Мамят български работници в Белгия
Експлоатацията на служащи от Източна Европа в Белгия става все по-голям проблем, оповестяват от трудовото ведомство в град Гент. Според информацията на обществено-правната медия на Фландрия VRT българите са измежду най-тежко засегнатите. Обикновено в началото всичко наподобява напълно обикновено, изяснява пред медията Анета Филипова, която е дейна в българската общественост в Гент. Към нея при потребност се обръщат доста от потърпевшите, написа Дойче веле.
Български и турски незаконни групи
" Турски и български незаконни групи обслужват цяла Белгия с незаконни служащи от Гент. С това те печелят доста пари. Те се изпират посредством вложения в недвижими парцели или прехвърляния в чужбина ", изяснява инспекторът по труда Филип де Кателер.
Ако някой от български генезис отиде в българското кафене в града, с цел да си потърси работа, там ще бъде посрещнат от тези хора, които разпращат незаконни служащи от български генезис из цяла Белгия. По думите на Кателер става дума за същинска мафия от подизпълнители, които на процедура действат като противозаконни организации за работа - хората се набират по кафенета и на други места, натоварват се на бусове и се пращат някъде из страната, написа белгийската BRF, цитирайки Кателер.
Различни типове употреба
Работниците, които са експлоатирани на белгийския трудов пазар, постоянно страдат и от измами със обществените осигуровки. Някои хора да вземем за пример са регистрирани като работещи на половин работен ден, до момента в който в действителност те работят целодневно. Други пък са записани в болничен или като безработни. Някои лъжливи компании пък записват служащите на свободна процедура, с цел да не им заплащат осигуровки.
Това е проблем освен за страната, само че и за самите служащи. При това състояние дали те ще получат възнаграждение за осъществената работа зависи само от желанията на работодателите им - страната не може да ги отбрани. Много служащи разказват изискванията на труд като близки до съвременно иго, изяснява BRF.
В таква обстановка е да вземем за пример Румен, който споделя историята си пред VRT. Той намира работа в Гент посредством собствен прочут - назначен е на градеж и му е дадена дребна стая, в която да живее. Въпреки че подписва контракт, Румен получава единствено по 50 евро на седмица - пари, с които не може да живее. Оказва се, че той е записан пред белгийската организация по приходите като служащ на свободна процедура, който е трябвало самичък да внася налозите и осигуровките си. В последна сметка мъжът е изпъден от стаята, където е живял и остава безприютен, до момента в който друго българско семейство не го приютява и му оказва помощ.
Страх от преследвания
Работодателите, които експлоатират служащи като Румен, знаят, че жертвите им не могат да се оплачат на полицията или на управляващите - страхът, че ще изгубят и дребното си приходи, е прекомерно огромен, изяснява Кетелер.
Страхът не е изцяло безпочвен. " Знаем за случаи, в които жертвите са изнудвани и заплашвани ", споделя пред VRT Кристоф Д’Хесе от трудовата борса в Гент. " Проблемите постоянно са в действителност огромни и всичко се проточва с години. В момента оказваме помощ на човек, който ще би трябвало да изплаща дълга си в продължение на 20 години. " Д`Хесе акцентира, че е мъчно градската администрация да се намеси, изключително тъй като нещата излизат нескрито едвам доста по-късно. " Ние също по този начин се ангажираме да им помогнем да си намерят същинска, публична работа. "
Какво може да направи Белгия
В такава обстановка най-често попадат хората, които са били част от уязвими групи и в родната си страна - етнически и културни малцинства да вземем за пример, изяснява Анета Филипова пред VRT. Голяма част от тези хора са необразовани - някои не могат да пишат или да четат. Така те се оказват изцяло подвластни единствено от това, което им се споделя от евентуалните работодатели и биват експлоатирани, написа " Дойче Веле ".
Кетелер счита, че управляващите би трябвало по-обстойно да записват жителите на градовете и общините. " По принцип европейците би трябвало да се записват в общините. Ако на един адрес живеят 30 души, би трябвало да се задейства някаква процедура. А също по този начин в електронната база данни би трябвало да има по-добри инспекции на въведените адреси ", изяснява експертът пред белгийската медия.
" Жертвите са уязвими хора, които се нуждаят бързо от пари. Успешното определяне на пазара на труда е мъчно и постоянно се усложнява в допълнение от употребата. Например, появяват се медицински проблеми ", споделя Филипова. Според нея прагът за допускане до трудовия пазар по законния метод би трябвало да бъде свален, с цел да се заобикалят сходни обстановки.
Български и турски незаконни групи
" Турски и български незаконни групи обслужват цяла Белгия с незаконни служащи от Гент. С това те печелят доста пари. Те се изпират посредством вложения в недвижими парцели или прехвърляния в чужбина ", изяснява инспекторът по труда Филип де Кателер.
Ако някой от български генезис отиде в българското кафене в града, с цел да си потърси работа, там ще бъде посрещнат от тези хора, които разпращат незаконни служащи от български генезис из цяла Белгия. По думите на Кателер става дума за същинска мафия от подизпълнители, които на процедура действат като противозаконни организации за работа - хората се набират по кафенета и на други места, натоварват се на бусове и се пращат някъде из страната, написа белгийската BRF, цитирайки Кателер.
Различни типове употреба
Работниците, които са експлоатирани на белгийския трудов пазар, постоянно страдат и от измами със обществените осигуровки. Някои хора да вземем за пример са регистрирани като работещи на половин работен ден, до момента в който в действителност те работят целодневно. Други пък са записани в болничен или като безработни. Някои лъжливи компании пък записват служащите на свободна процедура, с цел да не им заплащат осигуровки.
Това е проблем освен за страната, само че и за самите служащи. При това състояние дали те ще получат възнаграждение за осъществената работа зависи само от желанията на работодателите им - страната не може да ги отбрани. Много служащи разказват изискванията на труд като близки до съвременно иго, изяснява BRF.
В таква обстановка е да вземем за пример Румен, който споделя историята си пред VRT. Той намира работа в Гент посредством собствен прочут - назначен е на градеж и му е дадена дребна стая, в която да живее. Въпреки че подписва контракт, Румен получава единствено по 50 евро на седмица - пари, с които не може да живее. Оказва се, че той е записан пред белгийската организация по приходите като служащ на свободна процедура, който е трябвало самичък да внася налозите и осигуровките си. В последна сметка мъжът е изпъден от стаята, където е живял и остава безприютен, до момента в който друго българско семейство не го приютява и му оказва помощ.
Страх от преследвания
Работодателите, които експлоатират служащи като Румен, знаят, че жертвите им не могат да се оплачат на полицията или на управляващите - страхът, че ще изгубят и дребното си приходи, е прекомерно огромен, изяснява Кетелер.
Страхът не е изцяло безпочвен. " Знаем за случаи, в които жертвите са изнудвани и заплашвани ", споделя пред VRT Кристоф Д’Хесе от трудовата борса в Гент. " Проблемите постоянно са в действителност огромни и всичко се проточва с години. В момента оказваме помощ на човек, който ще би трябвало да изплаща дълга си в продължение на 20 години. " Д`Хесе акцентира, че е мъчно градската администрация да се намеси, изключително тъй като нещата излизат нескрито едвам доста по-късно. " Ние също по този начин се ангажираме да им помогнем да си намерят същинска, публична работа. "
Какво може да направи Белгия
В такава обстановка най-често попадат хората, които са били част от уязвими групи и в родната си страна - етнически и културни малцинства да вземем за пример, изяснява Анета Филипова пред VRT. Голяма част от тези хора са необразовани - някои не могат да пишат или да четат. Така те се оказват изцяло подвластни единствено от това, което им се споделя от евентуалните работодатели и биват експлоатирани, написа " Дойче Веле ".
Кетелер счита, че управляващите би трябвало по-обстойно да записват жителите на градовете и общините. " По принцип европейците би трябвало да се записват в общините. Ако на един адрес живеят 30 души, би трябвало да се задейства някаква процедура. А също по този начин в електронната база данни би трябвало да има по-добри инспекции на въведените адреси ", изяснява експертът пред белгийската медия.
" Жертвите са уязвими хора, които се нуждаят бързо от пари. Успешното определяне на пазара на труда е мъчно и постоянно се усложнява в допълнение от употребата. Например, появяват се медицински проблеми ", споделя Филипова. Според нея прагът за допускане до трудовия пазар по законния метод би трябвало да бъде свален, с цел да се заобикалят сходни обстановки.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ