Ела, Дяконе, да извървим проклетия и свещен път
Ехти гласът на митингите. На глухи се вършат велможите. Не ги визира като че ли гласът на недоволството, потънали в своя разкош от политиката изтръгнат. Подиграват се на младите по площадите, събират се и вземат решение да ръководят до момента в който те решат. До тях е прокурорът. С него се мислят за недосегаеми, а с полицията – непобедими. Наистина ли?
А през днешния ден се е родил Апостола. Дякона, който съзря революцията като правилния път. Човекът, който извиси българите до иконата на Свободата. Площадите през днешния ден са огряни от неговата искра. Крясъкът на хилядите гърла е продължение на неговото обръщение „ Свобода или гибел “…
Колко си ни необходим през днешния ден Апостоле! Застани до нас, поведи ни… Всъщност към този момент знаем пътя. Ще го извървим. Проклет път, заветен път!
ПИСМО ДО ЛЕВСКИ
(Николина Милева)
Застроиха земята, Василе.
Асфалтираха твойте фантазии.
Февруари се дръпна безпомощен
и се скри, по-виновен се скри.
Издълбаха небето, Василе,
ще доближават вероятно до Бог,
да го молят за друго бесило,
че не стига един лъвски скок.
Днес не стига, не стига, Василе,
да си лъв трябват доста коли
и пари трябват доста, Василе,
не фантазии, а пари, а пари…
Днес не пеят за тебе, Василе,
пее някакъв чудноват Васил,
за дами и мъже по бикини –
кой се влюбил и кой се напил.
Е, нека да не гледаш, Василе,
защо си се борил до кръв,
че останал би кьорав и безпомощен,
че наметнал би самичък смъртна шнур.
НАКРАТКО
(Николина Милева)
Здравей, Василе, отново съм аз. Накратко:
Животът във родината е раздразним.
За лъвска чест недей да питаш, братко…
гримът и силиконът я убиха.
Замина мама нейде по чужбина,
а баща се залюби със виното,
прокле и занаята, и поминъка,
и трайно се отхвърли от положителното.
А аз мълвя, Василе, малко тъжна,
(родих един левент, само че е за двама).
че нещо по душицата ми стърже,
че нещо все ми липсва и го няма.
Родината, Василе, се спомина.
Деца продават себе си и дрога.
Родината настина нелечимо
и нямаме ваксина за прелома
на цялата си долнопробност през годините.
Родината, Василе, не е през днешния ден
искрата пламнала в красиво сините
очи, да притрепери оня фес.
Ти на мене прощавай, Василе.
И елементарни на народа страхливи,
че си спомня за твойто бесило
единствено нейде към края на зимите.
…
Да е българин Господ, Василе!
И Васил да наподобява на Господ.
В тези тихи очи да се скрия.
В тази пропаст бездънна, Апостоле!
ПИСМО ДО ЛЕВСКИ
(Златина Великова)
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти… От там не виждаш
ориста на достойния ни жанр.
Не виждаш майките, които през днешния ден не раждат.
Стариците край кофите за боклук.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за шанс.
Децата ни са към този момент на изгубване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи…
Край просяка минава Беемве.
На „ пътя към Европа “ се продават
в ръцете с кукли дребните моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена тъга в очите им гори.
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там, под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
фантазиите си, разпънати на кръст.
" НАРОДЕ???? "
стр. 115
...А страничката, види се, е мокра...
Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.
Нима е плакал таман той? Жестоко!
Нима е носил тиня - така чист надълбоко?
Той - чистият, с безсълзните очи?
Чия ли тиня - в случай че е тиня? - сребриста
светлее в жълтеникаво факсимиле?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болежка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този зов, разтеглен
в шест букви с питанки най-после? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир " Народе???? " И мълчат! Мълчат!
Какъв " народ "? И кой " народ "? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
така не съумя от двайсет заптиета
единствения - него - да избави?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи било
една потеря дребна да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!...
За същия... Един от двайсет воден.
Един всред цялостен народ " заветен "...
От четри страшни питанки прободен,
и през днешния ден кърви духът ми цялостен - " Народе???? "
Ни глас, ни облик... Питанките - в мен!
И, грях - не грях, ги изваждам и се кръстя -
под тях, елементарни ми, Боже, лик проличава:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...
А ти, народе мой, и чист, и замърсен,
на това въже го окачи!
А през днешния ден се е родил Апостола. Дякона, който съзря революцията като правилния път. Човекът, който извиси българите до иконата на Свободата. Площадите през днешния ден са огряни от неговата искра. Крясъкът на хилядите гърла е продължение на неговото обръщение „ Свобода или гибел “…
Колко си ни необходим през днешния ден Апостоле! Застани до нас, поведи ни… Всъщност към този момент знаем пътя. Ще го извървим. Проклет път, заветен път!
ПИСМО ДО ЛЕВСКИ
(Николина Милева)
Застроиха земята, Василе.
Асфалтираха твойте фантазии.
Февруари се дръпна безпомощен
и се скри, по-виновен се скри.
Издълбаха небето, Василе,
ще доближават вероятно до Бог,
да го молят за друго бесило,
че не стига един лъвски скок.
Днес не стига, не стига, Василе,
да си лъв трябват доста коли
и пари трябват доста, Василе,
не фантазии, а пари, а пари…
Днес не пеят за тебе, Василе,
пее някакъв чудноват Васил,
за дами и мъже по бикини –
кой се влюбил и кой се напил.
Е, нека да не гледаш, Василе,
защо си се борил до кръв,
че останал би кьорав и безпомощен,
че наметнал би самичък смъртна шнур.
НАКРАТКО
(Николина Милева)
Здравей, Василе, отново съм аз. Накратко:
Животът във родината е раздразним.
За лъвска чест недей да питаш, братко…
гримът и силиконът я убиха.
Замина мама нейде по чужбина,
а баща се залюби със виното,
прокле и занаята, и поминъка,
и трайно се отхвърли от положителното.
А аз мълвя, Василе, малко тъжна,
(родих един левент, само че е за двама).
че нещо по душицата ми стърже,
че нещо все ми липсва и го няма.
Родината, Василе, се спомина.
Деца продават себе си и дрога.
Родината настина нелечимо
и нямаме ваксина за прелома
на цялата си долнопробност през годините.
Родината, Василе, не е през днешния ден
искрата пламнала в красиво сините
очи, да притрепери оня фес.
Ти на мене прощавай, Василе.
И елементарни на народа страхливи,
че си спомня за твойто бесило
единствено нейде към края на зимите.
…
Да е българин Господ, Василе!
И Васил да наподобява на Господ.
В тези тихи очи да се скрия.
В тази пропаст бездънна, Апостоле!
ПИСМО ДО ЛЕВСКИ
(Златина Великова)
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти… От там не виждаш
ориста на достойния ни жанр.
Не виждаш майките, които през днешния ден не раждат.
Стариците край кофите за боклук.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за шанс.
Децата ни са към този момент на изгубване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи…
Край просяка минава Беемве.
На „ пътя към Европа “ се продават
в ръцете с кукли дребните моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена тъга в очите им гори.
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там, под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
фантазиите си, разпънати на кръст.
" НАРОДЕ???? "
стр. 115
...А страничката, види се, е мокра...
Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.
Нима е плакал таман той? Жестоко!
Нима е носил тиня - така чист надълбоко?
Той - чистият, с безсълзните очи?
Чия ли тиня - в случай че е тиня? - сребриста
светлее в жълтеникаво факсимиле?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болежка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този зов, разтеглен
в шест букви с питанки най-после? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир " Народе???? " И мълчат! Мълчат!
Какъв " народ "? И кой " народ "? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
така не съумя от двайсет заптиета
единствения - него - да избави?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи било
една потеря дребна да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!...
За същия... Един от двайсет воден.
Един всред цялостен народ " заветен "...
От четри страшни питанки прободен,
и през днешния ден кърви духът ми цялостен - " Народе???? "
Ни глас, ни облик... Питанките - в мен!
И, грях - не грях, ги изваждам и се кръстя -
под тях, елементарни ми, Боже, лик проличава:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...
А ти, народе мой, и чист, и замърсен,
на това въже го окачи!
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ