Национална стратегия за развитието на изкуствения интелект в България до 2030 г. разработи БАН
Екип от учени от Българската академия на науките и привлечени външни специалисти създаде план за Национална тактика за развиването на изкуствения разсъдък. Целта е да се подкрепи основаването на стратегически документи за цифрова промяна на България през идващото десетилетие, заяви пресцентърът на Българска академия на науките.
Предложеният план се основава върху документи на Европейската комисия, които преглеждат изкуствения разсъдък като един от главните мотори на цифровата промяна в Европа и важен фактор за обезпечаване на конкурентоспособността на европейската стопанска система и високо качество на живот.
Очертани са характерните аспекти на европейската визия за основаване на "надежден изкуствен интелект ", в който софтуерният прогрес да бъде съпроводен от правна и етична рамка за гарантиране на сигурността и правата на потребителите, както и от ограничения за събиране на налични данни с високо качество, необятно разпространяване на информация и еднакъв достъп до преимуществата на технологиите на изкуствения разсъдък.
Представени са главните предпоставки и провокации за развиването на изкуствения разсъдък у нас за интервала 2020-2030 година
Дефинирана е задачата на Стратегията и са избрани главните области на влияние и характерните ограничения, нужни за реализиране на значими резултати.
Предложени са предпочитани браншове за първия стадий на осъществяване на Стратегията /2021-2023 г./ - научни и научно-приложни изследвания; интелигентно селско стопанство; интелигентно добиване на данни в опазването на здравето. Предстои документът да бъде оповестен за публично разискване.
Проектът се основава върху Рамката за Национална тактика за развиването на изкуствения разсъдък в България, предадена от екипа в Министерски съвет на 1 юли 2019 година, осведомят от Българска академия на науките.
Предложеният план се основава върху документи на Европейската комисия, които преглеждат изкуствения разсъдък като един от главните мотори на цифровата промяна в Европа и важен фактор за обезпечаване на конкурентоспособността на европейската стопанска система и високо качество на живот.
Очертани са характерните аспекти на европейската визия за основаване на "надежден изкуствен интелект ", в който софтуерният прогрес да бъде съпроводен от правна и етична рамка за гарантиране на сигурността и правата на потребителите, както и от ограничения за събиране на налични данни с високо качество, необятно разпространяване на информация и еднакъв достъп до преимуществата на технологиите на изкуствения разсъдък.
Представени са главните предпоставки и провокации за развиването на изкуствения разсъдък у нас за интервала 2020-2030 година
Дефинирана е задачата на Стратегията и са избрани главните области на влияние и характерните ограничения, нужни за реализиране на значими резултати.
Предложени са предпочитани браншове за първия стадий на осъществяване на Стратегията /2021-2023 г./ - научни и научно-приложни изследвания; интелигентно селско стопанство; интелигентно добиване на данни в опазването на здравето. Предстои документът да бъде оповестен за публично разискване.
Проектът се основава върху Рамката за Национална тактика за развиването на изкуствения разсъдък в България, предадена от екипа в Министерски съвет на 1 юли 2019 година, осведомят от Българска академия на науките.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ