Ефектът върху икономиката на България и банковата система от присъединяването

...
Ефектът върху икономиката на България и банковата система от присъединяването
Коментари Харесай

Виолина Маринова: Очаквам банковите сливания да продължат

" Ефектът върху стопанската система на България и банковата система от присъединението към ERM II и към банковия съюз ще бъде позитивен ", споделя Виолина Маринова

#2 в общото класиране

#3 Стабилност и риск
#3 Ефективност и доходност
#1 Устойчивост и динамичност
#2 Размер Визитка

Виолина Маринова е основен изпълнителен шеф на Банка ДСК. Има над 40 години опит в банковото дело, които напълно минават в институцията. През 1971 година стартира работа като счетоводител в клон ДСК-2, а по-късно става основен шеф на клона, заместник-председател на управителния съвет на банката и изпълнителен шеф. Била е шеф на ръководство " Вътрешен надзор и одит " на банката. От 2004 година е основен изпълнителен шеф на Банка ДСК.

Под нейно управление минава трансформацията на банката след продажбата й на унгарската OTP Bank през 2003 година А в този момент тя е отпред и на процеса по обединение с добитата при започване на годината Експресбанк от френската Societe Generale. Към момента е заместник-председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Как оценявате банковия бранш в България през 2018 година и какви са упованията ви за развиването му през 2019 година?

- Банковата ни система се намира в положително положение през последните години и посреща 2019 година с висока финансова адекватност, ликвидност и доходност, чиито индикатори са над междинните за европейската общественост. Банките у нас поддържат всички индикатори за непоклатимост в границите на надзорните условия и предели на Европейския съюз, като наложителните регулаторни финансови буфери са заложени на извънредно консервативни равнища. Българските банки постоянно са били ръководени с по-предпазливи рискови апетити и с рационални запаси за риск, а банковата ни система като цяло постоянно е била контролирана по-консервативно. Тези предпоставки спомогнаха банките да преодолеят относително бързо неподходящите стопански разтърсвания в интервала 2008 – 2012 година, да останат постоянни, надеждни и бързо да се приготвят за посрещане на възобновяване на стопанската система. За страдание стагнацията на пазара както на локално, по този начин и на интернационално равнище продължи по-дълго, в сравнение с се надявахме. Въпреки това през всичките тези години на свиващи се маржове и плаха икономическа конюнктура, в това число и на утежняващи се регулации и законодателни промени, засягащи банковата активност, банките продължиха да поддържат постоянни индикатори и добра възвръщаемост. През 2018 година усетихме към този момент малко по-интензивно раздвижване на пазара и оставаме с по-оптимистични упования за идната година.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Със свръхкапитализацията и намаляването на необслужваните заеми, които сега са на равнища под 10%, както и с упования предстоящ растеж на брутния вътрешен артикул от към 3% годишно, аз, както и мои сътрудници от промишлеността, чакаме положителен и прогресивен тренд на развиване освен през тази, само че и през идващите една до две години. Това ще помогне доста на банковата ни система да се разтовари последователно от насъбраната свръхликвидност и ерозия на маржовете, да налее в допълнение масло в колелото на икономическата машина на страната, както е обикновено да бъде взаимоотношението сред банки и промишленост.

След 2016 година български банки още веднъж са подложени на обзор и стрес тест - този път от ЕЦБ. Очаквате ли да се види друга картина и инспекцията ще има ли резултат върху активността?

- Както към този момент загатнах, българската банкова система е ръководена и контролирана по-скоро консервативно. Затова би следвало насъбраните запаси и буфери да дадат задоволителен задатък за посрещане на крайните стресови сюжети, избрани от ЕЦБ. Не чакаме огромни изненади и нямаме терзания в тази посока, въпреки че следва да се има поради, че сюжетите и рестриктивните мерки при използването им в действителност са извънредно консервативни. Европейската централна банка към този момент направи стрес проби на 50-те най-големи европейски банки, измежду които бе банка ОТП, банката - майка на групата ОТП. Резултатите ѝ са повече от положителни, като институцията се показва доста над равнищата, предписани от регулатора. Ликвидността и капитализацията на групата ОТП я слага в челните редици на европейските банкови групи, като дават опция за постоянна работа и напредък при всевъзможни условия. Освен това кредитните политики на банка ОТП и Банка ДСК се припокриват напълно.

Хората би трябвало да знаят, че банковата ни система към този момент е мощно интегрирана с банковия бранш на еврозоната, да вземем за пример по линия на собствеността върху банките и финансовите връзки с нея. Европейската централна банка ще прави инспекциите по одобрена и към този момент употребена методология, която е ясно разказана в нейния справочник, и сме спокойни, тъй като сме изцяло готови за прегледа на качеството на активите и стрес теста.

Ефектът върху стопанската система на България и банковата система от присъединението към ERM II и към банковия съюз ще бъде позитивен. Страната ни към този момент следи пътната карта с условия на страните от валутния съюз и за задачата са нужни нов обзор на банковата система и промени в законодателството за Българска народна банка. Волята на държавното управление, както и влизането в тясно съдействие на Българска народна банка с ЕЦБ, демонстрира, че всички страни, от които зависи пpиcъeдинявaнeтo нa Бългapия ĸъм евpoзoнaтa, правят нужните дейности, с цел да се докара до дъно процесът по кандидатстване за еврозоната и банковия съюз. Ползите от участието в групата на страните от еврозоната ще бъдат както за стопанската система, по този начин и за имиджа на страната ни в Европейския съюз.

Всеобщото очакване беше, че идва краят на рекордно ниските лихви, само че в този момент ЕЦБ и Федералният запас трансформират политиката си. Какви са вашите упования и какво съветвате вашите клиенти?

- При сегашните стопански трендове в кратковременен проект не чакам основни промени в пазарната среда, в която работим. Както загатнах, банките сега са натрупали по-високи ликвидни буфери и конкурентната среда леко изпреварва пазарните потребности. Когато ресурсът на пазара стартира да се изчерпва, би следвало да стартира последователно, гладко повишаване на лихвите. Това, несъмнено, зависи и от растежа на депозитите и дали растежът в кредитирането ще стартира да изпреварва този на привлечените средства. Банките се приготвят за това. Банките постоянно са се старали да приспособяват условията си по отношение на рисковия профил на клиентите към изменящите се пазарни и стопански условия, тъй че клиентите да имат разполагаеми приходи да погасяват своите заеми, в това число и във връзка с рисковете от изменение на лихвените проценти. Така както банките заделят запаси и буфери за посрещане на рисковете, които поемат в своята активност, по този начин и клиентите би трябвало да разполагат с буфери в своите приходи, с цел да могат умерено да обслужват своите отговорности и те да им служат в действителност по предопределение, а не да се трансформират в тяхна тежест. Някои банки даже интензивно осведомят клиентите си за лихвените условия и ги предизвикват да вършат дълготрайни планове, в които да позволяват и консервативни сюжети, с цел да им оказват помощ да се оправят с рисковете от промени в средата. Затова съветваме клиентите да се вслушват в консултациите, които банките им дават, деликатно и правилно да заявяват събитията, които вземат участие в оценката на банката по отношение на нейната платежоспособност, и постоянно да се обръщат навреме към банката за консултация, ако срещнат усложнения или чакат такива по време на обслужване на отговорностите си.

Към некредитните клиенти на банките бихме желали да се обърнем с насърчаването им по опция да употребяват повече електронните канали и картовите услуги за осъществяване на транзакции. За клиентите те са по-удобни и по-изгодни, а за банките са по-ефективни и надлежно разрешават банките да влагат повече в възстановяване на качеството на обслужване, модернизиране на продуктите и услугите.

Предвиждате ли нови покупко-продажби по сливания и придобивания в банковия бранш и през тази година или процесът е към края си?

- Да, имам упования, че тези процеси ще продължат и през тази година на българския пазар и дано разбираем за какво. Големите покупко-продажби по придобиване и обединение на банки, на които сме очевидци, трансформират разпределението на структурата на собствеността в бранша и пазарните дялове. Пазарните условия през днешния ден изискват все по-висока успеваемост от страна на участниците на пазара, което от своя страна подтиква консолидационните процеси.

По света регулаторните и надзорните органи насърчават консолидационните покупко-продажби на пазарна основа и без изкуствено стимулиране посредством регулаторни или административни средства, тъй като това са положителни процеси и носят в пъти повече изгоди, в сравнение с без тях. Става дума за изгоди в макро- и микроикономически аспект, които генерират директни вложения за ръководене на напредък на частния бранш и финансова собственост на крайните консуматори.

Важно е да се означи, че банковият бранш у нас следва трендовете в Централна и Източна Европа, а най-значимата от тях е консолидацията. Главна причина за нея са ниските лихвени равнища през последните години, които започнаха да ерозират възвръщаемостта. Друга причина са увеличените регулаторни условия. Последиците от тези промени подтикват банките да търсят други пазарни способи за поддържане на успеваемост и рентабилност. Естествен ход за бранша е консолидацията. Затова е напълно естествено съответни финансови компании да се изтеглят от някои пазари и да се концентрират върху по-печелившите за тях.

Друга изгода, която може да се изведе за банковия бранш, е неговата бизнес атрактивност за мощни и мощни финансови групи и стратегически вложители, каквато е групата ОТП. Това несъмнено има огромно значение, тъй като спомага за построяването на банкови връзки с Централна и Западна Европа, а отсам има и директна корелация с комерсиалните и стопански връзки на страната ни.

Какви са упованията ви за стопанската система на страната и кои ще са моторите на растежа?

- Макроикономическите прогнози, създадени от Министерството на финансите и централната банка, както и от Европейския съюз и Световната банка, разкриват оптимистична картина за развиването на стопанската система в идващите 3 години. Растежът се чака да бъде в рамките на 3%, което ще резервира позитивния тренд на стопанската система в последните десетина години. Въпреки значително песимистични прогнози за развиването на международната стопанска система напредък от 3% е реален за страната ни. Той се детерминира от три основни фактора, които са продължаващ растеж на приходите и потреблението, опазване нивото на вложенията, за което значима роля ще играят оповестените значими обществени планове в инфраструктурата, и стимулиране на притока на непознати вложения.

Инвестициите във високотехнични процеси, промишлености и технологии, които са признак за едно съвременно функциониращо и модерно общество и имат основополагаща роля за образуването на брутния вътрешен артикул, ще имат значима роля през 2019 година в България и за задачата би трябвало да развиваме образовани и квалифицирани фрагменти съгласно потребностите на всяка промишленост или бизнес.

Имаме учредения да чакаме добра година в банковия бранш у нас, тъй като икономическата и банковата среда се преглеждат в тясна взаимовръзка. За комерсиалните банки посочената макроикономическа прогноза е удобна, тъй като резервира нивото на търсене на заеми за вложения, високата бизнес интензивност, заетостта и възходящите приходи, което ще обезпечи салдото сред търсене и предложение на кредитния пазар.

Какъв е фокусът в активността на вашата банка за тази година?

- Основен акцент в нашето стратегическо ръководство тази година ще бъде плавният развой по консолидиране на вътрешните системи и процеси на Банкa ДСК и Експресбанк, с цел да успеем да изградим една ефикасна, консолидирана мрежа от банкови интервенции, подчинена на най-хубавите правила, експертиза, модели и практики, употребявани от двете банки досега. В резултат на сливането на двете банки в единна, обща банкова организация, което се чака да стане факт през 2020 година, ще подобрим успеваемостта и възвръщаемостта. Нашата нова обединена банкова организация ще се приближи до челната позиция по мярка на активите, ще разполага с най-голямата клонова мрежа и ще бъде първа по депозити и кредитен портфейл в България.

Това от своя страна ще ни даде нужните принадлежности за нови вложения, опцията да създадем и разгърнем най-голямата, устойчива и съвременна клонова мрежа в страната по брой банкови офиси, банкомати и цифрови устройства, да разширяваме и обогатяваме продуктите и услугите си с новаторски и съвременни решения, изключително във връзка с цифровите услуги в онлайн и мобилните канали за банкиране.

Двигателна мощ за постигането на тези цели са клиентите. Ние добре осъзнаваме това и в случай че има неща и процеси, които ще претърпят промени, то има нещо, с което няма да вършим компромис. Това нещо е точно потребителско обслужване и имам вяра, че високото равнище на доверие и връзки с клиентите, които и двете банки за градили през годините посредством даване на качествени услуги и отбрана на средствата и активите, освен че ще бъдат съхранени, само че и ще бъдат изведени на още по-високо и съвременно равнище за българските стандарти. Подготвяме специфична осведомителна акция за интеграцията и позитивните резултати от консолидационните стъпки, която съм сигурна, че ще обезпечи нужната осведоменост, успокоение и убеденост за бъдещите ни планове.

Нашите ежедневни интервенции ще бъдат синхронизирани със тактиката ни за развиване на база консолидацията, само че няма да бъдат подценявани за сметка на интеграцията. Имаме начертан проект за тази година, който следваме на оперативно равнище, и през 2019 година планираме нови партньорства с дребния и междинния бизнес, с корпоративните клиенти и финтех фирмите, разработвайки самостоятелни портфейли за техните характерни потребности. По отношение на сегмента в банкиране на дребно, където исторически Банка ДСК постоянно е била най-голямата банка, също работим по редица нови оферти в посока на кредитиране, транзакционни процеси, финансови пазари и вложения, юношески пакети и други Изключително доста ще залагаме на дигитализацията, тъй като виждаме доста огромен капацитет и имаме блян за развиване на банковия бизнес и нашите артикули точно в такава посока. Банка ДСК е първата огромна банкова организация в България, която вкара мрежа от офиси от ново потомство, предлагащи изцяло цифрово обслужване, и ще продължаваме да вървим по този път за развиване. Един сполучлив бизнес може да бъде наименуван новаторски единствено в случай че клиентите го разпознават и усещат като подобен. Дигиталната промяна ни кара да приспособяваме бизнес моделите си, да усилваме скоростта си и да постановяваме нови трендове в банковата сфера. За банката

Банка ДСК е основана преди 67 години като Държавна спестовна каса. След 1951 година тя става единствената влогонабирателна и кредитна институция за популацията. През 1998 година е преобразувана в комерсиална банка, като до 2003 година е държавна, когато е купена от унгарската OTP Bank. Тя е втора по величина в бранша съгласно размера на активите й - 14.4 милиарда лева края на предходната година, като след сливането с Експресбанк ще се приближи по този индикатор до първата Уникредит Булбанк. ДСК е водач в банкирането на дребно - с максимален кредитен портфейл към семействата и най-вече привлечени депозити от тях.

В тазгодишното издание на К10 банката заема втора позиция, като заема челно място в подкласацията за " Устойчивост и динамичност ". Донякъде резултатите й са изкривени, защото в края на предходната година капиталът й беше повишен с 600 млн. евро, с цел да се финансира покупката на Експресбанк, само че заплащането по договорката е през януари. Това леко утежнява индикаторите й за доходност, само че я изкачва по-напред в тези за непоклатимост. Там поддръжка продължава да оказват едни от най-ниските в бранша разноски по привлечения й запас, само че й тежи релативно скъпото кредитиране, което е ненапълно обяснимо с това, че тя е водач в потребителските заеми, където лихвените проценти са по-високи.
Интервюто взе Николай Стоянов
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР