Бързата мода постепенно умира, поколeнието Z вече търси еко дрехи и обувки
Екотакса за текстил и обувки у нас ще детронира бързата мода и ще докара до по-чиста природа и по-качествена продукция
Според Програмата на Организация на обединените нации за околната среда (UNEP) текстилната промишленост е вторият по величина консуматор на вода и е виновна за към 10% от световните въглеродни излъчвания - повече от всички интернационалните полети и морско мореплаване взети дружно.
85% от целия текстил отива на сметищата всяка година. Три пети от всички облекла приключват на сметища или в пещи за изгаряне в границите на една година от производството - статистика, която се превръща в камион с употребявани облекла, изхвърлени или изгорени всяка секунда.
Дори прането на облекла отделя 500 000 тона микрофибри в океана всяка година, което се равнява на 50 милиарда пластмасови бутилки. От 100-те милиарда дрехи, създадени всяка година, 92 милиона тона приключват на сметищата. Ако наклонността се резервира 134 милиона тона текстилни боклуци годишно заплашват околната среда до 2030 година
Бързата мода и бавната гибел на околната среда
Бързата мода е евтина и харесвана, само че е проблем. Бързата мода може да подтиква световната стопанска система, само че околната среда заплаща ужасна цена. Нейният модел е бърз дизайн, произвеждане, дистрибуция и маркетинг на съвременни облекла, употребявайки евтини материали. За търговците това значи - огромни количества от по-голямо продуктово многообразие, а за потребителите - честа промяна на нови облекла евтино. " Бързата мода " е измислена от New York Times при започване на 90-те години на предишния век, с цел да опише задачата на Zara единствено за 15 дни, да премине една дреха от стадия на планиране до продажбата й в магазините. Най-големите играчи в света на бързата мода включват Zara, UNIQLO, Forever 21, Mango и H&M.
Само, че това на ниска цена и бързо произвеждане на нискокачествени облекла, с цел да се отговори на най-новите и най-нови трендове, последователно умира. Прекомерното произвеждане и безсмисленото ползване последователно отстъпват пред грижата за околната среда и облеклата втора ръка поставят първите спирачки на бързата мода.
Поколението Z- синоним на устойчивото извършване на покупки
Поколението Z има по-голямо възприятие за обществена отговорност спрямо предишните генерации, а моралът и полезностите оформят техните привички за извършване на покупки. Поколението Z, което изпитва екологична тревога, стартира да купува от устойчиви фешън марки, да пазари втора ръка или наново да употребява облеклата. Над 60% от поколението Z към този момент търсят артикули с понижен въглероден отпечатък и желае да пазари по-устойчиво.
Gen Z и милениалите скоро ще се трансфорат в най-обширната потребителска база на световната стопанска система и ще имат 143 милиарда $ покупателна дарба. Следователно марките, които желаят да привлекат интереса на възходящите консуматори, ще би трябвало да отговорят на тези условия за резистентност.
Младите консуматори изискват устойчиви материали, практики за преработване и начинания за наново потребление на производството. Екосъзнанието на хората се трансформира и то е в синхрон с условията и провокациите пред текстилната промишленост в света, в Европа и в България.
Мащаба на предизвикването, пред което сме изправени, е голям. Но апетитът за евтини, насочени към стилните трендове облекла - множеството от които приключват на сметището - няма да изчезнат стремително бързо.
Ето за какво Европейският съюз поддържа набор от нови разпореждания за " слагане завършек на бързата мода ", в това число политики, предопределени да създадат облеклата по-издръжливи, по-лесни за повторна приложимост, ремонтируеми и рециклируеми. Преминаването към кръгова стопанска система - където всички облекла могат да се употребяват наново, рециклират или са биоразградими и компостируеми - е от решаващо значение за справяне с въздействието на модата върху планетата.
Въпреки че специалистите са скептични по отношение на това дали насоките на Европейски Съюз за екодизайн ще окажат доста въздействие върху бързата мода, има повече вяра за предложенията за разширена отговорност на производителя (EPR), които биха създали търговците на дребно финансово виновни за събирането, сортирането и преработването на дрехи.
Спазване на общоевропейската рамка и тактика за развиване
Европа има своя еднопосочна позиция по проблемите на климата и тази позиция е ясно дефинирана в Зелената договорка. Според този стратегически документ, остарелият континент се ангажира с дълбока промяна на редица браншове и консолидиране на правилата на кръговата стопанска система във допустимо най-широк мащаб.
Това значи по-малко боклук на сметищата, повече старания в посока ръководство на естествените запаси и доста по-голяма отговорност от страна на бизнеса, без значение от размера му. Екотакси към този момент се заплащат от производителите на коли, елетроника, масла, еднократни опаковки и разнообразни типове гуми. Част от тези браншове даже не са в топ пет на замърсителите на околната среда - за разлика от текстилната промишленост, която към момента не е обложена с продуктови такси.
В този ред на мисли, въпросът не трябва да бъде дали текстилният бранш да заплаща или не еко такси. Въпросът следва да бъде по кое време.
Екологичната продукция е врата към дълготрайния напредък - а екотаксите са ключа, който бизнесът у нас към момента се колебае дали да одобри.
В признатия Закон за ръководство на отпадъците към този момент има текст, съгласно който би трябвало да бъдат въведени екотакси за текстил и обувки. Това, което остава да се случи е осъществяване на публично разискване и приемане на наредбата, с която този закон влиза в действие и таксите стартират да се събират. Настоящото ръководство на страната към момента бави този развой, създавайки известно равнище на неустановеност в текстилния отрасъл.
Решението визира както марките за бърза мода, по този начин и производители и търговци на разнообразни текстилни произведения - килими, пердета, тапицерии, спално долни дрехи, домакински текстил и други
Широкият обхват на екотаксите за текстил разумно разсънва съмнения и неодобрение измежду бизнеса, а повода е ясна - оскъпяване на продукцията и потребност от преизчисляване на бюджета. Но в действителност екотаксите не са санкция, а инвестиция в поддържането на единна система за съкращаване на отпадъка и направата на нови произведения без приложимост на нови първични материали.
Източници:
Според Програмата на Организация на обединените нации за околната среда (UNEP) текстилната промишленост е вторият по величина консуматор на вода и е виновна за към 10% от световните въглеродни излъчвания - повече от всички интернационалните полети и морско мореплаване взети дружно.
85% от целия текстил отива на сметищата всяка година. Три пети от всички облекла приключват на сметища или в пещи за изгаряне в границите на една година от производството - статистика, която се превръща в камион с употребявани облекла, изхвърлени или изгорени всяка секунда.
Дори прането на облекла отделя 500 000 тона микрофибри в океана всяка година, което се равнява на 50 милиарда пластмасови бутилки. От 100-те милиарда дрехи, създадени всяка година, 92 милиона тона приключват на сметищата. Ако наклонността се резервира 134 милиона тона текстилни боклуци годишно заплашват околната среда до 2030 година
Бързата мода и бавната гибел на околната среда
Бързата мода е евтина и харесвана, само че е проблем. Бързата мода може да подтиква световната стопанска система, само че околната среда заплаща ужасна цена. Нейният модел е бърз дизайн, произвеждане, дистрибуция и маркетинг на съвременни облекла, употребявайки евтини материали. За търговците това значи - огромни количества от по-голямо продуктово многообразие, а за потребителите - честа промяна на нови облекла евтино. " Бързата мода " е измислена от New York Times при започване на 90-те години на предишния век, с цел да опише задачата на Zara единствено за 15 дни, да премине една дреха от стадия на планиране до продажбата й в магазините. Най-големите играчи в света на бързата мода включват Zara, UNIQLO, Forever 21, Mango и H&M.
Само, че това на ниска цена и бързо произвеждане на нискокачествени облекла, с цел да се отговори на най-новите и най-нови трендове, последователно умира. Прекомерното произвеждане и безсмисленото ползване последователно отстъпват пред грижата за околната среда и облеклата втора ръка поставят първите спирачки на бързата мода.
Поколението Z- синоним на устойчивото извършване на покупки
Поколението Z има по-голямо възприятие за обществена отговорност спрямо предишните генерации, а моралът и полезностите оформят техните привички за извършване на покупки. Поколението Z, което изпитва екологична тревога, стартира да купува от устойчиви фешън марки, да пазари втора ръка или наново да употребява облеклата. Над 60% от поколението Z към този момент търсят артикули с понижен въглероден отпечатък и желае да пазари по-устойчиво.
Gen Z и милениалите скоро ще се трансфорат в най-обширната потребителска база на световната стопанска система и ще имат 143 милиарда $ покупателна дарба. Следователно марките, които желаят да привлекат интереса на възходящите консуматори, ще би трябвало да отговорят на тези условия за резистентност.
Младите консуматори изискват устойчиви материали, практики за преработване и начинания за наново потребление на производството. Екосъзнанието на хората се трансформира и то е в синхрон с условията и провокациите пред текстилната промишленост в света, в Европа и в България.
Мащаба на предизвикването, пред което сме изправени, е голям. Но апетитът за евтини, насочени към стилните трендове облекла - множеството от които приключват на сметището - няма да изчезнат стремително бързо.
Ето за какво Европейският съюз поддържа набор от нови разпореждания за " слагане завършек на бързата мода ", в това число политики, предопределени да създадат облеклата по-издръжливи, по-лесни за повторна приложимост, ремонтируеми и рециклируеми. Преминаването към кръгова стопанска система - където всички облекла могат да се употребяват наново, рециклират или са биоразградими и компостируеми - е от решаващо значение за справяне с въздействието на модата върху планетата.
Въпреки че специалистите са скептични по отношение на това дали насоките на Европейски Съюз за екодизайн ще окажат доста въздействие върху бързата мода, има повече вяра за предложенията за разширена отговорност на производителя (EPR), които биха създали търговците на дребно финансово виновни за събирането, сортирането и преработването на дрехи.
Спазване на общоевропейската рамка и тактика за развиване
Европа има своя еднопосочна позиция по проблемите на климата и тази позиция е ясно дефинирана в Зелената договорка. Според този стратегически документ, остарелият континент се ангажира с дълбока промяна на редица браншове и консолидиране на правилата на кръговата стопанска система във допустимо най-широк мащаб.
Това значи по-малко боклук на сметищата, повече старания в посока ръководство на естествените запаси и доста по-голяма отговорност от страна на бизнеса, без значение от размера му. Екотакси към този момент се заплащат от производителите на коли, елетроника, масла, еднократни опаковки и разнообразни типове гуми. Част от тези браншове даже не са в топ пет на замърсителите на околната среда - за разлика от текстилната промишленост, която към момента не е обложена с продуктови такси.
В този ред на мисли, въпросът не трябва да бъде дали текстилният бранш да заплаща или не еко такси. Въпросът следва да бъде по кое време.
Екологичната продукция е врата към дълготрайния напредък - а екотаксите са ключа, който бизнесът у нас към момента се колебае дали да одобри.
В признатия Закон за ръководство на отпадъците към този момент има текст, съгласно който би трябвало да бъдат въведени екотакси за текстил и обувки. Това, което остава да се случи е осъществяване на публично разискване и приемане на наредбата, с която този закон влиза в действие и таксите стартират да се събират. Настоящото ръководство на страната към момента бави този развой, създавайки известно равнище на неустановеност в текстилния отрасъл.
Решението визира както марките за бърза мода, по този начин и производители и търговци на разнообразни текстилни произведения - килими, пердета, тапицерии, спално долни дрехи, домакински текстил и други
Широкият обхват на екотаксите за текстил разумно разсънва съмнения и неодобрение измежду бизнеса, а повода е ясна - оскъпяване на продукцията и потребност от преизчисляване на бюджета. Но в действителност екотаксите не са санкция, а инвестиция в поддържането на единна система за съкращаване на отпадъка и направата на нови произведения без приложимост на нови първични материали.
Източници:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ