Учени дешифрираха древен език, представляващ една от най-големите загадки
Екип европейски учени, ръководени от френския археолог Франсоа Десе, са съумели да дешифрират една от огромните загадки: линейно еламитско писмо – малко позната система за писане, употребена в сегашен Иран, написа Smithsonian Magazine.
Твърдението е горещо оспорвано от сътрудниците на откривателите, само че в случай че то е правилно, тогава то би могло да хвърли светлина върху малко известно общество, процъфтявало сред антична Месопотамия и долината на река Инд в зората на цивилизацията. Наскоро оповестеният в списанието Zeitschrift für Assyriologie und vorderasiatische Archäologie разбор може също да пренапише еволюцията на самата книжовност.
За да дешифрират четенето на знаците, съставляващи линейното еламитско писмо, специалистите са употребявали неотдавна проучени надписи от набор от антични сребърни вази.
" Това е едно от огромните археологически открития през последните десетилетия. То се основава на идентификацията и фонетичното четене на имената на кралете ", споделя археологът Масимо Видале от университета в Падуа.
През 2015 година Десе получил достъп до частна лондонска сбирка от необикновени сребърни вази с доста надписи както на клинопис, по този начин и на линейно еламитско писмо. Те са изкопани през 20-те години на предишния век и са продадени на западни търговци, тъй че произходът и достоверността им били сложени под подозрение. Но анализът на съдовете открил, че са по-скоро антични, в сравнение с модерни имитации.
Що се отнася до произхода им, Десе счита, че са били в царско гробище на стотици километри югоизточно от Суза, датирано от към 2000 година пр.н.е. – тъкмо по времето, когато е употребена линейната еламитска книжовност.
Според проучването сребърните вази съставляват най-старите и цялостни образци за еламитски царски надписи с клинопис. Те са принадлежали на разнообразни владетели от две династии.
Според Десе съпоставянето на надписите върху съдовете било доста потребно при дешифрирането на линейното еламитско писмо. Някои имена, написани с клинопис, в този момент могат да бъдат сравнявани със знаци в линейното еламитско писмо, в това число имената на известни еламски царе като Шилхаха. Проследявайки повтарящите се знаци, Десе съумял да разбере смисъла на писмото, състоящо се от набор от геометрични фигури. Той също по този начин превел сказуеми като " даде " и " направи ". След последвалия разбор Десе и неговият екип настояват, че могат да разчетат 72 знака.
„ Въпреки че цялостното дешифриране към момента не е допустимо основно заради ограничавания брой надписи, ние сме на прав път “, заключават създателите на проучването.
Тежката работа по превода на обособени текстове продължава. Част от казуса е, че еламският език, който се приказва в района повече от 3000 години, няма известни роднини, което затруднява определянето какви звукове могат да съставляват знаците.
Твърдението е горещо оспорвано от сътрудниците на откривателите, само че в случай че то е правилно, тогава то би могло да хвърли светлина върху малко известно общество, процъфтявало сред антична Месопотамия и долината на река Инд в зората на цивилизацията. Наскоро оповестеният в списанието Zeitschrift für Assyriologie und vorderasiatische Archäologie разбор може също да пренапише еволюцията на самата книжовност.
За да дешифрират четенето на знаците, съставляващи линейното еламитско писмо, специалистите са употребявали неотдавна проучени надписи от набор от антични сребърни вази.
" Това е едно от огромните археологически открития през последните десетилетия. То се основава на идентификацията и фонетичното четене на имената на кралете ", споделя археологът Масимо Видале от университета в Падуа.
През 2015 година Десе получил достъп до частна лондонска сбирка от необикновени сребърни вази с доста надписи както на клинопис, по този начин и на линейно еламитско писмо. Те са изкопани през 20-те години на предишния век и са продадени на западни търговци, тъй че произходът и достоверността им били сложени под подозрение. Но анализът на съдовете открил, че са по-скоро антични, в сравнение с модерни имитации.
Що се отнася до произхода им, Десе счита, че са били в царско гробище на стотици километри югоизточно от Суза, датирано от към 2000 година пр.н.е. – тъкмо по времето, когато е употребена линейната еламитска книжовност.
Според проучването сребърните вази съставляват най-старите и цялостни образци за еламитски царски надписи с клинопис. Те са принадлежали на разнообразни владетели от две династии.
Според Десе съпоставянето на надписите върху съдовете било доста потребно при дешифрирането на линейното еламитско писмо. Някои имена, написани с клинопис, в този момент могат да бъдат сравнявани със знаци в линейното еламитско писмо, в това число имената на известни еламски царе като Шилхаха. Проследявайки повтарящите се знаци, Десе съумял да разбере смисъла на писмото, състоящо се от набор от геометрични фигури. Той също по този начин превел сказуеми като " даде " и " направи ". След последвалия разбор Десе и неговият екип настояват, че могат да разчетат 72 знака.
„ Въпреки че цялостното дешифриране към момента не е допустимо основно заради ограничавания брой надписи, ние сме на прав път “, заключават създателите на проучването.
Тежката работа по превода на обособени текстове продължава. Част от казуса е, че еламският език, който се приказва в района повече от 3000 години, няма известни роднини, което затруднява определянето какви звукове могат да съставляват знаците.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ