би в действителност имат вяра в чависткия стопански модел.
Като цяло и доста леви икономисти (включително някои, които в последна сметка работиха по акцията през 2016 година на сенатор Бърни Сандърс в САЩ) поддържат венецуелския режим. Освен това някои, като Goldman Sachs (и неприятната концепция за покупка на венецуелски облигации), както и някои отдясно като комитета по встъпване в служба на президента Доналд Тръмп, които одобриха голямо подаяние от Citgo - основаната в Съединени американски щати дъщерна компания на венецуелската петролна Petroleos de Venezuela, оказват помощ на режима.
Венецуела: Когато парите не костват пукната пара
Инфлацията в страната удари 16 000%
През последните седмици Мадуро даде старт на недоизмисления проект за стабилизиране на валутата, издавайки нови банкноти, които сякаш би трябвало да са подкрепени от държавната криптовалута. Това наподобява на създаване на къща от карти върху бунище. Какво ще се случи с валутата, занапред ще забележим, само че можем да сме сигурни, че армията продължава да работи с банкноти от 100 американски $.
В отговор на локалните и районни рецесии, основани от режима на Мадуро, Съединени американски щати вкара няколко търговски и финансови наказания, а Тръмп обмислял и концепцията за военна намеса. Разбира се, това е луда концепция и даже многото латиноамерикански водачи, които желаят да видят завършек на режима в Каракас, няма да я поддържат.
Но Съединени американски щати може и би трябвало да усили финансовата и логистична помощ за прилежащите страни, които би трябвало да се оправят с големи проблем с бежанците. И не е прекомерно рано да стартира планирането за ново създаване и връщане на бежанците, откакто венецуелския социализъм - или по-точно петролен и кокаинов клиентелизъм - най-сетне откри своя край.
*Кенет Рогоф е професор по стопанска система в Харвард. През 2011 година той получи премията на Deutsche Bank за стопанска система. От 2001 до 2003 година той бе основен икономист на Международния валутен фонд.
Там те постоянно живеят в отчайващо рискови условия с малко храна и без медикаменти, спейки където намерят. Засега Организацията на обединените народи не е основала лагери и бежанците разчитат единствено на помощ от религиозни организации и други Неправителствени организации. Гладът и заболяванията са неистови.
Колумбия прави най-хубавото, което може, с цел да помогне, грижейки се за тези, които се появят пред лечебните заведения. Огромната сива стопанска система пък дава работа на бежанци. Но с БВП на глава от популацията от едвам $6 000 (за съпоставяне, в Съединени американски щати той е 10 пъти по-голям) ресурсите на Колумбия са лимитирани.
Колумбийците изпитват състрадание към своите съседи, частично и тъй като си спомнят, че по време на дейностите на ФАРК и войните за опиати, Венецуела одобри стотици хиляди бежанци от Колумбия. По време на положителните дни на Венецуела, когато цената на петрола беше висока, няколко милиона колумбийци пък откриха работа там.
Но последното цунами от венецуелски бежанци основава големи проблеми за Колумбия - оттатък директните разноски за защита, здравна грижа и други услуги. Отчасти, навлизането на венецуелци на пазара на труда в Колумбия натисна заплатите в сивия бранш надолу - в това число в земеделието, услугите и дребните производства - тъкмо сега, в който държавното управление се надяваше да увеличи минималната работна заплата.
Венецуела стартира да продава златни кюлчета на пенсионерите
Като метод за икономисване
Първите талази венецуелци включваха много квалифицирани служащи (например готвачи и водачи на лимузини), които имаха оправдани очаквания да намерят работа бързо. Но тези, които започнаха да бягат неотдавна, в огромната си част нямат обучение и подготовка, което прави напъните на държавното управление да увеличи стандарта на личните си жители още по-трудно.
Проблемите в дълготраен проект може да са още по-жестоки с заболявания, които в миналото бяха под надзор, като шарка или СПИН, с които обаче са инфектирани част от бежанците, които пък от своя страна елементарно завързват връзки с колумбийците, с които разделят доста общи черти.
Загледаните в бъдещето колумбийски водачи, в това число новия президента, считат, че хуманното отношение към венецуелските бежанци ще бъде в интерес на Колумбия в дълготраен проект, откакто режима във Венецуела падне и страната още веднъж се трансформира в един от най-големите търговски сътрудници. Но никой не знае по кое време ще стане това.
Венецуела е в стопански безпорядък след стартирането на нова валута
Хиляди компании затвориха, а служащите си останаха у дома
Знае се обаче, че след доста години на пагубна икономическа политика, почнала при предходния президент Уго Чавес и продължаваща под наследника му Николас Мадуро, венецуелският режим пропилява завещание, което включва едни от най-големите потвърдени петролни запаси в света. Доходите в страната се сринаха с една трета, а инфлацията е напът да доближи един милион %. И милиони гладуват в страна, която би трябвало да се оправя много по-добре.
Някой може да си намерения, че ще има гражданска война, само че към този момент Мадуро съумява да резервира армията на страната на режима, частично давайки ѝ опция да ръководи голям по мащабите си трафик на опиати, изнасяйки за чужбина кокаин, изключително към Европа и Близкия Изток. И за разлика от износа на нефт, който е усложнен от големите задължения към Китай и други страни, приходите от противозаконния експорт на опиати нямат такива проблеми.
За страдание, огромна част от левите политици по света (например, водачът на опозицята във Англия Джереми Корбин) са подготвени да си затворят очите за растящото злополучие, което се дължи най-вероятно на импулса им да пазят социалистическтие си братя. Или, по-лошо, може би в действителност имат вяра в чависткия стопански модел.
Като цяло и доста леви икономисти (включително някои, които в последна сметка работиха по акцията през 2016 година на сенатор Бърни Сандърс в САЩ) поддържат венецуелския режим. Освен това някои, като Goldman Sachs (и неприятната концепция за покупка на венецуелски облигации), както и някои отдясно като комитета по встъпване в служба на президента Доналд Тръмп, които одобриха голямо подаяние от Citgo - основаната в Съединени американски щати дъщерна компания на венецуелската петролна Petroleos de Venezuela, оказват помощ на режима.
Венецуела: Когато парите не костват пукната пара
Инфлацията в страната удари 16 000%
През последните седмици Мадуро даде старт на недоизмисления проект за стабилизиране на валутата, издавайки нови банкноти, които сякаш би трябвало да са подкрепени от държавната криптовалута. Това наподобява на създаване на къща от карти върху бунище. Какво ще се случи с валутата, занапред ще забележим, само че можем да сме сигурни, че армията продължава да работи с банкноти от 100 американски $.
В отговор на локалните и районни рецесии, основани от режима на Мадуро, Съединени американски щати вкара няколко търговски и финансови наказания, а Тръмп обмислял и концепцията за военна намеса. Разбира се, това е луда концепция и даже многото латиноамерикански водачи, които желаят да видят завършек на режима в Каракас, няма да я поддържат.
Но Съединени американски щати може и би трябвало да усили финансовата и логистична помощ за прилежащите страни, които би трябвало да се оправят с големи проблем с бежанците. И не е прекомерно рано да стартира планирането за ново създаване и връщане на бежанците, откакто венецуелския социализъм - или по-точно петролен и кокаинов клиентелизъм - най-сетне откри своя край.
*Кенет Рогоф е професор по стопанска система в Харвард. През 2011 година той получи премията на Deutsche Bank за стопанска система. От 2001 до 2003 година той бе основен икономист на Международния валутен фонд.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ