Археолози от НИМ откриха следи от първите гръцки заселници по западното черноморие
Екип под управлението на проф. доктор Иван Христов и доктор Маргарита Попова от НИМ организираха 6-та експедиция в рамките на едноименния ранновизантийски град просъществувал от средата на V до началото на VII век. И през тази година разкопките край град Черноморец се финансират от Министерство на културата и Националния исторически музей.
Археолозите са проучили четири нови жилищни здания в южния бранш на града. Намерени са редки монети и керамични съдове от Късната древност.
Изненадата за екипа тази година е откритият слой с материали от Архаичната ера - VII - VI в. Пр. Хр. Под подовото равнище на една от богатите византийски къщи са открити десетки фрагменти от рисувани керамични съдове, дело на първите гръцки заселници в тази част на Черноморието. Сред редките находки са и бронзови стрели-монети, предхождащи първите гръцки монети на Аполония Понтика, както и гръцка бронзова стрела от VII в. прочие Хр.
Бронзовите стрели-монети са тип домонетна форма. Преди да стартира сеченето на монети, разменни средства в Аполония и близката местност са били бронзовите стрели. Наличието им на полуострова са причина да се търси храм на някое от гръцките божества - да вземем за пример Аполон, тъй като те са били оставяни и като блага при олтара на боговете.
Специалистите по антична керамика напомят, че вносна източногръцка керамика е записана и в археологически обекти отвън градското ядро на Аполония Понтика (днешен Созопол), където по предписание тя е най-разнообразно показана. Находки от този вид са открити при подводни археологически разкопки южно от полиса в устието на р. Ропотамо и на н. Урдовиза (днешен Китен), Атия. Източногръцка керамика е открита и в региона на Бургаския залив при разкопки в местността Костадин чешма, покрай с. Дебелт, обл. Бургас. Почти липсват данни за разпространяване на йонийска керамика от VII-VI в. прочие Хр. в другите елински полиси по Българското Черноморие. Това събитие е обвързвано както със положението на изследванията, по този начин и с по-късната дата на основаването им. От Месамбрия (днешен Несебър) са оповестени два фрагмента, единият украсен в жанр „ късна дива коза " и устие на купа, открита при разкопки в градска среда. Керамика от този интервал е записана и в другата огромна милетска колония - Одесос (днешна Варна), ситуирана в северната част на Българското Черноморско крайбрежие. Разпространението на вносна източногръцка керамика, в археологически обекти от вътрешността на Тракия е извънредно рядко.
Този вид керамика е засвидетелстван в региони, ситуирани в непосредствена непосредственост до Черноморското крайбрежие и по поречието на огромните реки, свързващи Тракия с Егея (Карнобат, Ямбол, Стара Загора, Копривлен).
Откритията на екипа на проф. Иван Христов хвърлят светлина върху най-древната история на един многопластов археологически обект, върху който са открити следи и от Класическата и Елинистическата ера.
Най-късните следи за обитаване на полуостров Хрисосотира са от XIII-XIV век, когато региона e под контрола както на Византия, по този начин и на българското царство.
Археолозите са проучили четири нови жилищни здания в южния бранш на града. Намерени са редки монети и керамични съдове от Късната древност.
Изненадата за екипа тази година е откритият слой с материали от Архаичната ера - VII - VI в. Пр. Хр. Под подовото равнище на една от богатите византийски къщи са открити десетки фрагменти от рисувани керамични съдове, дело на първите гръцки заселници в тази част на Черноморието. Сред редките находки са и бронзови стрели-монети, предхождащи първите гръцки монети на Аполония Понтика, както и гръцка бронзова стрела от VII в. прочие Хр.
Бронзовите стрели-монети са тип домонетна форма. Преди да стартира сеченето на монети, разменни средства в Аполония и близката местност са били бронзовите стрели. Наличието им на полуострова са причина да се търси храм на някое от гръцките божества - да вземем за пример Аполон, тъй като те са били оставяни и като блага при олтара на боговете.
Специалистите по антична керамика напомят, че вносна източногръцка керамика е записана и в археологически обекти отвън градското ядро на Аполония Понтика (днешен Созопол), където по предписание тя е най-разнообразно показана. Находки от този вид са открити при подводни археологически разкопки южно от полиса в устието на р. Ропотамо и на н. Урдовиза (днешен Китен), Атия. Източногръцка керамика е открита и в региона на Бургаския залив при разкопки в местността Костадин чешма, покрай с. Дебелт, обл. Бургас. Почти липсват данни за разпространяване на йонийска керамика от VII-VI в. прочие Хр. в другите елински полиси по Българското Черноморие. Това събитие е обвързвано както със положението на изследванията, по този начин и с по-късната дата на основаването им. От Месамбрия (днешен Несебър) са оповестени два фрагмента, единият украсен в жанр „ късна дива коза " и устие на купа, открита при разкопки в градска среда. Керамика от този интервал е записана и в другата огромна милетска колония - Одесос (днешна Варна), ситуирана в северната част на Българското Черноморско крайбрежие. Разпространението на вносна източногръцка керамика, в археологически обекти от вътрешността на Тракия е извънредно рядко.
Този вид керамика е засвидетелстван в региони, ситуирани в непосредствена непосредственост до Черноморското крайбрежие и по поречието на огромните реки, свързващи Тракия с Егея (Карнобат, Ямбол, Стара Загора, Копривлен).
Откритията на екипа на проф. Иван Христов хвърлят светлина върху най-древната история на един многопластов археологически обект, върху който са открити следи и от Класическата и Елинистическата ера.
Най-късните следи за обитаване на полуостров Хрисосотира са от XIII-XIV век, когато региона e под контрола както на Византия, по този начин и на българското царство.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ