Експертите от „Булгартрансгаз“ са направили много сериозен маркетингов анализ на

Експертите от „ Булгартрансгаз “ са създали доста сериозен маркетингов разбор на районния газов пазар, само че вниманието би трябвало да бъде ориентирано към слабото ползване на природен газ в България. Това уточни Пламен Павлов от газовата асоциация в границите на публичното разискване в КЕВР на 10-годишния проект на „ Булгартрансгаз “ за развиването на мрежата.

Припомняме, че в 10-годишния проект за развиването на мрежата, „ Булгартрансгаз “ дава доста ясна картина за положението на вътрешния пазар. „ В края на 2018г. на територията на страната ни оперират 24 лицензирани сдружения “. Уточнява се, че „ Те упражняват своята активност на 35 лицензирани територии и обслужват 5 газоразпределителни района (Дунав, Запад, Тракия, Мизия, Добруджа) и 80 общини отвън тези райони.

По данни на газоразпределителните предприятия общият брой на клиентите им през 2016г. е 87 274, от тях 80705(92%) –битови и 6 569 (8%) –стопански.

Клиенти на газоразпределителните предприятия са главно семейства, публично - административни и търговски консуматори и дребни и междинни търговски и промишлени консуматори. Делът на битовото газоснабдяване в страната към момента се резервира прекомерно дребен, в съпоставяне със страните от Европейски Съюз, само че се чака тренд на нарастване в идващите години, защото нужната инфраструктура за систематизиране на природен газ в страната е в развой на създаване.

Също по този начин азербайджанската държавна нефтена компания SOCAR продължава да изследва правните аспекти по отношение на вероятни бъдещи вложения в газоразпределителния бранш в България “.

Според данните обаче се следи спад от 3,69 % при потреблението на природен газ.

По отношение на потреблението на природен газ страната ни изостава, установи също през днешния ден Павлов в границите на публичното разискване. В частност той обърна внимание на слабото газоснабдяване изключително в Северозападна България, Дунавския район и предложи КЕВР, както и държавното управление да извърнат внимание на този факт. По думите на Павлов сдружението би трябвало да гради проекти освен въз основа на съществуващата стопанска система, а и въз основата на капиталови планове, на евентуално развиване на районите.

Пламен Павлов сложи и въпроса за слабото засягане на бъдещата интерконекторна връзка с Македония и изиска извеждането му на по-високо равнище. От газовото сдружение надлежно дадоха отговор, че защото диалозите за газовата връзка с Македония са в доста ранен стадий, по тази причина и планът не е включен по-подробно в сегашния капиталов проект.

Ясен Иванов, шеф отдел „ Анализи “ в „ Булгартрансгаз “. Както сподели той, от своя страна изясни, че всички биха предпочели по-бързо газифициране, само че тази активност е обвързвана със средства на сдружението.

Както е известно сега „ Булгартрансгаз “ извършва огромен размер от капиталови действия, а в 10-годишния проект са посочени и изостанали такива, които сдружението ще би трябвало да навакса.

След съвещанието от Арес газ също разясниха пред публицисти, че преносната мрежа в България е доста едва застъпена и даже и да се построи разпределителна мрежа, то има общини, в които тя не може да доближи до преносната. Това е и измежду аргументите огромна част от разпределителните сдружения да не могат да изпълнят лицензионните си действия.

По-рано в границите на публичното разискване Ясен Иванов очерта визията на „ Булгартрансгаз “ като самостоятелен оператор и акцентира на същността на 10-годишния капиталов проект на сдружението. Приоритетните действия са ориентирани към развиване на газопреносната инфраструктура, междудържавната съгласуваност от позиция на това България да се наложи като газов хъб. В този проект точно той очерта желанията за развиване на газификацията в България.

КЕВР ще се произнесе по 10-годишния проект на „ Булгартрансгаз “ след закрито съвещание на 8 август. Срокът за внасяне на мнения от заинтригуваните страни е 2 седмици.