Спомени от соца: Защо ги няма мухите? Защото са на бригада!”
„ Ех, ти, Смолян, Смолян, чудноват град си ти! Най-красив си, Смолян в Родопа, ти! ". Много смолянчани си спомнят тази ария, изключително по-възрастните и към този момент с избрана носталгия. Смолян продължава да е хубав, само че живеещите тук понижават фрапантно с всеки минал ден. Единственият факт, който ни успокоява е, че тази наклонност се следи в цялата страна и изключително в по-малките и междинни градове на страната.
28 години след демократичните промени у нас, има хора, които си спомнят за времето на соца с носталгия макар тоталитарното ръководство, репресиите, възбраната да се пътува и т.н. Най-интересното е, че хората разясняват всичко пречупено през призмата на битовото ни оцеляване, както и с известна доза мемоари. „ Витрината на социализма "
В историята на актуалния град е паметна 1983 година, когато тържествено е открит новия център. Това се случва на 16 септември същата година. В наличието на Дипломатическия корпус и локалното население, Тодор Живков публично и тържествено открива новия съвременен център на града. От едно изостанало в предишното населено място, Смолян се трансформира в един от градовете „ витрина на социализма " по това време. Трябва да се регистрира и фактът, че грандиозният инфраструктурен план, с издигнатите монументални публични здания и транспортни уреди, изниква безусловно върху една гола поляна. Новоизграденият център на града, със забележителните си здания, чиято архитектура е съобразена с локалните обичаи и околната среда, става пример за строителството през 80-те. Новият център се строи повече от 10 години и в него взе участие цялото локално население. По това време имаше анекдот: „ Защо няма мухи в Смолян, тъй като са на бригада ". „ Много беше церемониален този миг на откриването на Новия център. Усмихнати и щастливи хора ще живеят в един нов град ", спомня си 78-годишната Снежана. „ Може да чакахме на опашка за банани и по пет-шест години за автомобил, само че се живееше елементарно. Не сме се лишавали от нищо. С две заплати, моята и на брачна половинка ми, и къща изградихме, на почивки ходихме и децата изучихме. Но в този момент какво най-силно си припомням? Всички хора, които срещах бяха щастливи и спокойни, а в този момент покажете ми един ухилен човек на улицата. Всеки е забил взор в земята. Вече не си вървим на посетители, никой не се радостни. Хората са зомбирани от проблеми ", показва с горест старата жена. По това време Смолян е достигал до 50 хиляди души. По заведенията нямаше места… „ Беше радостно, смеехме се, бяхме щастливи. Никой не говореше за безпаричие, за заболявания, нямаше боязън за утрешния ден. Не се плащаше нито при лекаря, нито при зъболекаря. Със брачна половинка ми ни опростиха заем от 10 хиляди лева, с който си купихме апартамент. Условието на страната беше в границите на три години да родиш две деца. Дъщеря ми беше на една годинка и след две години се роди и сина ни. Каквото и да приказват обществената политика беше на равнище ", споделя спомените си 52-годишната Даниела. Действително в Смолян беше доста оживено. Освен учебните заведения, имаше Учителски институт, в който идваха да учат младежи от цяла България. В 101 –ви алпийски полк и някогашните Гранични войски, в този момент Гранична полиция, идваха да служат офицери по систематизиране от Военните учебни заведения. Те създаваха тук фамилии и доста от тях оставаха в града. На съпругите на граничарите и военните се съдействаше да си намерят работа. „ Комуна ", Кабелният цех, Хранително-вкусовия комбинат, „ Булгартабак " и други даваха прехранване на доста хора. Във всеки квартал имаше кино, с изключение на емблематичното кино „ Дружба " в Смолян. Културен живот също не липсваше – Родопският трагичен спектакъл, библиотеката, музеят, Художествената изложба и отбор „ Родопа ", които и все още си действат. С настъпването на демократичните процеси и смолянчани се сблъскаха с прехода, претърпяха купонната система, когато рано заран се редяха за самун и мляко на опашки. Градът стартира да обезлюдява Предприятията, които даваха занаят бяха преструктурирани или закрити. Полкът стана батальон, отстрани се наложителната военна работа и доста офицери напуснаха армията или отидоха в други градове. Независимо от носталгията по соца има и доста отзиви срещу него. „ Сега е доста по-добре. Хората могат да пътуват по света, да се осъществят, да печелят добре. Могат свободно да вървят на черква и на джамия, няма кой да ги записва по кое време влизат в храма или пък принудително да им сменят имената. Ако желаете оценете и това, че хората могат да живеят без да са сключили цивилен брак, а тогава това беше аморално. Както и да се разведеш. От татко ми помня по какъв начин негов сътрудник се е развел и партийното управление го е наказало като негов шеф, а развелият се бил изпратен в затънтено село, като наказване ". Този извод за времето на социализма прави 46 –годишният Здравко. „ Да не забравяме лагерите. Какво се случваше в случай че слушаш „ Бийтълс " и си с къса пола, или пък изкажеш нещо против първите в страната. Живеехме в боязън. Майка ми взе да споделя един анекдот за Тодор Живков и татко ми я прекъсна с думите, че и стените имат уши. Този боязън е непокътнат и до ден сегашен. Много от хората раболепничат на началници и шефове. Виждаме по какъв начин и през днешния ден има мутри, които без да се тормозят си развяват бухалките ", показва още Здравко. Правото на избор – Лондон вместо Смолян Теменужка, която е на 60 години също не съжалява за това време. „ Имам две деца, едното живее в Лондон. Мъчно ми е, гледаме се по скайпа всеки ден, тъгуваме, само че вътрешно се веселя, че има право на избор, а не както нас преди 10-и ноември 1989 година Правото на избор е най-важното в живота. За мен всичко останало е на назад във времето ", споделя Теменужка. Според нея в случай че някой ден страната сътвори по-добри условия за живеене, младите ще се върнат. „ Добре си бяхме. Вярно е, че на всеки двама-трима един беше сътрудник на Държавна сигурност. То и в този момент е по този начин, но не им обръщаме внимание. Тогава беше с едната ръка на устата, а другата откъм гърба. Малки заплати, но постоянно е имало в джоба ти 10-20 лв.. С толкоз пари правиш чудеса – можеш да нахраниш цяла маса народ. Ето, в този момент, в Смолян има доста магазини, само че в случай че 20-така не е в ръката няма смисъл да влизаш. А в село хорицата още по-зле го карат, в случай че нямат крава, козичка или кокошки ", изрече мнение по тематиката 71- годишният Стамен. Санираме, а доста жилища не светят в тъмното – хората ги няма Трудно можеш да намериш за мнение по тематиката младеж. Те са друго потомство, което няма по какъв начин да има мемоари от това време. Тийнейджърка си спомни разказите на баба й за бригадите и какъв „ ваучър " е имало тогава и по какъв начин баба й се е криела да пуши. Градът се развива и в този момент във връзка с инфраструктурни планове и от европейски средства. Голяма част от тях отиват, с цел да се възвърне към този момент съграденото. Сега не се строят блокове и къщи, а се санират. Или пък правиш от време на време поправки и сменяш дограма на апартамент, платен преди повече от 30 години. Сега не чакаме по пет години за чисто нова съветска кола, а купуваме коли от гробищните автопаркове на Европа, само че това е друга тематика. Сега жалкото е, че множеството от блоковете на Новия център не светят вечерта, тъй като няма хора в тях. Тръгнали са по света. Сега обаче сме жители на света. Можем да пътуваме в чужбина свободно, да работим, да показваме мнението си, да живеем в онлайн пространството, даже да желаеме да приемем и третия пол. Лека-полека и спомените от соца ще изчезнат с поколенията от това време. Дано единствено чудният и хубав град Смолян, както се пее в песента, да не се стопи напълно откъм хора и да не пристигна време, когато би трябвало да има специфични държавни ограничения, с цел да заселват още веднъж хора в него. Източник: 24rodopi.com и socbg.com
28 години след демократичните промени у нас, има хора, които си спомнят за времето на соца с носталгия макар тоталитарното ръководство, репресиите, възбраната да се пътува и т.н. Най-интересното е, че хората разясняват всичко пречупено през призмата на битовото ни оцеляване, както и с известна доза мемоари. „ Витрината на социализма "
В историята на актуалния град е паметна 1983 година, когато тържествено е открит новия център. Това се случва на 16 септември същата година. В наличието на Дипломатическия корпус и локалното население, Тодор Живков публично и тържествено открива новия съвременен център на града. От едно изостанало в предишното населено място, Смолян се трансформира в един от градовете „ витрина на социализма " по това време. Трябва да се регистрира и фактът, че грандиозният инфраструктурен план, с издигнатите монументални публични здания и транспортни уреди, изниква безусловно върху една гола поляна. Новоизграденият център на града, със забележителните си здания, чиято архитектура е съобразена с локалните обичаи и околната среда, става пример за строителството през 80-те. Новият център се строи повече от 10 години и в него взе участие цялото локално население. По това време имаше анекдот: „ Защо няма мухи в Смолян, тъй като са на бригада ". „ Много беше церемониален този миг на откриването на Новия център. Усмихнати и щастливи хора ще живеят в един нов град ", спомня си 78-годишната Снежана. „ Може да чакахме на опашка за банани и по пет-шест години за автомобил, само че се живееше елементарно. Не сме се лишавали от нищо. С две заплати, моята и на брачна половинка ми, и къща изградихме, на почивки ходихме и децата изучихме. Но в този момент какво най-силно си припомням? Всички хора, които срещах бяха щастливи и спокойни, а в този момент покажете ми един ухилен човек на улицата. Всеки е забил взор в земята. Вече не си вървим на посетители, никой не се радостни. Хората са зомбирани от проблеми ", показва с горест старата жена. По това време Смолян е достигал до 50 хиляди души. По заведенията нямаше места… „ Беше радостно, смеехме се, бяхме щастливи. Никой не говореше за безпаричие, за заболявания, нямаше боязън за утрешния ден. Не се плащаше нито при лекаря, нито при зъболекаря. Със брачна половинка ми ни опростиха заем от 10 хиляди лева, с който си купихме апартамент. Условието на страната беше в границите на три години да родиш две деца. Дъщеря ми беше на една годинка и след две години се роди и сина ни. Каквото и да приказват обществената политика беше на равнище ", споделя спомените си 52-годишната Даниела. Действително в Смолян беше доста оживено. Освен учебните заведения, имаше Учителски институт, в който идваха да учат младежи от цяла България. В 101 –ви алпийски полк и някогашните Гранични войски, в този момент Гранична полиция, идваха да служат офицери по систематизиране от Военните учебни заведения. Те създаваха тук фамилии и доста от тях оставаха в града. На съпругите на граничарите и военните се съдействаше да си намерят работа. „ Комуна ", Кабелният цех, Хранително-вкусовия комбинат, „ Булгартабак " и други даваха прехранване на доста хора. Във всеки квартал имаше кино, с изключение на емблематичното кино „ Дружба " в Смолян. Културен живот също не липсваше – Родопският трагичен спектакъл, библиотеката, музеят, Художествената изложба и отбор „ Родопа ", които и все още си действат. С настъпването на демократичните процеси и смолянчани се сблъскаха с прехода, претърпяха купонната система, когато рано заран се редяха за самун и мляко на опашки. Градът стартира да обезлюдява Предприятията, които даваха занаят бяха преструктурирани или закрити. Полкът стана батальон, отстрани се наложителната военна работа и доста офицери напуснаха армията или отидоха в други градове. Независимо от носталгията по соца има и доста отзиви срещу него. „ Сега е доста по-добре. Хората могат да пътуват по света, да се осъществят, да печелят добре. Могат свободно да вървят на черква и на джамия, няма кой да ги записва по кое време влизат в храма или пък принудително да им сменят имената. Ако желаете оценете и това, че хората могат да живеят без да са сключили цивилен брак, а тогава това беше аморално. Както и да се разведеш. От татко ми помня по какъв начин негов сътрудник се е развел и партийното управление го е наказало като негов шеф, а развелият се бил изпратен в затънтено село, като наказване ". Този извод за времето на социализма прави 46 –годишният Здравко. „ Да не забравяме лагерите. Какво се случваше в случай че слушаш „ Бийтълс " и си с къса пола, или пък изкажеш нещо против първите в страната. Живеехме в боязън. Майка ми взе да споделя един анекдот за Тодор Живков и татко ми я прекъсна с думите, че и стените имат уши. Този боязън е непокътнат и до ден сегашен. Много от хората раболепничат на началници и шефове. Виждаме по какъв начин и през днешния ден има мутри, които без да се тормозят си развяват бухалките ", показва още Здравко. Правото на избор – Лондон вместо Смолян Теменужка, която е на 60 години също не съжалява за това време. „ Имам две деца, едното живее в Лондон. Мъчно ми е, гледаме се по скайпа всеки ден, тъгуваме, само че вътрешно се веселя, че има право на избор, а не както нас преди 10-и ноември 1989 година Правото на избор е най-важното в живота. За мен всичко останало е на назад във времето ", споделя Теменужка. Според нея в случай че някой ден страната сътвори по-добри условия за живеене, младите ще се върнат. „ Добре си бяхме. Вярно е, че на всеки двама-трима един беше сътрудник на Държавна сигурност. То и в този момент е по този начин, но не им обръщаме внимание. Тогава беше с едната ръка на устата, а другата откъм гърба. Малки заплати, но постоянно е имало в джоба ти 10-20 лв.. С толкоз пари правиш чудеса – можеш да нахраниш цяла маса народ. Ето, в този момент, в Смолян има доста магазини, само че в случай че 20-така не е в ръката няма смисъл да влизаш. А в село хорицата още по-зле го карат, в случай че нямат крава, козичка или кокошки ", изрече мнение по тематиката 71- годишният Стамен. Санираме, а доста жилища не светят в тъмното – хората ги няма Трудно можеш да намериш за мнение по тематиката младеж. Те са друго потомство, което няма по какъв начин да има мемоари от това време. Тийнейджърка си спомни разказите на баба й за бригадите и какъв „ ваучър " е имало тогава и по какъв начин баба й се е криела да пуши. Градът се развива и в този момент във връзка с инфраструктурни планове и от европейски средства. Голяма част от тях отиват, с цел да се възвърне към този момент съграденото. Сега не се строят блокове и къщи, а се санират. Или пък правиш от време на време поправки и сменяш дограма на апартамент, платен преди повече от 30 години. Сега не чакаме по пет години за чисто нова съветска кола, а купуваме коли от гробищните автопаркове на Европа, само че това е друга тематика. Сега жалкото е, че множеството от блоковете на Новия център не светят вечерта, тъй като няма хора в тях. Тръгнали са по света. Сега обаче сме жители на света. Можем да пътуваме в чужбина свободно, да работим, да показваме мнението си, да живеем в онлайн пространството, даже да желаеме да приемем и третия пол. Лека-полека и спомените от соца ще изчезнат с поколенията от това време. Дано единствено чудният и хубав град Смолян, както се пее в песента, да не се стопи напълно откъм хора и да не пристигна време, когато би трябвало да има специфични държавни ограничения, с цел да заселват още веднъж хора в него. Източник: 24rodopi.com и socbg.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ