Небойша Йеленкович: Мачовете Литекс – Левски бяха по-добри от Левски – ЦСКА! Имаше голове, червени картони, бой...
Екип на предаването " Код спорт " по ТВ+ гостува на Небойша Йеленкович в родния му град Нови Сад. Той е безспорен рекордьор по изиграни мачове в родната " А " група като чужденец - 250 срещи. В евротурнирите е взел участие в 50 дуела. Три пъти в кариерата си е бил първенец. Първо в родната Сърбия с екипа на Обилич. По-късно победи и в нашето състезание с Литекс. Много пъти е бил мечтан от ЦСКА и Левски, само че остана правилен на клуба, който го притегли в България и остана там цели 13 сезона. В богата си визитка има още три купи на България, един път е ликувал и със Суперкупата на страната. Странно, само че по този начин и не получи покана за националния тим, както свои сънародници и съотборници.
- Здравей, Небойша, позагуби се от българския футбол, а ние те считаме за част от него. Какво правиш в този момент?
- В момента пребивавам със фамилията ми в Сърбия. Прибрах се след престоя в чужбина, където изкарах много години. Изкарал съм треньорски лицензи. Започнах работа първо с деца, а по-късно и с „ Б “ тима на
Войводина.
- Имаш детска школа, какво е да се работи с млади дарования?
- Някои хора желаят бързо да напредват и незабавно да реализират някакви триумфи. А когато работиш с деца, би трябвало да имаш огромно предпочитание и опит в това. Не би трябвало да се учиш навръх децата, тъй като като се създадат неточности като дребни, по-късно мъчно вървят напред и могат да създадат нещо по-сериозно. За мен беше наслаждение да работя всеки ден като имаш положителни футболисти и положителни условия. Децата желаят да се развиват и да учат. Гледат какво им казваш и го съблюдават. За мен бе наслаждение да
работя с тях.
- Да се върнем на твоите футболни години. Преди да стигнеш до Литекс игра за Обилич. Тогава този отбор беше шлагер в Сърбия, освен поради Аркан и Цеца Величкович. Просто бяха събрани отлични футболисти. Какви са спомените ти от това време?
- Това беше една от най-хубавите ми години. Бях на 20 години. Дойдах на една подготовка, Аркан ме извика и ми сподели, че има предложение от Литекс. На мен обаче не ми се ходеше, тъй като не знаех нищо, като се изключи че преди две години Загорчич беше отишъл там. Но по това време не поддържах връзка със Заги и не го бях питал по какъв начин е в клуба. По това време също бях юношески национал на Югославия и почтено казано се надявах да отида на Запад да играя. Но по този начин се случи, че при нас през 1999 година беше война. Три месеца въобще не се игра шампионата, а единствено тренирахме. Самолети на всички места, бомби навсякъде… Като свършиха тези 3-4 месеца война, пристигна спирането на шампионата и Аркан ме попита дали желая да отида в Литекс за шест месеца чартърен. Съгласих се да отида и да видя по какъв начин са нещата. Ако не стане нищо, ще се прибера отново и това е. Всички приказват Аркан това, Аркан това, само че в този момент като се връщам обратно в годините, желая отново да се появи подобен човек в Сърбия, който да наруши превъзходството на Цървена Звезда и Партизан. Всяка година са те, няма трети тим в Сърбия. За мен е чест, че съм играл в този
отбор, където бяха събрани доста положителни футболисти. Аркан даваше най-големи награди точно против Звезда и Партизан. Преди да дойда бяха станали първенци и всеки стартира да приказва Аркан това направи, Аркан
това направи… А като виждам през днешния ден по какъв начин върви сръбското състезание – вършат се доста по-сериозни неща.
- Едва ли ще забравиш дебюта си в Литекс – злощастните дуели против Видзев. Помниш ли детайлности?
- Спомням си доста добре и двата мача. В първия играхме доста добре и спечелихме с 4:1. Вече виждахме по какъв начин продължаваме напред. Във втората среща резултатът бе 1:1 и играехме добре. Не мога да кажа, че е поради треньорски смени, само че Светльо Тодоров излезе, след това влезе Кишишев, който беше контузен. Вкараха ни един гол небрежно през второто полувреме. Стана 4:1 и имаше продължения. От центъра Буши излезе самичък против вратаря, само че пропусна. При дузпите водехме с 2:0, само че паднахме 2:3. Имах възприятието, че каквото и да създадем, няма късмет да спечелим този мач.
- Тогава настана сериозна турбуленция в Литекс. Мислил ли си, че ще станеш легионерът с най-вече мачове в българското състезание?
- Честно казано не съм мислил. Надявах се, че пристигам за шест месеца и ще се върна в Обилич или ще отида някъде другаде, само че по този начин стана. Малко под 300 мача имам.
- Имаш и 50 дуела в евротурнирите. Най-добрите ти мемоари?
- Най-хубавите ми мемоари са от 2005 година, когато влязохме в групите на купата на УЕФА и по-късно излязохме от тях. Единствено ме е гняв, че в България, както и у нас, зимата има отмора и шампионата прекъсва, до момента в който французите играеха по това време. Страсбург въобще не беше по-добър тим от нас. В първия мач изпуснахме дузпа, бяхме по-добри и в реванша, само че отпаднахме. Според мен това се дължи на неналичието на мачове по това време. Те са играли, до момента в който ние сме си почивали.
- Защо реши да вземеш български паспорт, а по този начин и не игра за националния тим на България?
- По това време треньор на националния тим беше Мъри Стоилов. Имаше диалози да ме вика да играя. Но за какво не ме извика и какви са били аргументите – не знам.
- Тежи ли ти, че не игра за България като Янкович и Загорчич?
- Мислех, че мога да оказа помощ. Играл съм тук за младежите на Югославия, само че можех да играя за националния тим. Не знам към този момент какви са разпоредбите – дали в случай че играеш за един, по-късно можеш и за втори.
- Специална ли е за теб България?
- Да, обикновено е. Аз изкарах повече години в България, в сравнение с в Сърбия.
- Много пъти се е говорело за предложения към теб и от ЦСКА и от Левски, и несъмнено от чужбина. Имало ли е вид да напуснеш Литекс в посока София?
- Няколко пъти ми се обаждаха да ме питат, само че по това време имах контракт с Литекс. Никога не съм желал да върша нещо зад тила на клуба. Няма значение дали съм играл в Литекс или в някой различен клуб,
постоянно съм гледал да съм правилен. Винаги съм казвал – знаете кой е притежателят, в случай че му нямате номера, аз ще ви го дам и му се обадете.
- Два пъти въпреки всичко игра зад граница – в Кубан за малко и след това в Спартак (Търнава). Впечатленията ти от този интервал?
- В Русия заминахме двамата с Берберович. Отидохме в един не доста добре проведен клуб по това време. Оставаха последните осем кръга от шампионата, от които шест гостувания. Не знам кой е направил тази стратегия. Имаше контузени футболисти, които обаче играха, поради връзки в клуба на всякакви мениджъри. А хората не могат да упражняват, не могат да стоят на краката си, само че играят. Окей, изкарах там три-четири месеца, по-късно се прибрах. Когато ми свърши договорът с Литекс през 2008 година, отпътувах за Словакия. Първите шест месеца всичко беше наред, само че по-късно притежателят имаше някакви фабрики и имаше проблеми с газта. Изобщо не плащаше по три-четири месеца. Аз и още две момчета имахме високи заплати и ни помолиха да се разберем и да прекратим договорите.
- И ти се върна там, където ти е добре.
- По това време имах оферта и от Левски през 2009 година, само че към този момент се разбрах с шефа да дойда в Литекс. След това се обадих на хората от Левски да им благодаря за офертата, само че одобрих тази на Литекс.
- След като закъсня за първите две трофеи на Литекс, съумя да се включиш във вторите две. Какво значат те за кариерата ти?
- За всеки футболист и състезател парите са окей – харчиш, губиш, няма значение. Но когато печелиш трофеи, това остава за целия живот, както и хубавите мемоари. За мен това е доста огромно нещо.
- Ти си извънреден почитател на Реал (Мадрид). Ако кажем името Каземиро, ще се съгласиш ли, че има аналогия сред теб и него в игрови проект?
- Мисля, че има. На една и съща позиция сме. Но в Реал (Мадрид) обичам повече другите халфове като Лука Модрич. Той е един от най-сериозните футболисти там. Един мой другар, който се познава с него, ми описа, че на подготовка Роналдо и Бейл са споделили на Модрич, че е най-силният футболист на Реал.
- Като войник на терена нямаше по какъв начин да не получиш травми. Най-тежкият интервал в кариерата ти?
- Най-тежкият ми интервал беше към края, тъй като имах проблем с едно сухожилие. За година и половина направих две интервенции. Даже в последния мач, в който бихме ЦСКА в София с 2:0, самичък се контузих в 80-ата минута. Спомням си по какъв начин съдията ми сподели: „ Когато се връщаш на терена, обади се, с цел да не ти дам картон “. А аз му отговорих: „ Не се притеснявай, няма да се връщам повече. “ Направих втора интервенция и
тогава взех решение да спра с футбола. Макар че в този момент съм добре – ритвам си, търча. Но не желая да стане по този начин, че на следващия ден да стана неработоспособен и да не мога да вървя обикновено поради футбола.
- Работи с доста треньори в България. Кои са най-хубавите съгласно теб?
- Малко ми е мъчно, тъй като примерно с Любо Пенев и Червенков завоювах две трофеи. В друго време бяха Мъри, Люпко Петрович, Стойчо Младенов, Стойкица, Херо. От всеки треньор нещо положително съм взел. Не мога да отлича първите двама единствено, тъй като съм станал първенец с тях. Трудно ми е да дефинира двама. Например с Люпко играхме в групите на купата на УЕФА, взехме купа.
- Най-приятният и най-неприятният спомен от мачовете в шампионата на България?
- Най-приятни са мачовете, в които печелиш купа, суперкупа или се взема решение купата. Това са ми най-хубавите моменти. Всяка загуба не е приятна.
- Битките с Левски бяха епични.
- Да, дори мисля, че мачовете Литекс – Левски бяха по-добри от Левски – ЦСКА. Имаше голове, червени картони, пердах, всичко.
- Колко корав футболист беше ти? Коментираше се, че постоянно играеш на ръба на разрешената игра или по-скоро беше цел на съдиите?
- Не, със съдиите постоянно имах положителни връзки. Получавах малко картони. Но дали съм играл твърдо? Не мога да отговоря на този въпрос. Трябва да питате футболисти, които са играли против мен. Нито съм пазил себе си, нито съм пазил другия. Спомням си по какъв начин един футболист на Левски след мача ми сподели: „ Ти си вманиачен! “ Попитах: „ Защо? “ А той споделя: „ Ти псуваш нашите, вашите, съдиите. Ти си против всички. “ Такъв съм на терена, само че като свърши срещата, съм различен. Никога не обичам да изгубвам. Дори когато играехме на „ Плейстейшън “ със сина ми, когато беше по-малък. Аз го удрям, той реве, а жена ми вика: „ Какво правиш с него? “ Но настъпи времето, в което той ме побеждава.
- Мислил ли си за завръщане в България? Гриша Ганчев пое ЦСКА, до каква степен смяташ, че ще успее с този план?
- Много години съм работил при него. Знам какво желае да направи и ще го реализира. Не може да стане незабавно, само че съм уверен, че идната или по-следващата година ЦСКА ще се опита да стане първенец. Ще се направи добър тим, доколкото знам се прави и базата. ЦСКА и Левски са двата най-големи клуба в България. Мисля, че Гриша Ганчев ще успее, а за завръщане не знам. Ако някой ми се обади, ще разясняваме.
- Срещу ЦСКА или против Левски играеше по-амбициозно персонално ти?
- Честно казано обичах да играя и против двата тима. Но мисля, че против Левски беше по-сериозно. Повече ги мразехме.
- Какво става със сръбския футбол? Като че ли вашият народен тим ще стъпи на крайници по-бързо от българския…
- Имаме огромен късмет да се класираме на международното състезание и се надявам, че ще го създадем. Смениха и президента на Футболния съюз, само че на мен персонално не ми харесват доста работи. Нищо изключително не се е
трансформирало. В шампионата има доста неприятни терени, поставя се осветяване, само че не на всички места, стадионите са много остарели, не се влагат доста пари. Това не ми харесва. А националният тим е окей – има футболисти,
направена е добра база, изискванията за тях са съвършени, треньорът Муслин е сериозен. Надявам се, че ще съумеят да се класират. Пропуснахме две европейски и международно, а това е доста – като загуба на
пари, и като всичко. Като се класираш на огромни конгреси, цената на футболистите се подвига.
- Как смяташ, че могат да се преодолеят тези проблеми в сръбския футбол, които са сходни с тези в България?
- Най-големият проблем е, че непрекъснато се вършат взаимни отстъпки. Като бях в Словакия през 2008 година, стадионът беше дребен, нагласен, с хубави седалки, терен, съблекални. Ако нямаш такива условия, не можеш да играеш в шампионата. Така би трябвало да стане и тук. Две-три години като не правиш нищо и нямаш условия, не можеш да играеш и готово.
- Защо България и Сърбия са разграничени от една граница, а в Сърбия са толкоз мощни в груповите спортове, а в България са повече в самостоятелните? Национализмът ли е по-силен?
- Не знам, и аз от време на време се чудя. Примерно тимът ни по водна топка взе всички медали. А в случай че погледнем в какви условия упражняват и какъв брой малко пари получават за тази работа, това е нещо невероятно.
Европейски, олимпийски, международни първенци – всичко взеха и аз нямам пояснение и не знам какъв отговор да дам.
- Имал ли си идол в детските години?
- Винаги съм мечтал да играя в огромен тим и състезание. Но порастваш и виждаш по какъв начин става все по-трудно.
- Партизан или Цървена Звезда?
- Звезда. Три пъти имах оферта от тях и скърбя, че в никакъв случай не подписах с този клуб и не играх за него. Единствено за това скърбя.
- Кажи нещо за персоналния си живот.
- Имам жена и две деца. Синът ми е на 14 години, а щерка ми на 10. Тя обича да язди, всеки втори ден съм с нея там. Малкият играе футбол във Войводина, национал е на Сърбия, обича доста футбола и единствено за това приказва.
- А имат ли отношение към България? Харесва ли им?
- Да, харесва им. Даже преди няколко седмици ходихме да изкараме новите паспорти. Те доста обичат да вървят в Ловеч. Харесва им доста.
- Здравей, Небойша, позагуби се от българския футбол, а ние те считаме за част от него. Какво правиш в този момент?
- В момента пребивавам със фамилията ми в Сърбия. Прибрах се след престоя в чужбина, където изкарах много години. Изкарал съм треньорски лицензи. Започнах работа първо с деца, а по-късно и с „ Б “ тима на
Войводина.
- Имаш детска школа, какво е да се работи с млади дарования?
- Някои хора желаят бързо да напредват и незабавно да реализират някакви триумфи. А когато работиш с деца, би трябвало да имаш огромно предпочитание и опит в това. Не би трябвало да се учиш навръх децата, тъй като като се създадат неточности като дребни, по-късно мъчно вървят напред и могат да създадат нещо по-сериозно. За мен беше наслаждение да работя всеки ден като имаш положителни футболисти и положителни условия. Децата желаят да се развиват и да учат. Гледат какво им казваш и го съблюдават. За мен бе наслаждение да
работя с тях.
- Да се върнем на твоите футболни години. Преди да стигнеш до Литекс игра за Обилич. Тогава този отбор беше шлагер в Сърбия, освен поради Аркан и Цеца Величкович. Просто бяха събрани отлични футболисти. Какви са спомените ти от това време?
- Това беше една от най-хубавите ми години. Бях на 20 години. Дойдах на една подготовка, Аркан ме извика и ми сподели, че има предложение от Литекс. На мен обаче не ми се ходеше, тъй като не знаех нищо, като се изключи че преди две години Загорчич беше отишъл там. Но по това време не поддържах връзка със Заги и не го бях питал по какъв начин е в клуба. По това време също бях юношески национал на Югославия и почтено казано се надявах да отида на Запад да играя. Но по този начин се случи, че при нас през 1999 година беше война. Три месеца въобще не се игра шампионата, а единствено тренирахме. Самолети на всички места, бомби навсякъде… Като свършиха тези 3-4 месеца война, пристигна спирането на шампионата и Аркан ме попита дали желая да отида в Литекс за шест месеца чартърен. Съгласих се да отида и да видя по какъв начин са нещата. Ако не стане нищо, ще се прибера отново и това е. Всички приказват Аркан това, Аркан това, само че в този момент като се връщам обратно в годините, желая отново да се появи подобен човек в Сърбия, който да наруши превъзходството на Цървена Звезда и Партизан. Всяка година са те, няма трети тим в Сърбия. За мен е чест, че съм играл в този
отбор, където бяха събрани доста положителни футболисти. Аркан даваше най-големи награди точно против Звезда и Партизан. Преди да дойда бяха станали първенци и всеки стартира да приказва Аркан това направи, Аркан
това направи… А като виждам през днешния ден по какъв начин върви сръбското състезание – вършат се доста по-сериозни неща.
- Едва ли ще забравиш дебюта си в Литекс – злощастните дуели против Видзев. Помниш ли детайлности?
- Спомням си доста добре и двата мача. В първия играхме доста добре и спечелихме с 4:1. Вече виждахме по какъв начин продължаваме напред. Във втората среща резултатът бе 1:1 и играехме добре. Не мога да кажа, че е поради треньорски смени, само че Светльо Тодоров излезе, след това влезе Кишишев, който беше контузен. Вкараха ни един гол небрежно през второто полувреме. Стана 4:1 и имаше продължения. От центъра Буши излезе самичък против вратаря, само че пропусна. При дузпите водехме с 2:0, само че паднахме 2:3. Имах възприятието, че каквото и да създадем, няма късмет да спечелим този мач.
- Тогава настана сериозна турбуленция в Литекс. Мислил ли си, че ще станеш легионерът с най-вече мачове в българското състезание?
- Честно казано не съм мислил. Надявах се, че пристигам за шест месеца и ще се върна в Обилич или ще отида някъде другаде, само че по този начин стана. Малко под 300 мача имам.
- Имаш и 50 дуела в евротурнирите. Най-добрите ти мемоари?
- Най-хубавите ми мемоари са от 2005 година, когато влязохме в групите на купата на УЕФА и по-късно излязохме от тях. Единствено ме е гняв, че в България, както и у нас, зимата има отмора и шампионата прекъсва, до момента в който французите играеха по това време. Страсбург въобще не беше по-добър тим от нас. В първия мач изпуснахме дузпа, бяхме по-добри и в реванша, само че отпаднахме. Според мен това се дължи на неналичието на мачове по това време. Те са играли, до момента в който ние сме си почивали.
- Защо реши да вземеш български паспорт, а по този начин и не игра за националния тим на България?
- По това време треньор на националния тим беше Мъри Стоилов. Имаше диалози да ме вика да играя. Но за какво не ме извика и какви са били аргументите – не знам.
- Тежи ли ти, че не игра за България като Янкович и Загорчич?
- Мислех, че мога да оказа помощ. Играл съм тук за младежите на Югославия, само че можех да играя за националния тим. Не знам към този момент какви са разпоредбите – дали в случай че играеш за един, по-късно можеш и за втори.
- Специална ли е за теб България?
- Да, обикновено е. Аз изкарах повече години в България, в сравнение с в Сърбия.
- Много пъти се е говорело за предложения към теб и от ЦСКА и от Левски, и несъмнено от чужбина. Имало ли е вид да напуснеш Литекс в посока София?
- Няколко пъти ми се обаждаха да ме питат, само че по това време имах контракт с Литекс. Никога не съм желал да върша нещо зад тила на клуба. Няма значение дали съм играл в Литекс или в някой различен клуб,
постоянно съм гледал да съм правилен. Винаги съм казвал – знаете кой е притежателят, в случай че му нямате номера, аз ще ви го дам и му се обадете.
- Два пъти въпреки всичко игра зад граница – в Кубан за малко и след това в Спартак (Търнава). Впечатленията ти от този интервал?
- В Русия заминахме двамата с Берберович. Отидохме в един не доста добре проведен клуб по това време. Оставаха последните осем кръга от шампионата, от които шест гостувания. Не знам кой е направил тази стратегия. Имаше контузени футболисти, които обаче играха, поради връзки в клуба на всякакви мениджъри. А хората не могат да упражняват, не могат да стоят на краката си, само че играят. Окей, изкарах там три-четири месеца, по-късно се прибрах. Когато ми свърши договорът с Литекс през 2008 година, отпътувах за Словакия. Първите шест месеца всичко беше наред, само че по-късно притежателят имаше някакви фабрики и имаше проблеми с газта. Изобщо не плащаше по три-четири месеца. Аз и още две момчета имахме високи заплати и ни помолиха да се разберем и да прекратим договорите.
- И ти се върна там, където ти е добре.
- По това време имах оферта и от Левски през 2009 година, само че към този момент се разбрах с шефа да дойда в Литекс. След това се обадих на хората от Левски да им благодаря за офертата, само че одобрих тази на Литекс.
- След като закъсня за първите две трофеи на Литекс, съумя да се включиш във вторите две. Какво значат те за кариерата ти?
- За всеки футболист и състезател парите са окей – харчиш, губиш, няма значение. Но когато печелиш трофеи, това остава за целия живот, както и хубавите мемоари. За мен това е доста огромно нещо.
- Ти си извънреден почитател на Реал (Мадрид). Ако кажем името Каземиро, ще се съгласиш ли, че има аналогия сред теб и него в игрови проект?
- Мисля, че има. На една и съща позиция сме. Но в Реал (Мадрид) обичам повече другите халфове като Лука Модрич. Той е един от най-сериозните футболисти там. Един мой другар, който се познава с него, ми описа, че на подготовка Роналдо и Бейл са споделили на Модрич, че е най-силният футболист на Реал.
- Като войник на терена нямаше по какъв начин да не получиш травми. Най-тежкият интервал в кариерата ти?
- Най-тежкият ми интервал беше към края, тъй като имах проблем с едно сухожилие. За година и половина направих две интервенции. Даже в последния мач, в който бихме ЦСКА в София с 2:0, самичък се контузих в 80-ата минута. Спомням си по какъв начин съдията ми сподели: „ Когато се връщаш на терена, обади се, с цел да не ти дам картон “. А аз му отговорих: „ Не се притеснявай, няма да се връщам повече. “ Направих втора интервенция и
тогава взех решение да спра с футбола. Макар че в този момент съм добре – ритвам си, търча. Но не желая да стане по този начин, че на следващия ден да стана неработоспособен и да не мога да вървя обикновено поради футбола.
- Работи с доста треньори в България. Кои са най-хубавите съгласно теб?
- Малко ми е мъчно, тъй като примерно с Любо Пенев и Червенков завоювах две трофеи. В друго време бяха Мъри, Люпко Петрович, Стойчо Младенов, Стойкица, Херо. От всеки треньор нещо положително съм взел. Не мога да отлича първите двама единствено, тъй като съм станал първенец с тях. Трудно ми е да дефинира двама. Например с Люпко играхме в групите на купата на УЕФА, взехме купа.
- Най-приятният и най-неприятният спомен от мачовете в шампионата на България?
- Най-приятни са мачовете, в които печелиш купа, суперкупа или се взема решение купата. Това са ми най-хубавите моменти. Всяка загуба не е приятна.
- Битките с Левски бяха епични.
- Да, дори мисля, че мачовете Литекс – Левски бяха по-добри от Левски – ЦСКА. Имаше голове, червени картони, пердах, всичко.
- Колко корав футболист беше ти? Коментираше се, че постоянно играеш на ръба на разрешената игра или по-скоро беше цел на съдиите?
- Не, със съдиите постоянно имах положителни връзки. Получавах малко картони. Но дали съм играл твърдо? Не мога да отговоря на този въпрос. Трябва да питате футболисти, които са играли против мен. Нито съм пазил себе си, нито съм пазил другия. Спомням си по какъв начин един футболист на Левски след мача ми сподели: „ Ти си вманиачен! “ Попитах: „ Защо? “ А той споделя: „ Ти псуваш нашите, вашите, съдиите. Ти си против всички. “ Такъв съм на терена, само че като свърши срещата, съм различен. Никога не обичам да изгубвам. Дори когато играехме на „ Плейстейшън “ със сина ми, когато беше по-малък. Аз го удрям, той реве, а жена ми вика: „ Какво правиш с него? “ Но настъпи времето, в което той ме побеждава.
- Мислил ли си за завръщане в България? Гриша Ганчев пое ЦСКА, до каква степен смяташ, че ще успее с този план?
- Много години съм работил при него. Знам какво желае да направи и ще го реализира. Не може да стане незабавно, само че съм уверен, че идната или по-следващата година ЦСКА ще се опита да стане първенец. Ще се направи добър тим, доколкото знам се прави и базата. ЦСКА и Левски са двата най-големи клуба в България. Мисля, че Гриша Ганчев ще успее, а за завръщане не знам. Ако някой ми се обади, ще разясняваме.
- Срещу ЦСКА или против Левски играеше по-амбициозно персонално ти?
- Честно казано обичах да играя и против двата тима. Но мисля, че против Левски беше по-сериозно. Повече ги мразехме.
- Какво става със сръбския футбол? Като че ли вашият народен тим ще стъпи на крайници по-бързо от българския…
- Имаме огромен късмет да се класираме на международното състезание и се надявам, че ще го създадем. Смениха и президента на Футболния съюз, само че на мен персонално не ми харесват доста работи. Нищо изключително не се е
трансформирало. В шампионата има доста неприятни терени, поставя се осветяване, само че не на всички места, стадионите са много остарели, не се влагат доста пари. Това не ми харесва. А националният тим е окей – има футболисти,
направена е добра база, изискванията за тях са съвършени, треньорът Муслин е сериозен. Надявам се, че ще съумеят да се класират. Пропуснахме две европейски и международно, а това е доста – като загуба на
пари, и като всичко. Като се класираш на огромни конгреси, цената на футболистите се подвига.
- Как смяташ, че могат да се преодолеят тези проблеми в сръбския футбол, които са сходни с тези в България?
- Най-големият проблем е, че непрекъснато се вършат взаимни отстъпки. Като бях в Словакия през 2008 година, стадионът беше дребен, нагласен, с хубави седалки, терен, съблекални. Ако нямаш такива условия, не можеш да играеш в шампионата. Така би трябвало да стане и тук. Две-три години като не правиш нищо и нямаш условия, не можеш да играеш и готово.
- Защо България и Сърбия са разграничени от една граница, а в Сърбия са толкоз мощни в груповите спортове, а в България са повече в самостоятелните? Национализмът ли е по-силен?
- Не знам, и аз от време на време се чудя. Примерно тимът ни по водна топка взе всички медали. А в случай че погледнем в какви условия упражняват и какъв брой малко пари получават за тази работа, това е нещо невероятно.
Европейски, олимпийски, международни първенци – всичко взеха и аз нямам пояснение и не знам какъв отговор да дам.
- Имал ли си идол в детските години?
- Винаги съм мечтал да играя в огромен тим и състезание. Но порастваш и виждаш по какъв начин става все по-трудно.
- Партизан или Цървена Звезда?
- Звезда. Три пъти имах оферта от тях и скърбя, че в никакъв случай не подписах с този клуб и не играх за него. Единствено за това скърбя.
- Кажи нещо за персоналния си живот.
- Имам жена и две деца. Синът ми е на 14 години, а щерка ми на 10. Тя обича да язди, всеки втори ден съм с нея там. Малкият играе футбол във Войводина, национал е на Сърбия, обича доста футбола и единствено за това приказва.
- А имат ли отношение към България? Харесва ли им?
- Да, харесва им. Даже преди няколко седмици ходихме да изкараме новите паспорти. Те доста обичат да вървят в Ловеч. Харесва им доста.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ