За първите 10 седмици на годината: 68 пъти повече скарлатина от 2022 г.
Експертите на СЗО са обезпокоени от растящия брой на заболелите в Европа и Съединени американски щати. В България няма смъртни случаи. Причините за увеличението на шарката са неразбираеми, разискват се хипотези: устойчивост на причинителя към макролидни антибиотици, отслабен групов имунитет, повишен заразен риск от по-свободното другарство след пандемията. Въпреки наложилото се като златен стандарт дългогодишно лекуване с пеницилинови лекарства, причинителят стрептококус пиогенес не развива устойчивост към тях и те остава терапия от първа линия
Масови случаи на скарлатина при деца в Европа и Съединени американски щати от предходната година насам регистрират здравните управляващи. Трендът безпокои и СЗО. Необикновеното е, че гърмежите не следват обичайна цикличност, а смъртността е по-висока - изключително в Англия където 30 деца са умряли за три месеца. След това единствено сред септември и ноември 2022 година английските здравни управляващи оповестиха за над 4600 случая на скарлатина.
Последните данни на Националния център по заразни и паразитни заболявания в София сочат сериозен растеж на заболелите. От началото на годината в България са регистрирани 3139 случая, а за същия интервал през 2022 година са били единствено 46. Това значи, че в този момент са с 3093 повече, или 68 пъти растеж. Само за 5 дни от 6 до 10 март има 466 новозаразени. В България смъртни случаи няма, разясняват лекари.
Причините за увеличението на шарката са неразбираеми, разискват се хипотезите за устойчивост на причинителя към макролидни антибиотици, отслабен групов имунитет, повишен заразен риск от по-свободното другарство след пандемията и скупчване на хора на закрито.
Версиите за нараснала антибиотична резистентност от страна на причинителя на скарлатината – стрептококус пиогенес, и за варианти, мутирали до нарасналата инфекциозност, бяха отречени посредством най-съвременните лабораторни и генетични способи. Изследванията не престават, с цел да се съберат повече данни за патогенезата и епидемиологията на заболяването.
Въпреки че първото изложение на зараза, която евентуално е скарлатина, е документирано през 1553 г. от сицилианския доктор Джовани Филипо Инграсия, болестта продължава да сервира изненади като предходната година.
Но е несъмнено потвърдено, че не всички хора, при които в носоглътката се открива стрептококус пиогенес, който е прочут и като стрептокок от група А, ще развият инвазивно заболяване. Значителна част от децата носят бактерията в горните си дихателни пътища без признаци на зараза. Средно за света такова носителство без последици във възрастовта група под 18 година е към 10%, а при възрастните - към 5 на 100.
Дали човек ще се разболее, зависи от производството на тип екзотоксини, наречени бактериални суперантигени на стрептокок група А. Те провокират имунен отговор с неконтролируемо високо освобождение на възпалителни цитокини. Този трагичен имунен отговор (печално познатата от пандемията цитокинова буря) е виновен за пораждането на синдрома на отровен потрес. Изразява се в фрапантно стесняване на кръвоносните съдове, ниско кръвно налягане, намалени тромбоцити и в последна сметка - мултиорганна непълнота.
Изходът от скарлатината зависи както от варианта на стрептокока, с който детето е инфектирано, по този начин и от самостоятелната реакция на тялото му против инфекцията. В най-неблагоприятните случаи може да е съдбовно, в случай че болестта не се лекува. Затова е значимо всяко подозрение за скарлатина да се ревизира с проучване и при позитивен тест да стартира антибиотичен курс.
Въпреки наложилото се като златен стандарт дългогодишно лекуване с пеницилинови лекарства, откогато те съществуват, стрептококус пиогенес не развива устойчивост към тях и остава терапия от първа линия.
Масови случаи на скарлатина при деца в Европа и Съединени американски щати от предходната година насам регистрират здравните управляващи. Трендът безпокои и СЗО. Необикновеното е, че гърмежите не следват обичайна цикличност, а смъртността е по-висока - изключително в Англия където 30 деца са умряли за три месеца. След това единствено сред септември и ноември 2022 година английските здравни управляващи оповестиха за над 4600 случая на скарлатина.
Последните данни на Националния център по заразни и паразитни заболявания в София сочат сериозен растеж на заболелите. От началото на годината в България са регистрирани 3139 случая, а за същия интервал през 2022 година са били единствено 46. Това значи, че в този момент са с 3093 повече, или 68 пъти растеж. Само за 5 дни от 6 до 10 март има 466 новозаразени. В България смъртни случаи няма, разясняват лекари.
Причините за увеличението на шарката са неразбираеми, разискват се хипотезите за устойчивост на причинителя към макролидни антибиотици, отслабен групов имунитет, повишен заразен риск от по-свободното другарство след пандемията и скупчване на хора на закрито.
Версиите за нараснала антибиотична резистентност от страна на причинителя на скарлатината – стрептококус пиогенес, и за варианти, мутирали до нарасналата инфекциозност, бяха отречени посредством най-съвременните лабораторни и генетични способи. Изследванията не престават, с цел да се съберат повече данни за патогенезата и епидемиологията на заболяването.
Въпреки че първото изложение на зараза, която евентуално е скарлатина, е документирано през 1553 г. от сицилианския доктор Джовани Филипо Инграсия, болестта продължава да сервира изненади като предходната година.
Но е несъмнено потвърдено, че не всички хора, при които в носоглътката се открива стрептококус пиогенес, който е прочут и като стрептокок от група А, ще развият инвазивно заболяване. Значителна част от децата носят бактерията в горните си дихателни пътища без признаци на зараза. Средно за света такова носителство без последици във възрастовта група под 18 година е към 10%, а при възрастните - към 5 на 100.
Дали човек ще се разболее, зависи от производството на тип екзотоксини, наречени бактериални суперантигени на стрептокок група А. Те провокират имунен отговор с неконтролируемо високо освобождение на възпалителни цитокини. Този трагичен имунен отговор (печално познатата от пандемията цитокинова буря) е виновен за пораждането на синдрома на отровен потрес. Изразява се в фрапантно стесняване на кръвоносните съдове, ниско кръвно налягане, намалени тромбоцити и в последна сметка - мултиорганна непълнота.
Изходът от скарлатината зависи както от варианта на стрептокока, с който детето е инфектирано, по този начин и от самостоятелната реакция на тялото му против инфекцията. В най-неблагоприятните случаи може да е съдбовно, в случай че болестта не се лекува. Затова е значимо всяко подозрение за скарлатина да се ревизира с проучване и при позитивен тест да стартира антибиотичен курс.
Въпреки наложилото се като златен стандарт дългогодишно лекуване с пеницилинови лекарства, откогато те съществуват, стрептококус пиогенес не развива устойчивост към тях и остава терапия от първа линия.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ