Египетското правителство е заето с продажбата на държавни активи, тъй като настоява за приватизация на фона на продължаващата икономическа криза.
Това е ход, който се разглежда като решаващ за Египет, за да преодолее недостига на твърда валута, и важно условие, свързано с подписания през декември 2022 г. заем от Международния валутен фонд в размер на 3 млрд. долара.
През февруари 32 държавни компании бяха обявени за продажба и въпреки някои критики за бавния напредък, миналата седмица правителството обяви, че са продадени държавни активи на стойност 1,9 млрд. долара.
Продажбите включват дялове в нефтохимически и сондажни компании на Фонда за развитие на Абу Даби (ADQ); дялове в седем луксозни хотела, продадени на дъщерно дружество на Talaat Mostafa Group; и дялове в Al Ezz Dakhalia на компанията майка Ezz Steel. Последните двама купувачи са египетски компании.
МВФ приветства продажбата на активи от страна на Египет, като повтори, че "продажбата е критичен компонент" на споразумението за заем.
През март прегледът на МВФ на състоянието на икономическите реформи в Египет - който трябваше да се извърши преди отпускането на втория транш от заема - беше отложен поради липсата на напредък от страна на Египет, включително и поради липсата на приватизация.
И така, след като заемът е необходим за облекчаване на най-тежката икономическа криза в Египет от десетилетия насам, правителството пристъпи към сътрудничество.
"Обявените продажби със сигурност ще подпомогнат преговорите на правителството с МВФ и ще улеснят задачата на МВФ - поне в краткосрочен план", заяви Йезид Саиг, старши научен сътрудник в Центъра за Близкия изток "Малкълм Кер Карнеги". Въпреки това той добави, че "Египет ще бъде изправен пред продължаващото предизвикателство да продължи да набира допълнителни суми чрез допълнителни продажби."
По данни на официалната статистика годишната инфлация в Египет е достигнала рекордните 36,8%, като цените на хранителните продукти нарастват два пъти по-бързо. Доларите на практика са недостъпни в страната, освен на черния пазар.
Бизнесът страда от ограниченията за внос, държавният дълг се е увеличил неимоверно, а международните рейтингови агенции понижиха кредитния рейтинг на Египет. Повече от половината от бюджета за 2023/24 г. е заделена за обслужване на дълга.
За да продължи прегледът на МВФ, само повече продажби на активи няма да са достатъчни, отбеляза Саиг. МВФ също така поиска египетската лира да бъде наистина свободно плаваща на валутните пазари. През последните 1,5 години египетската лира премина през няколко кръга на девалвация, като загуби приблизително половината от стойността си, но от март тази година официалният обменен курс е стабилен - между 30,8 и 30,9 египетски лири за щатски долар.
На черния пазар обаче един долар се разменя за около 38 египетски лири. Самият президент Абдел Фатах ел-Сиси предположи, че засега няма да има по-нататъшна девалвация, тъй като тя твърде много натоварва египтяните.
Отхвърляне на вината
Правителството твърди, че кризата е причинена от външни сътресения - пандемията COVID-19 и войната в Украйна, докато анализаторите твърдят, че сътресенията са разкрили структурните слабости на египетската икономика.
Те посочиха например огромните държавни разходи за проекти, които не осигуряват възвръщаемост на инвестициите, като основен пример за това е Новата административна столица на стойност 58 млрд. долара. Египет е взел агресивни заеми, за да финансира тези проекти.
Междувременно компаниите под шапката на армията и службите за сигурност са се разширили при управлението на ел-Сиси, което според наблюдателите вреди на частния сектор. Дейността на частния сектор, който не е свързан с петрола, се свива вече 30 последователни месеца.
Основните проблеми, пред които е изправена икономиката, включват ниски частни инвестиции и ниски нива на износ, пише в аналитичен материал Ишак Диван, изследовател в Парижкото училище по икономика. И двата проблема не бяха решени от предишното споразумение за заем с МВФ през 2016 г. и съпътстващите го икономически реформи.
"Несъответствието между нарастването на заемите и застоялата способност за погасяване е в основата на настоящата финансова криза", пише Диван.
МВФ вижда свободно плаващия валутен курс като ключ към решаването на тези проблеми. Девалвацията ще изкорени паралелния пазар, ще възстанови доверието на бизнеса, ще подобри експортните позиции на Египет и ще направи страната по-привлекателна за инвеститорите.
И все пак, когато Египет девалвира валутата си през 2016 г., това не доведе до увеличаване на износа и инвестициите и икономистът Осама Диаб постави под въпрос политиката на МВФ.
"Египет страда от структурен търговски дефицит, което означава, че винаги има много по-голямо търсене на чуждестранна валута, отколкото на EGP [египетска лира]", каза той. "Условията на МВФ не успяха да решат тези структурни проблеми веднъж и отново и винаги ще бъде "необходим" нов кръг на девалвация."
На всичкото отгоре размерът на последния заем е много по-малък от това, на което се е надявал Египет. Три милиарда долара са "незначителни по отношение на недостига на финансиране", заяви Диаб. Дори и така, заемът от МВФ може да бъде "полезен заради достъпа до международните капиталови пазари, който осигурява", добави той.
Според Диаб "заемът оставя Египет с изключително недостатъчно финансирана програма и неустойчиви финанси". Той смята, че - "по-скоро рано, отколкото късно" - условията на заема ще трябва да бъдат предоговорени, вероятно "в контекста на мащабно преструктуриране на египетския дълг".
Оплаквания от хиперинфлация
Що се отнася до заема от МВФ, продажбата на активи осигури някои незабавни парични средства за спешни плащания, но не реши основния проблем с дълга на Египет.
"Каквито и дребни съобщения да се правят тук или там, в основата на въпроса стои систематичен провал в икономическата политика", каза Хафса Халава, учен-непрезидент в Института за Близкия изток.
"Основните причини, които ни доведоха дотук, не се променят и изглежда, че няма почти никаква политическа воля за осъществяване на истинска промяна."
Друг начин, по който Египет се справя с нарастващите си дефицити, е чрез разширяване на паричното предлагане, което вероятно ще подхрани допълнително инфлацията и ще увеличи натиска върху лирата. Една от видимите мерки беше емитирането на нова банкнота от 20 лири, която внезапно заля пазара в началото на този месец.
В бизнес средите хората се опасяват, че Египет се движи към хиперинфлация и нестабилност, каза един от предприемачите, който говори при условие за анонимност.
"Никой не иска да инвестира. [Инвеститорите] изчакват да видят какво ще се случи с обменния курс на египетската лира и дали изобщо Египет ще се измъкне от тази ситуация."
Много членове на общността напускат Египет, каза той. "Най-добрите от нас напускат. Целият разговор сега е за излизане."
Местната независима медия Mada Masr съобщи, че ситуацията с дълга е толкова несигурна, че в правителствените среди се обсъжда вариантът "доброволно да не се изплати част от дълга и да се преговаря с кредиторите за нов график на плащанията".
1.9 млрд. евро от продажбата на активи изглежда в най-добрия случай отлагат този момент, вместо да го избегнат.
"Досегашните послания на МВФ и другите кредитори само укрепват политиката на "изхвърляне на банката от пътя", което води само до удължаване и увеличаване на болката, която египтяните ще изпитат на място", каза Халава.
Източник Ал Джазира и новинарски агенции
