Учени измериха мистериозния елемент айнщайний за първи път
Екип от откриватели хвърли повече светлина върху едно от минимум изучаваните кътчета в периодическата система. Както се оповестява в Nature, учени направиха първите изобщо измервания на дължината на връзките на айнщайний.
Айнщайний е 99-ият детайл в периодическата система. Той е един от синтетичните. Не се среща в природата и може само да бъде основан от хора. Процесът е извънредно комплициран. Ето за какво ни бяха нужни цели 69 години, с цел да правим сходни измервания.
Айнщайний е част от актинидите – група от най-долния ред на периодическата система, в които откриваме детайли като уран и плутоний. Екипът е разполагал с едвам 200 нанограма от детайла, само че те са били задоволителни, с цел да схванат повече за него. Дължината на връзките е от голяма важност, защото с помощта на нея знаем по какъв начин този детайл си взаимодейства химически. Изглежда тя е по-различна от това, което учените чакат като цяло от детайлите в групата на актинидите.
„ Знаем напълно малко за айнщайний – споделя съавторката на изследването доктор Ребека Абергел от Калифорнийския университет – Бъркли. – Забележително достижение е, че успяхме да работим с толкоз малко материал и да правим неорганична химия. Важно е, така когато знаем повече за химическото държание, ние бихме могли да използван това познание и да създадем нови материали или нови технологии. Не е наложително те да са с айнщайний, само че и с останалите актинидите. Можем да установим и известни трендове в периодическата система. “
Пробата е пристигнала от изотопния реактор High Flux в Националната лаборатория Оук Ридж в Оук Ридж, Тенеси, Съединени американски щати – едно от дребното места в света, на които може да бъде основан този детайл. Именно там учените са бомбардирали кюрий (още един актинид) с неутрони, с цел да основат нуклеарна реакция, която да докара до образуването на айнщайний. Впоследствие идва сложната част – пречистването му, защото процесът образува и калифорний.
Уви, пандемията от COVID-19 прекъсва работата на учените. Това не е изключително хубаво, когато човек работи с радиоактивни детайли, защото те се разпадат с течение на времето. Изотопът, употребен при изследването, е бил Айнщайний-254, а неговият интервал от време за полуразпад е 276 дни. Когато откривателите съумяват да възобновят работата си, по-голямата част от тестът към този момент се е била разпаднала.
„ Целият теоретичен труд е една поредност от злочести събития “, разяснява доктор Абергел.
Въпреки проблемите, екипът показва, че пробивите, направени през последните десетилетия, ни разрешават да учим доста по-подробно детайлите в покрайнините на периодическата система. А това познание може да докара до основаването на нови материали и нови технологии.
Източник: IFLScience
