Ефектът от новината, че Нургюл Салимова стана Вицешампион на световната

Ефектът от новината, че Нургюл Салимова стана Вицешампион на международната купа по шахмат за 2023, към този момент поотшумя. Но уповавам се, във всеки е останало някакво ехтене. Както нормално, страстите бяха смесени – имаше и горделивост, възхита, имаше и упреци към това, че никой не ѝ е оказал помощ, че е в Баку сама. Нормални са тези смесени усеща.

Единственото, което препубликувах на моята стена беше един от най-масово споделяните постове: „ Нургюл сама в Баку. Съвсем сама. Сред претендентките, съпровождани от треньор, анализатори, психолози. Защо по този начин? “. Прескочих обвиняванията към страната, федерации и който и да е. Оставих се на чувството. И единственото, което написах беше: „ Все по-рядко заревавам непринудено. Случи се. Красотата да се самосъздадеш “.

Това остана като ехтене у мен – хубостта да се самосъздадеш. Всичко, което прочетох по-късно, изключително едно изявление с нея от преди 4 години на Фондация „ Енчо Керязов “ единствено удостовери първичното ми възприятие. Както стана ясно, никой, отвън директно ангажираните с нейния живот и занимания не е знаел за нея, тъй като не е имало какво толкоз да се знае. Още като ученичка си е давала единствено един почивен ден в седмицата, само че и той не е минавал без шах – отново е разглеждала партии или е решавала тактики. „ След учебно заведение незабавно стартирам да упражнявам, от време на време нямам време да хапна дори. Свършвам към девет “. Видях и бебешката ѝ фотография пред шахматната дъска. Каквато ѝ обява за нея да ми попадаше пред погледа – това, че нейният ЕЛО коефициент е 2416 точки, това че е с най-високата степен „ гросмайстор за мъже “, все се сещах за сериала „ Дамски гамбит “ и си представях, че по някакъв нейн метод несъмнено също е виждала нощно време шахматните фигури да се движат по тавана.

Може би тъй като са изключения, или тъй като коефициентът им на просветеност е в пъти над общоприетия, сме привикнали да ги назоваваме „ гениални “ и постоянно считаме, че тъкмо по тази причина могат да бъдат толкоз дисциплинирани и отдадени.

Истината е, че изобщо не е наложително пътят на майстора да е в комплект с толкоз висок коефициент на просветеност. Нито е наложително подобен човек в миналото да стане обществена персона. „ Красотата да се самосъздадеш “ не е привилегия единствено на гениалните мозъци. Винаги ме е вълнувала. Вярвам, че това е пътят на майстора. В каквото и да е. И отличителната му характерност е, че е спокоен път.

NOVA

Сигурна съм, че всеки е срещал такива хора. Нещо повече – сигурна съм, че всеки познава преживяването на сходно посвещение и отдаденост по себе си. Благоговение пред майсторството ме е изпълвало да вземем за пример, когато попаднах в Клуба по железопътен моделизъм. Няма никакво значение дали човек се занимава с изкуство, със спорт, с нещо инженерно или математическо. Няма никакво значение дали някой те знае, дали си финансиран или не. Първото нещо, което ти е в главата, когато станеш заран или те вълнува и преди да заспиш, не те пита поддържа ли те някой извън. То, самото предопределение е силата, която те поддържа и провежда всичко тъй че да му се посветиш. Възможо е даже да не е нищо значимо по никакви човешки критерии, само че в случай че го усещаш като „ пътя на сърцето “, това е то. И срещата с такива хора, постоянно е вдъхновяваща.

Това е „ Ефектът Нургюл “. Има ги тези хора. Най-често без да са заобиколени от треньори, аналазатори и психолози. Мен, в случай че ме питате, те единствено нагнетяват ситуацията и същинският занаятчия интуитивно избира наличието им да е сведено до най-малко. Най-много един треньор, преподавател, наставник. Това е изцяло задоволително. Въпреки, че животът отвън тяхната отдаденост жужи и шуми от най-разнообразни полюсни пристрастености, те нямат силата да ги разсеят повече, в сравнение с разсейва кино сериал, да вземем за пример.

NOVA

Когато същността на Нургюл докосна дълбините в мен, се размечтах още веднъж. За свят, в който пътят на майсторите не е чак толкоз огромно изключение. Може би тогава къщите и постройките ни щяха да са здрави, постоянни и красиви, като че ли са правени от брациговските майстори. Може би язовирните стени нямаше да са напукани. Може би отдадената акушерка, която е мечтала да работи тъкмо това, нямаше да напусне работата си. Може би... Защото майсторството единствено те възпитава в нравственос и морал, също по този начин. Не можеш да излъжеш шахматната дъска, майсторът-кулинар не може да излъже небцето си, няма по какъв начин да се случи да шикалкавиш по пътя на майсторството, тъй като няма да ти се получи. И самия този табиет самичък по себе си, придвижва честността, морала и етиката върху всичко останало в живота ти. Затова си мисля, че в случай че някогато се случи по-високия % от човечеството да е отдадено на своето самостоятелно предопределение и гений, току виж сме не запомнили какво беше когато не следвахме пътя на майстора в себе си, а най-вече шума на отраженията извън.

Дали ще бъда на този свят, не знам, само че съм уверена, че ще се случи някой ден. Защото хората като Нургюл Селимова въодушевяват. Когато ми е мъчно в новите неща, които изучавам, с цел да имам прехранване, което да зависи най-вече от моето майсторство, се сещам за това сияйно момиче и не преставам.

Това, което нарекох „ Ефектът Нургюл “ е по-скоро за всички тези хора – отдадените, отдадените на своето майсторство. Каквото и да е то. Нургюл Салимова им даде нова вяра.

Прочетох, че името на Нургюл значи „ сияйна роза “. Благодаря за сиянието!