Школски директор си направи референдум
Екипът на Второ ОУ „ Д-р Петър Берон “-Шумен гласоподава трети мандат за възпитател, върл велосипедист, воден избавител и доброволец
Той върви с колело на работа, не се наскърбява, когато учениците му викат „ госпожо “ по табиет поради феминизирания педагогичен колектив, може да го разпознаете в исторически възстановки на клуб „ Традиция “ или пък да го срещнете на плажа като избавител. Важи за Павел Павлов, шефът на Второ главно учебно заведение „ Д-р Петър Берон “ в Шумен. От осем години е на шефския пост след извоюван конкурс и по закон договорът му е за неустановен период. Нестандартният школският началник обаче, самичък е решил, че на всеки 4 година би трябвало да пита колектива си: „ Подкрепяте ли П. Павлов да продължи да бъде шеф? “ Формата на въпроса, на който има два вероятни отговора „ Да “ и „ Не “, взел от националния референдум.
Тайният избор се организира предходната седмица, като същински избори – с скрито гласоподаване зад заслон, облепен с детски рисунки, урна, направена в час по трудово, и комисия, която преброи бюлетините. Отне четвърт час преди постоянен педагогичен съвет.
Павлов беше поканил за присъединяване и управлението на община Шумен, само че оттова оставиха нещата в ръцете на колектива. Началникът на Педагогическия инспекторат в Шумен Светлана Милева пък, изпрати писмо, в което се споделя, че административната тежест на личния състав не трябва да се усилва, а процедурата беше оповестена за „ неприемлива и без правни последствия “. Павлов правилно го изчете.
„ Не сте длъжни да участвате, изпушете по цигара, в случай че желаете. Няма да се дразня на никой, който не желае да гласоподава “, сподели шефът. А тези, които ще пуснат бюлетина, прикани да не го жалят, тъй като, в случай че не получи 75% от гласовете, има друго предложение за работа. Аргументите му за претенции избор са, че при дълъг престой на шефски пост всеки рискува да се самозабрави, да потъне в рутина и е добре да се чува гласът на хората от екипа. И на учениците им имаме вяра, само че вършим проби за знанията им, даже и за педагозите има комисия и карта за диференцирано възнаграждение, аргументира се Павлов.
47 гласоподаваха – 44 дадоха отговор с „ да “, двама зачертаха „ не “, а един и двата вероятни отговора. След като чу внушителния резултат и ръкоплясканията, шефът отсече: „ Започвам мандата, благодаря за доверието, само че всичко ще създадем дружно “.
Според Павлов, учебното заведение му, в което наесен ще влязат 550 възпитаници (при под 300, когато постъпил на работа през 2010 година, б.а.) би трябвало да акцентира и на възпитанието на учениците, освен на образованието. Напоследък от ден на ден се смъкват познания от висшето обучение в междинното, от междинния курс в прогимназиалния, а оттова в началния, разяснява той. Натоварващо е, децата се оправят, само че е доста значимо да ги създадем и хора, да търсят знанието през целия живот, разсъждава шефът. И припомня, че в Рибния буквар на патрона на школото три от разделите са отдадени на възпитанието. Затова ще умува по какъв начин да вкара спомагателни часове за връзка учител-ученик. Формата ще прецизира, като факултативни или свободно избираеми. В момента единствено в часа на класния това е допустимо. „ Смятам, че и родителите ще ме поддържат. Мнозина нямат време, други са в чужбина, някой би трябвало да обърне съществено внимание на децата “, разсъждава Павлов. Дори дава за образец последното, на което се натъкнал във фейсбук и се възмутил – възпитаници си пожелават за рожден ден „ коли, пари, дами “. За мен това е неуспех на нашето обучение, изяснява той.
Планира да направи и неделно учебно заведение. Вече е приказвал със свещеници религията да влезе в школото, ще предложи същото и на районния мюфтия.
Според него, в педагозите децата виждат втори майка и татко, постоянно те са обект на подражателство. Затова изяснява, че като идва на работа, въртейки педалите на велосипеда си, не желае да е просто автентичен, а да даде образец за здравословен метод на живот. Прави го съвсем всеки ден, а най-дългият му преход е 300 км за ден от Шумен до Балчик и назад. „ След 100-тния километър болката минава и тогава в главата ти се раждат най-ценните хрумвания “, смее се шефът.
Преди година от Обществения съвет на учебното заведение му предложили да се вкарат униформи за възпитаници и учители. Имало и несъгласни, само че в този момент се регистрира, че те са изиграли позитивна роля на обединяване и екипност сред децата. Въпреки растящия брой възпитаници, са намалели деянията на експанзия сред тях, наложените санкции са по-малко. Може и да е случайност, може и да не е, разсъждава Павлов.
Вратата му постоянно е отворена за учениците и последното ексцентрично запитване било от девойки, които се интересували дали могат да идват с къси панталони в час. „ Казах, че може, само че не е редно “, прям е шефът. И тийнейджърките с схващане отсрочили модата за ваканцията.
През летните месеци шефът ще практикува друго свое умеене – воден избавител на морето. Освен че му харесва, не без значение е и по-високото възнаграждение. Като ученически началник получава чисто 1000 лева (до тази сума се приближават и учителите с лекторски часове и висок клас, б. а.), а да бди за сигурността на летовниците край морето ще взема с 500 лева от горната страна. Категоричен е обаче, че в учебно заведение отговорността е доста по-голяма.
Понеже обича риска, станал част и от Доброволното формирование за преодоляване на бедствия и повреди към Община Шумен. С сътрудниците му били първите влезнали след експертите във взривеното от адската жп злополука село Хитрино през декември 2016 година и разчиствали провалите по улиците.
Другото въодушевление на Павлов са историческите възстановки. Въпреки че не е член на шуменския клуб „ Традиция “, постоянно наблюдателни ще го виждат в масовките им, като рицар с ризница или заптие с чалма. Учителите сме си малко актьори, а и това е някакъв отдушник от сериозното всекидневие и напрежението, споделя той.
Когато следващият випуск напуща Второ главно учебно заведение, не пропуща да попита: “Кой от вас ще се върне при нас един ден като преподавател? “ За жал доста малко са вдигнатите ръце в последно време. Това ме безпокои, нашата специалност очевидно не се употребява с огромен авторитет в обществото, не е заплатена…, разсъждава Павлов. Затова и през идващия даден от колектива мандат ще работи за смяна.
Той върви с колело на работа, не се наскърбява, когато учениците му викат „ госпожо “ по табиет поради феминизирания педагогичен колектив, може да го разпознаете в исторически възстановки на клуб „ Традиция “ или пък да го срещнете на плажа като избавител. Важи за Павел Павлов, шефът на Второ главно учебно заведение „ Д-р Петър Берон “ в Шумен. От осем години е на шефския пост след извоюван конкурс и по закон договорът му е за неустановен период. Нестандартният школският началник обаче, самичък е решил, че на всеки 4 година би трябвало да пита колектива си: „ Подкрепяте ли П. Павлов да продължи да бъде шеф? “ Формата на въпроса, на който има два вероятни отговора „ Да “ и „ Не “, взел от националния референдум.
Тайният избор се организира предходната седмица, като същински избори – с скрито гласоподаване зад заслон, облепен с детски рисунки, урна, направена в час по трудово, и комисия, която преброи бюлетините. Отне четвърт час преди постоянен педагогичен съвет.
Павлов беше поканил за присъединяване и управлението на община Шумен, само че оттова оставиха нещата в ръцете на колектива. Началникът на Педагогическия инспекторат в Шумен Светлана Милева пък, изпрати писмо, в което се споделя, че административната тежест на личния състав не трябва да се усилва, а процедурата беше оповестена за „ неприемлива и без правни последствия “. Павлов правилно го изчете.
„ Не сте длъжни да участвате, изпушете по цигара, в случай че желаете. Няма да се дразня на никой, който не желае да гласоподава “, сподели шефът. А тези, които ще пуснат бюлетина, прикани да не го жалят, тъй като, в случай че не получи 75% от гласовете, има друго предложение за работа. Аргументите му за претенции избор са, че при дълъг престой на шефски пост всеки рискува да се самозабрави, да потъне в рутина и е добре да се чува гласът на хората от екипа. И на учениците им имаме вяра, само че вършим проби за знанията им, даже и за педагозите има комисия и карта за диференцирано възнаграждение, аргументира се Павлов.
47 гласоподаваха – 44 дадоха отговор с „ да “, двама зачертаха „ не “, а един и двата вероятни отговора. След като чу внушителния резултат и ръкоплясканията, шефът отсече: „ Започвам мандата, благодаря за доверието, само че всичко ще създадем дружно “.
Според Павлов, учебното заведение му, в което наесен ще влязат 550 възпитаници (при под 300, когато постъпил на работа през 2010 година, б.а.) би трябвало да акцентира и на възпитанието на учениците, освен на образованието. Напоследък от ден на ден се смъкват познания от висшето обучение в междинното, от междинния курс в прогимназиалния, а оттова в началния, разяснява той. Натоварващо е, децата се оправят, само че е доста значимо да ги създадем и хора, да търсят знанието през целия живот, разсъждава шефът. И припомня, че в Рибния буквар на патрона на школото три от разделите са отдадени на възпитанието. Затова ще умува по какъв начин да вкара спомагателни часове за връзка учител-ученик. Формата ще прецизира, като факултативни или свободно избираеми. В момента единствено в часа на класния това е допустимо. „ Смятам, че и родителите ще ме поддържат. Мнозина нямат време, други са в чужбина, някой би трябвало да обърне съществено внимание на децата “, разсъждава Павлов. Дори дава за образец последното, на което се натъкнал във фейсбук и се възмутил – възпитаници си пожелават за рожден ден „ коли, пари, дами “. За мен това е неуспех на нашето обучение, изяснява той.
Планира да направи и неделно учебно заведение. Вече е приказвал със свещеници религията да влезе в школото, ще предложи същото и на районния мюфтия.
Според него, в педагозите децата виждат втори майка и татко, постоянно те са обект на подражателство. Затова изяснява, че като идва на работа, въртейки педалите на велосипеда си, не желае да е просто автентичен, а да даде образец за здравословен метод на живот. Прави го съвсем всеки ден, а най-дългият му преход е 300 км за ден от Шумен до Балчик и назад. „ След 100-тния километър болката минава и тогава в главата ти се раждат най-ценните хрумвания “, смее се шефът.
Преди година от Обществения съвет на учебното заведение му предложили да се вкарат униформи за възпитаници и учители. Имало и несъгласни, само че в този момент се регистрира, че те са изиграли позитивна роля на обединяване и екипност сред децата. Въпреки растящия брой възпитаници, са намалели деянията на експанзия сред тях, наложените санкции са по-малко. Може и да е случайност, може и да не е, разсъждава Павлов.
Вратата му постоянно е отворена за учениците и последното ексцентрично запитване било от девойки, които се интересували дали могат да идват с къси панталони в час. „ Казах, че може, само че не е редно “, прям е шефът. И тийнейджърките с схващане отсрочили модата за ваканцията.
През летните месеци шефът ще практикува друго свое умеене – воден избавител на морето. Освен че му харесва, не без значение е и по-високото възнаграждение. Като ученически началник получава чисто 1000 лева (до тази сума се приближават и учителите с лекторски часове и висок клас, б. а.), а да бди за сигурността на летовниците край морето ще взема с 500 лева от горната страна. Категоричен е обаче, че в учебно заведение отговорността е доста по-голяма.
Понеже обича риска, станал част и от Доброволното формирование за преодоляване на бедствия и повреди към Община Шумен. С сътрудниците му били първите влезнали след експертите във взривеното от адската жп злополука село Хитрино през декември 2016 година и разчиствали провалите по улиците.
Другото въодушевление на Павлов са историческите възстановки. Въпреки че не е член на шуменския клуб „ Традиция “, постоянно наблюдателни ще го виждат в масовките им, като рицар с ризница или заптие с чалма. Учителите сме си малко актьори, а и това е някакъв отдушник от сериозното всекидневие и напрежението, споделя той.
Когато следващият випуск напуща Второ главно учебно заведение, не пропуща да попита: “Кой от вас ще се върне при нас един ден като преподавател? “ За жал доста малко са вдигнатите ръце в последно време. Това ме безпокои, нашата специалност очевидно не се употребява с огромен авторитет в обществото, не е заплатена…, разсъждава Павлов. Затова и през идващия даден от колектива мандат ще работи за смяна.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ