Екип от преподаватели и студенти от СУ създадоха универсална методология,

Екип от преподаватели и студенти от СУ създадоха универсална методология, ...

Успешно ли беше европредседателството – учени имат отговор.


Екип от преподаватели и студенти от СУ създадоха универсална методология, чрез която да се поставя оценка на ротационните председателства на Съвета на ЕС.

Така вече ще имаме обективен критерий за това справила ли се е дадена държава като „сърце” на общността, или не.

Вижте повече за изследването тук!

Раждането на идеята

В началото на 2018 г. България застана начело на Съвета на ЕС. След края на председателството, обаче, оценките за приноса на България са крайно разнопосочни. Някои казват, че председателството е било успешно, други твърдят обратното.
Равносметката 2018: Европредседателството 2018-та – годината на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз – водещият политически орган в общността
Според проф. д-р Ингрид Шикова обаче е погрешно председателствата да се категоризират като успешни или неуспешни. Вместо това всяка държава трябва да получава оценка в числов вид. „Думата „успешно“ е много абстрактна. Какво значи „успех“? За един ученик е важно просто да си вземе изпита, докато за друг от значение е колко висока оценка ще получи. Успехът е въпрос на гледна точка”, подчертава тя.
Румен Радев: Получихме стандартните комплименти за председателството Броят на целувките и прегръдките и стотиците срещи накрая остават статистика, коментира президентът
Липсата на универсална методология, която да позволява по прозрачен и обективен начин да се прави експертна оценка на всяко едно председателство, кара проф. Шикова да поеме инициативата за създаването на такава. Така през лятото на 2018 г. екип със специалисти в различни области и студенти от Философския факултет се захващат с нелеката задача да изведат формула, която да е приложима за всички държави членки на ЕС.

Работният процес

Работата по проекта включва анализирането на документи от институциите и отчитането на резултатите от проведените анкети, за да се изчисли доколко даденото председателство е успяло да придвижи законодателството на ЕС и дали незаконодателните инициативи (както тези по линия на Западните Балкани за България) са постигнали напредък.

Сред източниците на информация, които екипът използва са: програмата и отчетът на правителството, официални документи на ЕК, ЕП и Съвета на ЕС, както и проведените интервюта с експерти.

Работният процес е изключително труден и продължава почти година, но резултатът е налице – създадена е оригинална, научно обоснована методология за оценка на ротационните председателства.

Оценката на България

Скалата за оценяване е от 0 до 100. България получава оценка 60,2.

На пръв поглед резултатът е незадоволителен. Според проф. Шикова обаче на практика е невъзможно, което и да е председателство да получи по-висок индекс от 70-75. Затова резултатът на България се определя като много добър.

Как са се справили другите – това е сред бъдещите задачи на изследователския екип, който трябва да получи достъп до голям обем от информация и документи от всяка държава.

Той ще търси сътрудници от другите членки на ЕС, които да подпомагат оценяването на председателствата занапред. Целта е да се избегнат бъдещи проблеми и грешки не само при следващото председателство на същата държава, но и на останалите страни от ЕС.

Източник: btvnovinite.bg