![[EIT] Защо Европа няма свой Google или Amazon? Каква е](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_4013912.jpg)
Европа заличи разликите със САЩ във връзката "бизнес - образование"
[EIT] Защо Европа няма собствен Гугъл или Amazon? Каква е повода на Стария континент да липсват софтуерни колоси – такива, каквито се раждат в Съединени американски щати и Китай? Какви са рисковете Европа да не роди такава компания в миг, в който софтуерните компании от двете най-големи международни стопански системи към този момент имат власт и запаси, сходни с тези на държавните управления? В ерата на свръхкомпаниите Европа може да остане напълно сама – това поражда освен любознание за пазарните и софтуерните процеси по света, само че и кошмари за значително европейски политици, които осъзнават изоставането на Европейския съюз. " Капитал " организира диалози с сполучливи бизнесмени, специалисти, европейски представители и хора вътре в системата, с цел да разбере мнението им, основано на опита.Ана Трбович е учебен експерт и действен шеф в Grid Singularity - компания, чиято цел е да " демократизира пазара на сила " посредством съвременни технологии. Трбович е член на борда на шефовете на Европейския институт за нововъведения и технологии (EIT), който е част от Европейския съюз. Целта на EIT е да сътвори работеща връзка сред просветителната система, развития бизнес и младите бизнесмени в съюза. " Капитал " се срещна с Трбович по време на годишната конференция на института InnovEIT, провела се през октомври в Будапеща.
От ваша позиция какви са най-силните страни на европейското обучение?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики - В момента Европа има някои доста мощни просветителни институции, само че те са разпръснати из целия континент. Ролята на EIT е да свърже тези гении, тъй че те да могат да работят в интерес на нововъведението. Всичко би трябвало да бъде направено по този начин, че да бъде одобрен модела вид триъгълник – обучение + нововъведения + бизнес. Институциите за висше обучение са изключително значими за стратегиите ни. Дори и с значимостта на висшето обучение обаче ние се фокусираме върху образованието през целия живот.
По време на конференцията се говореше за " слона в стаята ", само че аз мисля, че същинският " слон в стаята " е за какво Европа няма софтуерни колоси като Съединени американски щати и Европа. Има ли Европа задоволително мощни просветителни институции, с цел да поддържа разрастването на екосистема, която да роди такава компания?
- Според мен въпросът не е толкоз в образованието, колкото в културата и усещането за риск. Ако погледнем данните и проучванията по тематиката, европейците не престават да бъдат доста по-консервативни във връзка с вдишване на риск, в сравнение с американските си сътрудници бизнесмени. Ние не считаме себе си за толкоз готови, когато става дума за предприемачество. Разбира се, това има връзка с висшето обучение, само че съгласно мен това стартира още с главното обучение. Голямата разлика е във финансирането и в случай че погледнем проучванията в това отношение, даже най-големите играчи в цифровия свят като Apple или Гугъл, зад тях има големи обществени пари в посока проучвания и разработки. Това, което EIT би трябвало да направи, е да разреши повече интеграция на проучванията, тъй че те да стават по-мащаби. Да има повече финансиране – в началото обществено, а по-късно и частно, когато моделът се валидира – с цел да може да се доближи този мащаб на нововъведения. Ние ясно виждаме, че доста стартъпи се основават в Европа, само че получават финансиране от американски фондове за рисков капитал. Европа вижда това и ние от EIT работим в тази тенденция. Финансираме планове, както и други институции като Европейския иновационен фонд (EIF). Има проект за повече финансиране през идващия бюджетен цикъл, само че продължаваме да изоставаме.
Смятате ли, че предприемачеството е нещо, което може да бъде учено?
- Има две мисловни школи по тематиката. Много съществени учени, които се занимават с тематиката, са стигнали до заключението, че предприемачеството е нещо, което се базира върху личностни характерности и, казано в резюме, се раждаш със заложбите на бизнесмен или не. Други учени пък считат, че може да бъде научено. Аз имам вяра във второто – че можеш да научиш някого на предприемачество, че можеш да образоваш някого по отношение на това по какъв начин да стартира собствен бизнес, по какъв начин работи бизнесът, по какъв начин би трябвало да бъде структуриран. Има и микс от просвета и мотивация, несъмнено. Вярвам, че можеш посредством обучение да създадеш бизнесмени и предприемаческа просвета.
Ще ви върна обратно към сравнението сред Европа, Съединени американски щати и Китай. Казвате, че изоставаме във връзка с финансиране, само че изоставаме ли във връзка с образоване в областта на науката, технологиите, инженерството и математика (STEM)?
- Има разнообразни способи, по които това се изследва, и всички дават разнообразни резултати. Според някои от тях, от най-елитните софтуерни университети, множеството идват от Съединени американски щати. В същите описи обаче има и няколко европейски университети. Интересното е, че те са във Англия и Швейцария. Швейцария не е част от Европейски Съюз, само че е мощно интегрирана стопански и правно в европейската система, а Англия евентуално ще напусне съюза. След това имаме университет от Холандия – Delft, който е най-големият софтуерен университет там. Дилемата за нас като европейци е дали да финансираме целеустремено места като Delft, или да продължим да финансираме повече платформи. Европейският метод всекидневно е да работи към повече интеграция. Ние считаме, че можем да създадем гении на разнообразни места и по този начин да получим по-висока стойност. Европа продължава да прави доста проучвания, които са съответстващи към нововъведенията и бизнеса.
Достатъчно мощна ли е връзката сред европейската просветителна система и бизнеса? Защото в Съединени американски щати да вземем за пример знаем, че софтуерните колоси взимат гениите непосредствено от университетите .
- Смятам, че Европа направи голям скок напред в това отношение и към този момент няма огромни разлики в тази сфера сред огромните университети в Съединени американски щати и Европа. И двете системи се пробват да основат мощен мост сред бизнеса и образованието и ние от EIT изиграхме огромна роля в това отношение. Можехме да имаме сходна полемика преди 10 години, само че не и в този момент – към този момент е постоянно срещано университетите и бизнесът да работят дружно – върху проучвания, върху тренирането на хора, върху общи планове. Това е постоянно срещана процедура, което не можехме да кажем преди 10 години.
Такъв ли е казусът в цяла Европа?
- Не, нещата не стоят по този начин в цяла Европа. Например вие сте от България, а аз от Сърбия и тези практики са към момента нови за някои места. Изоставаме, само че все пак този метод на работа навлиза и в източните университети. Това също има връзка с финансирането – всяка институция има потребност от финансиране, с цел да бъде конкурентоспособна. Докато част от финансирането зависи от избрани резултати – от това какво мисли пазара за твоя артикул, т.е. приключилите този университет – това ще бъде някаква гаранция за качествено развиване. Това е нещо, което европейските университети на Запад към този момент са разбрали, тъй като тяхното финансиране не идва напълно от държавното управление и има конкуренция за другите източници на средства. Това е нещо, което университетите в България да вземем за пример ще би трябвало да схванат и да се приспособяват.
Върху какво би трябвало да се концентрира европейската просветителна система в идващите пет до 10 години?
- Тенденциите са ясни - огромните данни, събирането на информация от повече места и след това анализирането им. Много от бизнесите през днешния ден към този момент са основани на данни, само че още повече това ще бъде правилно за фирмите на бъдещето. Смятам, че ще продължим да виждаме увеличено търсене за компютърни експерти, само че също по този начин и съответно за специалисти по данни и анализатори в обособени сфери. Те ще би трябвало да имат и знания в съответната сфера, без значение дали ще бъдат технологии, биология, география или нещо друго. Ще бъде доста мъчно за бъдещите чиновници да продължат да имат висока стойност без цифрови качества. Накратко, ще ни би трябвало това, което ние назоваваме " умеенето да продължиш да се развиваш ". Всичко е обвързвано, всичко се развива и изисква от ден на ден умения – това е, което ние назоваваме Четвъртата индустриална гражданска война.
От ваша позиция какви са най-силните страни на европейското обучение?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики - В момента Европа има някои доста мощни просветителни институции, само че те са разпръснати из целия континент. Ролята на EIT е да свърже тези гении, тъй че те да могат да работят в интерес на нововъведението. Всичко би трябвало да бъде направено по този начин, че да бъде одобрен модела вид триъгълник – обучение + нововъведения + бизнес. Институциите за висше обучение са изключително значими за стратегиите ни. Дори и с значимостта на висшето обучение обаче ние се фокусираме върху образованието през целия живот.
По време на конференцията се говореше за " слона в стаята ", само че аз мисля, че същинският " слон в стаята " е за какво Европа няма софтуерни колоси като Съединени американски щати и Европа. Има ли Европа задоволително мощни просветителни институции, с цел да поддържа разрастването на екосистема, която да роди такава компания?
- Според мен въпросът не е толкоз в образованието, колкото в културата и усещането за риск. Ако погледнем данните и проучванията по тематиката, европейците не престават да бъдат доста по-консервативни във връзка с вдишване на риск, в сравнение с американските си сътрудници бизнесмени. Ние не считаме себе си за толкоз готови, когато става дума за предприемачество. Разбира се, това има връзка с висшето обучение, само че съгласно мен това стартира още с главното обучение. Голямата разлика е във финансирането и в случай че погледнем проучванията в това отношение, даже най-големите играчи в цифровия свят като Apple или Гугъл, зад тях има големи обществени пари в посока проучвания и разработки. Това, което EIT би трябвало да направи, е да разреши повече интеграция на проучванията, тъй че те да стават по-мащаби. Да има повече финансиране – в началото обществено, а по-късно и частно, когато моделът се валидира – с цел да може да се доближи този мащаб на нововъведения. Ние ясно виждаме, че доста стартъпи се основават в Европа, само че получават финансиране от американски фондове за рисков капитал. Европа вижда това и ние от EIT работим в тази тенденция. Финансираме планове, както и други институции като Европейския иновационен фонд (EIF). Има проект за повече финансиране през идващия бюджетен цикъл, само че продължаваме да изоставаме.
Смятате ли, че предприемачеството е нещо, което може да бъде учено?
- Има две мисловни школи по тематиката. Много съществени учени, които се занимават с тематиката, са стигнали до заключението, че предприемачеството е нещо, което се базира върху личностни характерности и, казано в резюме, се раждаш със заложбите на бизнесмен или не. Други учени пък считат, че може да бъде научено. Аз имам вяра във второто – че можеш да научиш някого на предприемачество, че можеш да образоваш някого по отношение на това по какъв начин да стартира собствен бизнес, по какъв начин работи бизнесът, по какъв начин би трябвало да бъде структуриран. Има и микс от просвета и мотивация, несъмнено. Вярвам, че можеш посредством обучение да създадеш бизнесмени и предприемаческа просвета.
Ще ви върна обратно към сравнението сред Европа, Съединени американски щати и Китай. Казвате, че изоставаме във връзка с финансиране, само че изоставаме ли във връзка с образоване в областта на науката, технологиите, инженерството и математика (STEM)?
- Има разнообразни способи, по които това се изследва, и всички дават разнообразни резултати. Според някои от тях, от най-елитните софтуерни университети, множеството идват от Съединени американски щати. В същите описи обаче има и няколко европейски университети. Интересното е, че те са във Англия и Швейцария. Швейцария не е част от Европейски Съюз, само че е мощно интегрирана стопански и правно в европейската система, а Англия евентуално ще напусне съюза. След това имаме университет от Холандия – Delft, който е най-големият софтуерен университет там. Дилемата за нас като европейци е дали да финансираме целеустремено места като Delft, или да продължим да финансираме повече платформи. Европейският метод всекидневно е да работи към повече интеграция. Ние считаме, че можем да създадем гении на разнообразни места и по този начин да получим по-висока стойност. Европа продължава да прави доста проучвания, които са съответстващи към нововъведенията и бизнеса.
Достатъчно мощна ли е връзката сред европейската просветителна система и бизнеса? Защото в Съединени американски щати да вземем за пример знаем, че софтуерните колоси взимат гениите непосредствено от университетите .
- Смятам, че Европа направи голям скок напред в това отношение и към този момент няма огромни разлики в тази сфера сред огромните университети в Съединени американски щати и Европа. И двете системи се пробват да основат мощен мост сред бизнеса и образованието и ние от EIT изиграхме огромна роля в това отношение. Можехме да имаме сходна полемика преди 10 години, само че не и в този момент – към този момент е постоянно срещано университетите и бизнесът да работят дружно – върху проучвания, върху тренирането на хора, върху общи планове. Това е постоянно срещана процедура, което не можехме да кажем преди 10 години.
Такъв ли е казусът в цяла Европа?
- Не, нещата не стоят по този начин в цяла Европа. Например вие сте от България, а аз от Сърбия и тези практики са към момента нови за някои места. Изоставаме, само че все пак този метод на работа навлиза и в източните университети. Това също има връзка с финансирането – всяка институция има потребност от финансиране, с цел да бъде конкурентоспособна. Докато част от финансирането зависи от избрани резултати – от това какво мисли пазара за твоя артикул, т.е. приключилите този университет – това ще бъде някаква гаранция за качествено развиване. Това е нещо, което европейските университети на Запад към този момент са разбрали, тъй като тяхното финансиране не идва напълно от държавното управление и има конкуренция за другите източници на средства. Това е нещо, което университетите в България да вземем за пример ще би трябвало да схванат и да се приспособяват.
Върху какво би трябвало да се концентрира европейската просветителна система в идващите пет до 10 години?
- Тенденциите са ясни - огромните данни, събирането на информация от повече места и след това анализирането им. Много от бизнесите през днешния ден към този момент са основани на данни, само че още повече това ще бъде правилно за фирмите на бъдещето. Смятам, че ще продължим да виждаме увеличено търсене за компютърни експерти, само че също по този начин и съответно за специалисти по данни и анализатори в обособени сфери. Те ще би трябвало да имат и знания в съответната сфера, без значение дали ще бъдат технологии, биология, география или нещо друго. Ще бъде доста мъчно за бъдещите чиновници да продължат да имат висока стойност без цифрови качества. Накратко, ще ни би трябвало това, което ние назоваваме " умеенето да продължиш да се развиваш ". Всичко е обвързвано, всичко се развива и изисква от ден на ден умения – това е, което ние назоваваме Четвъртата индустриална гражданска война.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ