Странни експерименти, които не бива да се повтарят
Експериментът е основен инструмент на обичайна просвета., Но някои опити се оказват необикновено странни:
Три Иисуса в една болница
Това е същинската история на трима шизофреници, всеки от които считал, че е Иисус Христос. През 1959 година общественият психолог Милтън Рокич желал да разбере до каква степен мощни могат да бъдат илюзиите на тези пациенти. За тази цел събрал трима пациенти, които се считали за Христос и ги принудил да живеят дружно в психиатрична болница в Мичиган в продължение на две години. Рокич вярвал, че „ Иисус “-ите ще се откажат от своите въображеми персони, когато се изправят против други хора, считащи себе си за същата личност. Но това не се случило.
Първоначално триото почнало да спори кой от тях е по-свят. Ако се има вяра на Рокич, един от Иисусите извикал: „ Вие би трябвало да ми се поклоните! “ На което другият дал отговор: „ Няма да ти се поклоня, ти си гад! По-добре да живееш своя личен живот, разсъни се, тъй като обстоятелствата са налице! “
Разяреният бик
Делгадо бил част от дребна група откриватели, разработваща нов вид електрошокова терапия. Тя се състояла в следното: първо откривателите вградили миниатюрници проводници и електроди в черепа. След това изпращали електрически импулси към разнообразни елементи на мозъка, които пробуждали страсти и придвижвания у тялото. Целта била да се промени психическото положение на пациента: да излезе от депресията или да успокои експанзията. Но Делгадо издигнал тази просвета на ново равнище, когато изобретител „ стимосивър “ – чип с размерите на монета, който можел да се вгради в главата на пациента и по този начин да бъде ръководен с отдалечено. Делгадо към този момент си представял утопична картина на „ психоцивилизационно общество “, където технологиятата ще разреши на човек да трансформира психическото си положение единствено с натискането на един бутон.
В продължение на няколко години ученият опитал с маймуни и котки, карайки ги да се прозяват, борят, играят, спят и така нататък – и всичко това с дистанционно управление. Пробвал и практическо преодоляване на гнева. В един от опитите си той приложил своя стимосивър върху нападателна маймуна. Делгадо дал отдалеченото за ръководство на прилежащата по клетка маймуна, която бързо се досетила, че с натискането на бутона успокоява и раздразва своя другар.
След това Делгадо осъществил популярен опит с бик в Испания. Той вградил стимосивъра на няколко бика и тествал оборудването, принуждавайки животните да се повдигат на крайници, да си въртят главите и да мучат 100 пъти поред. Дошъл и моментът на истината. През 1965 година Делгадо се изправил на арената против голям бик, прочут с неприятния си манталитет. Когато бикът се втурнал към него, Делгадо натиснал копчето и животното замръзнало на място. При последващо натискане на бутона бикът почнал да прави кръгове по арената.
По-късно опитите с електронното стимулиране на мозъка са прекратени, защото хората се тормозили, че по този метод могат елементарно да бъдат следени.
Сам в мрака
За някои хора строгият тъмничен затвор е наказване, за други е път към научно изобретение. През 60-те години, в разгара на галактическата конкуренция, учените желали да знаят по какъв начин хората ще преживеят дългите галактически полети или животът в бункерите при положение на адрена война. Ще може ли човек да се оправи с продължителната изолираност? Какви ще бъдат циклите без промяна на денонощно? Мишел Сифър, 23-годишен френски геолог, решил да отговори на тези въпроси от времето на Студената война. За задачата сложил опита върху себе си.
Два месеца поред през 1962 година Сифър живял в цялостна изолираност, заровен навътре в стометров под земята хладилник във френско-италианските морски Алпи. Без часове и дневна светлина, с цел да не може да дефинира времето. Вътре в пещерата температурата била на границата на замръзването на водата, а влажността – на равнище 98 %. Измръзналият и влажен Сифър страдал от хипотермия, а буци лед постоянно се разбивали в неговата палатка. На 63-ия ден, прекаран подземен, внезапно той изпаднал в полуда.
В един от дните Сафър почнал да пее и да танцува туист. През останаката част от времето се вържал обикновено. Когато експериментаторът бил избавен, това се случило на 14 септември, той вярвал, че в този момент е едвам 20 август. Мозъкът му изгубил всякаква ориентировка за време, само че, необичайно, тялото му – не. Намирайки се в пещерата, той звънял на своите асистенти, когато се будел, ядял и лягал да спи. Както се изяснило, той непреднамерено съхранил постоянния цикъл на сън и бодърстване. Средната дълготрайност на неговото денонощие се оказала малко повече от 24 часа. Така Сифър разкрил, че човек има вътрешен часовник.
