Ежедневието и битът на редовите обитатели на НРБ са строго

„ Ежедневието и битът на редовите жители на Народна република България са строго следени и направлявани в границите на наложения от комунистическия режим низък политически план “, твърди професор Иван Еленков от Софийския университет в новата си книга „ Орбити на социалистическото ежедневие “. Лишен от средства за произвеждане и независима стопанска самодейност, обособеният жител на Народна република България няма по какъв начин да резервира своето персонално пространство от експанзията на натрапената му идеология. Той е заставен да се живее по разпоредбите на стадото („ колектива “), предвождано от пастира – комунистическата номенклатура. Социалните връзки са опустошени В началото Отечествен фронт и други организации, основани от комунистите, диктуват цялото ежедневие – от разпределението храните (които, прочее, принудително се изземат от селяните), та чак до настаняването в жилища, иззети от „ враговете на народа “. Това настаняване се прави с решения на особено основаните за задачата жилищни съдилища. Те спомагат за осъществяването на партийните повели за увеличение на „ пролетариата “ в огромните градове като средство за потушаване на „ нездравите “ политически настроения на „ буржоазните “ жители. „ Новият човек “ в Народна република България се оказа по-калпав от стария През 1950-те години еуфорията на ръководещите от завземането на частната благосъстоятелност и унищожаването на предприемачеството последователно отстъпва място пред новопоявилите се проблеми. Оказва се, че конфискациите и новата „ планова “ стопанска система в последна сметка блокират стопанския живот в страната. Номенклатурата и подопечната ѝ „ работническа класа “ бързо стартират да разграбват по този начин наречената „ общонародна “ благосъстоятелност,  Народът крадеше и в пари, и в натура Народът крадеше и в пари, и в натура обяснява Еленков. „ В продукцията на пропагандната машина на режима стартира все по-често да се приказва за „ занемареност “,  „ безгрижно отношение “ и „ непрекъснати похищения “ върху социалистическата благосъстоятелност. Това е феномен с извънредно разрушително влияние както върху „ плановата “ стопанска система, по този начин и върху създаваното от „ нови “ хора „ заслужено “ общество “, споделя известният културолог. Според него, за режима е изключително неприятно, че похищенията върху „ общонародното, които разлагат „ новия “ морал “, не могат да бъдат прекъснати даже от въведеното по сталински пример свирепо и безпощадно правораздаване. Всъщност, репресивният уред е ангажиран основно с това да преследва безчетните и повсеместни обири на материали, горива, принадлежности и подготвена продукция, кръшкането отработа и други обичайни за Народна република България дребни прегрешения. „ Другарско съдилище “: този прелестен НРБ-оксиморон Ето за какво, отново по руски пример, през 1960-те години са основани 9000 по този начин наречени „ приятелски “ съдилища, които подхващат битката против срещу дребните обири и разхищенията,  срещу дефектната продукция, против надписването и други всекидневни похищения върху „ общонародната “ благосъстоятелност. Тези съдилища глобяват и деянията на „ битово разлагане “, изневерите, съседските спорове и тунеядството, само че главното им предопределение е да насаждат комунистическо отношение към труда. Огромната част от работата им е ориентирана против неявяването и закъсненията на работното място и  срещу немарливостта при осъществяването на трудовите отговорности. Другари, отговорен съм! Разкайвам се! „ Обект на другарските съдилища са недисциплинираните човеци по предприятия, фабрики, ТКЗС-та, организации. Също по този начин във висшите и полувисши учебни заведения, по факултети и курсове – настрана за преподаватели и студенти. Тези съдилища са обществено място за използване на репресивни техники, типични за тоталитарната страна: необятна гласност и демонстративен характер; групово засрамване и оскверняване, всеобщо следене и доносничество “, написа изследователката Анастасия Пашова. И добавя, че по време на съвещанията от обвинените е било желано да се самобичуват по каноните на комунистическата „ рецензия и самооценка “.  Общото е ничие Кражбите и разхищенията освен че не понижават, само че и бележат същински взрив по времето на по този начин наречения „ развъртян социализъм “ на Живков, потвърждава Еленков с многочислени обстоятелства в своето проучване за всекидневието в Народна република България.  
И прибавя, че макар оскъдните резултати, „ другарските “ осъждания не престават. Надеждата е, че с тяхна помощ въпреки всичко може да се лимитират големите загуби, които тружениците в Народна република България непрестанно нанасят на стопанската система. Защото всекидневните нарушавания и дребни закононарушения доста мъчно могат да се потвърдят и глобяват по нормалния правосъден ред.

„ Другарските “ съдилища извършват и ролята на буфер в комунистическата химера,че освободеният от игото на капитала пролетариат ще прояви неудържима продуктивност, ще извърши същински трудови подвизи и ще изпитва майчински инстинкт при съхраняването и умножаването на „ общонародната “ благосъстоятелност, показва Еленков. „ На процедура се получава тъкмо противоположното. Насажданата идеология е безсилна да контролира, още по-малко пък да възпре безстопанствеността, разхищенията, нехайството, откровената мърлящина и неналичието на обикновена трудова дисциплинираност “, заключава ученият.