ЕК: Под 30% от мерките за облекчаване на енергийната криза в еврозоната са правилно насочени
ЕК упорства еврозоната да се въздържа от фискална агресия през 2023 година, само че това ще е мъчно, в случай че сегашните ограничения против енергийната рецесия се запазят. Правителствата би трябвало да продължат обществените вложения даже по време на предстоящата криза. Подкрепата за семействата и бизнеса би трябвало да е по-добре ориентирана и лимитирана във времето и да не подкопава напъните за преодоляване на инфлацията.
По-голямата част от ограниченията за справяне с енергийната рецесия в еврозоната не оказват помощ на най-уязвимите и не подтикват пестенето на сила. Това сподели изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис при представянето на оценката на Европейска комисия за фискалните политики на страните от еврозоната. Комисията прикани държавните управления да се въздържат от по-високи разноски през идната година и да не подкопават напъните на Европейската централна банка да овладее инфлацията.
По-малко от 30% от ограниченията за справяне с рецесията в Европейски Съюз са вярно таргетирани, сподели Домбровскис, представен от Reuters, до момента в който останалите над две трети са ориентирани към ограничение на цените - процедура, която не подтиква енергийната успеваемост и намаляването на потреблението на сила. Голяма част от обвързваните с това обществени разноски са прекомерно широкообхватни и могат да бъдат сложни за унищожаване. Страните от еврозоната би трябвало да се въздържат от следваща фискална агресия, само че в същото време да дават целева поддръжка за най-уязвимите.
Реклама
Европейска комисия предложи като добра процедура основаването на система, при която страната да субсидира несъмнено равнище на ползване на сила, само че всичко над този предел да се заплаща на пазарните цени. Това би запазило известни тласъци за ограничение на търсенето. Комисията обаче прикани държавните управления да не редуцират обществените вложения в зелената стопанска система, дигитализацията и енергийната сигурност, даже по време на предстоящата криза.
Ограничаването на разноските може да е сложна задача
Препоръките са част от годишното координиране на фискалните политики на обособените страни от еврозоната, което се управлява от EК. Сега координацията е още по-важна поради войната в Украйна, високите цени на силата и предстоящата криза в Европа. Оценката също по този начин се случва на фона на полемика за, която планува по-гъвкави, само че по-реалистични условия за намаляването на задълженията на страните, само че при по-строг надзор.
Проектобюджетите на държавните управления за 2023 година демонстрират, че тяхната фискална позиция като цяло ще бъде неутрална, както по-рано се договориха финансовите министри. Но тя може елементарно да се трансформира в експанзионистична, в случай че държавните управления не съумеят последователно да отстранен настоящата поддръжка против шока от цените на силата след първите три месеца на идната година, сподели еврокомисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони. Бюджетните разноски за енергийни ограничения за 2023 година се предвиждат на 0.9% от Брутният вътрешен продукт в еврозоната. Но в случай че актуалните ограничения се запазят през цялата година, чисто могат да костват до към 2% от Брутният вътрешен продукт, пресмята Европейска комисия. Освен риск за обществените финанси това би затруднило и напъните на ЕЦБ да потисне инфлацията.
Общият недостиг в еврозоната доближи 7% от Брутният вътрешен продукт в разгара на коронавирус рецесията. Бюджетите за следващата година са планувани с общ недостиг от 3.2%. Но в случай че последната по-песимистична прогноза на Европейска комисия за криза в еврозоната се удостовери, минусът може да доближи до 3.7%, написа Financial Times.
Реклама
Покачващите се разноски по заемите са една от аргументите някои страни да упорстват за общ европейски таван на цената на газа. обаче се дефинира като висок и надали дейно би влезнал в деяние. Това значи, че натискът върху обществените финанси на обособените страни евентуално ще се резервира, в случай че им се наложи да продължат сами да обезпечават отбрана на своите семейства и бизнеси.
Свързани публикации Европейска комисия публично предложи завършек на мониторинга за България и Румъния, с цел да поддържа влизането им в Шенген 23 ноември 2022, 13:16 Брюксел поставя таван на цената на газа от 275 евро/мВтч, което е покрай рекордната 23 ноември 2022, 12:14 Реформата на съглашението, гарантиращо вложенията в енергетиката, е блокирана 23 ноември 2022, 09:17 Заложническа тактичност: Как Орбан изнудва Брюксел за милиардите 21 ноември 2022, 15:34 Брюксел залага на по-гъвкави фискални правила при по-строг надзор 14 ноември 2022, 12:37 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Свят
По-голямата част от ограниченията за справяне с енергийната рецесия в еврозоната не оказват помощ на най-уязвимите и не подтикват пестенето на сила. Това сподели изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис при представянето на оценката на Европейска комисия за фискалните политики на страните от еврозоната. Комисията прикани държавните управления да се въздържат от по-високи разноски през идната година и да не подкопават напъните на Европейската централна банка да овладее инфлацията.
По-малко от 30% от ограниченията за справяне с рецесията в Европейски Съюз са вярно таргетирани, сподели Домбровскис, представен от Reuters, до момента в който останалите над две трети са ориентирани към ограничение на цените - процедура, която не подтиква енергийната успеваемост и намаляването на потреблението на сила. Голяма част от обвързваните с това обществени разноски са прекомерно широкообхватни и могат да бъдат сложни за унищожаване. Страните от еврозоната би трябвало да се въздържат от следваща фискална агресия, само че в същото време да дават целева поддръжка за най-уязвимите.
Реклама
Европейска комисия предложи като добра процедура основаването на система, при която страната да субсидира несъмнено равнище на ползване на сила, само че всичко над този предел да се заплаща на пазарните цени. Това би запазило известни тласъци за ограничение на търсенето. Комисията обаче прикани държавните управления да не редуцират обществените вложения в зелената стопанска система, дигитализацията и енергийната сигурност, даже по време на предстоящата криза.
Ограничаването на разноските може да е сложна задача
Препоръките са част от годишното координиране на фискалните политики на обособените страни от еврозоната, което се управлява от EК. Сега координацията е още по-важна поради войната в Украйна, високите цени на силата и предстоящата криза в Европа. Оценката също по този начин се случва на фона на полемика за, която планува по-гъвкави, само че по-реалистични условия за намаляването на задълженията на страните, само че при по-строг надзор.
Проектобюджетите на държавните управления за 2023 година демонстрират, че тяхната фискална позиция като цяло ще бъде неутрална, както по-рано се договориха финансовите министри. Но тя може елементарно да се трансформира в експанзионистична, в случай че държавните управления не съумеят последователно да отстранен настоящата поддръжка против шока от цените на силата след първите три месеца на идната година, сподели еврокомисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони. Бюджетните разноски за енергийни ограничения за 2023 година се предвиждат на 0.9% от Брутният вътрешен продукт в еврозоната. Но в случай че актуалните ограничения се запазят през цялата година, чисто могат да костват до към 2% от Брутният вътрешен продукт, пресмята Европейска комисия. Освен риск за обществените финанси това би затруднило и напъните на ЕЦБ да потисне инфлацията.
Общият недостиг в еврозоната доближи 7% от Брутният вътрешен продукт в разгара на коронавирус рецесията. Бюджетите за следващата година са планувани с общ недостиг от 3.2%. Но в случай че последната по-песимистична прогноза на Европейска комисия за криза в еврозоната се удостовери, минусът може да доближи до 3.7%, написа Financial Times.
Реклама
Покачващите се разноски по заемите са една от аргументите някои страни да упорстват за общ европейски таван на цената на газа. обаче се дефинира като висок и надали дейно би влезнал в деяние. Това значи, че натискът върху обществените финанси на обособените страни евентуално ще се резервира, в случай че им се наложи да продължат сами да обезпечават отбрана на своите семейства и бизнеси.
Свързани публикации Европейска комисия публично предложи завършек на мониторинга за България и Румъния, с цел да поддържа влизането им в Шенген 23 ноември 2022, 13:16 Брюксел поставя таван на цената на газа от 275 евро/мВтч, което е покрай рекордната 23 ноември 2022, 12:14 Реформата на съглашението, гарантиращо вложенията в енергетиката, е блокирана 23 ноември 2022, 09:17 Заложническа тактичност: Как Орбан изнудва Брюксел за милиардите 21 ноември 2022, 15:34 Брюксел залага на по-гъвкави фискални правила при по-строг надзор 14 ноември 2022, 12:37 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Свят
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ