Борислав Цеков: Кой има интерес от освобождаването на убиеца Полфрийман?
Експертен юридически прочит и коментар на доктор Борислав Цеков на големия скандал във връзка освобождението на килъра Джок Полфрийман 7 години предварително от пандиза, постановено от съдийски състав с ръководител Калин Калпакчиев. Д-р Борислав Цеков е лекар по конституционно право в Института за страната и правото при Българска академия на науките. Той е академични учител и политик, ръководител е на Института за съвременна политика.
Съдия Калпакчиев и сие хвърлят всички обстоятелства от държанието на килъра, както и преценките на администрацията на пандиза и на прокуратурата, в "кръглата директория ". И отдават надмощно значение на една хвърчаща записка, подпечатана от – апелирам, седнете да не паднете - от "председателя на Българския хелзинкски комитет ". Стряскащо по своя цинизъм събитие - калпакчиевото "правосъдие " обосновава "поправянето " на Полфриймън с изказвания на едно скандално Неправителствени организации. Има ли по-дискредитирана неправителствена организация? Трудно може да се откри антибългарска идея, която да не е обслужвана от БХК. Години наред работеха, да вземем за пример, за признание на измисленото "македонско етническо малцинство " в България. Заливаха с пороища от неистини интернационалните институции. Адвокатстваха на сепаратистката организация ОМО "Илинден ", която искаше да отдели Пиринска Македония от България - същата, която беше оповестена за противоконституционна. Хелзинкските „ специалисти “ пропагандираха и "помашка нация ". Водиха истерична война с православието. Към този срамен лист от „ хелзинкски “ дела, би трябвало да се прибавят джендър-идеологията, скандалната Истанбулска спогодба и "норвежката тактика за детето ", които бяха отхвърлени от необятната общност, от научния и нравствен хайлайф на нацията. И тази дискредитирана организация, причастността към която от мнозина се приема за позорящо събитие, се оказва толкоз авторитетно мнение за един правосъден състав, че да опровергае мненията на затворническата администрация, на прокуратурата и на първоинстанционния съд.
Разбира се, няма нищо инцидентно. БХК дръзна да включи килъра Полфриймън измежду номинираните за своите ведомствени награди "Човек на годината ". Още по-неслучайно е, че БХК връчи същите награди и то цели два пъти на въпросния арбитър Калпакчиев - през 2013 и 2016 година Това какво е? Нищо друго с изключение на явен признак за обвързаности, които хвърлят сянка върху независимостта на "вътрешното разбиране " на Калпакчиев. Негово ли е това "убеждение " или е подбудено от хелзинкските му съратници, които са директно заинтригувани (може би и финансово?) от освобождението на килъра?
Съдия Калпакчиев и сие хвърлят всички обстоятелства от държанието на килъра, както и преценките на администрацията на пандиза и на прокуратурата, в "кръглата директория ". И отдават надмощно значение на една хвърчаща записка, подпечатана от – апелирам, седнете да не паднете - от "председателя на Българския хелзинкски комитет ". Стряскащо по своя цинизъм събитие - калпакчиевото "правосъдие " обосновава "поправянето " на Полфриймън с изказвания на едно скандално Неправителствени организации. Има ли по-дискредитирана неправителствена организация? Трудно може да се откри антибългарска идея, която да не е обслужвана от БХК. Години наред работеха, да вземем за пример, за признание на измисленото "македонско етническо малцинство " в България. Заливаха с пороища от неистини интернационалните институции. Адвокатстваха на сепаратистката организация ОМО "Илинден ", която искаше да отдели Пиринска Македония от България - същата, която беше оповестена за противоконституционна. Хелзинкските „ специалисти “ пропагандираха и "помашка нация ". Водиха истерична война с православието. Към този срамен лист от „ хелзинкски “ дела, би трябвало да се прибавят джендър-идеологията, скандалната Истанбулска спогодба и "норвежката тактика за детето ", които бяха отхвърлени от необятната общност, от научния и нравствен хайлайф на нацията. И тази дискредитирана организация, причастността към която от мнозина се приема за позорящо събитие, се оказва толкоз авторитетно мнение за един правосъден състав, че да опровергае мненията на затворническата администрация, на прокуратурата и на първоинстанционния съд.
Разбира се, няма нищо инцидентно. БХК дръзна да включи килъра Полфриймън измежду номинираните за своите ведомствени награди "Човек на годината ". Още по-неслучайно е, че БХК връчи същите награди и то цели два пъти на въпросния арбитър Калпакчиев - през 2013 и 2016 година Това какво е? Нищо друго с изключение на явен признак за обвързаности, които хвърлят сянка върху независимостта на "вътрешното разбиране " на Калпакчиев. Негово ли е това "убеждение " или е подбудено от хелзинкските му съратници, които са директно заинтригувани (може би и финансово?) от освобождението на килъра?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ