Тренд: Ниско доверие в институциите, над 35% не биха гласували, 29% са за предсрочни избори
Ефектът от изборите за Европейски парламент е увеличена електорална отдалеченост сред двете съществени политически сили ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Вътрешна македонска революционна организация и Демократична България покачват доверието в тях. Мнозинството българи не считат, че са нужни предварителни парламентарни избори.
Това сочат данните от изследване на социологическа организация „ Тренд ", което през юни записва резултатите, които имат отминалите избори за Европейски парламент върху публичните настройки към главните партии и институции. Данните се вписват изцяло в обичайна динамичност за следизборна обстановка, а точно – бонус за огромните и дребните спечелили, разясняват данните от организацията.
Мнозинството от българите (52%) не считат, че са нужни предварителни парламентарни избори, а 29% са на противоположното мнение.
ГЕРБ усилва преднината си пред своя главен конкурент Българска социалистическа партия, като през юни записваме разлика от съвсем 5% от всички интервюирани. В действителна изборна обстановка при парламентарен избор, преизчислявайки каузи на деклариращите, че няма да гласоподават, това би означавало отдалеченост сред двете от близо 8%. Движение за права и свободи резервира обичайното си въздействие със 7.1% от всички интервюирани.
Новата обстановка в патриотичния лагер, която бе записана на изборите за Европейски парламент се повтаря и след изборите. Високият резултат за Вътрешна македонска революционна организация на евровота е дал подтик на партията и при възможни парламентарни избори, те биха имали независимо посланичество в Народното събрание. Същото важи и за Демократична България. Моментната фотография през юни сочи, че това ще са единствените пет обединения, която ще прескочат изборната преграда от 4% при възможни парламентарни избори.
„ Обединени патриоти " като коалиция продължава да има известна инерция (1,3%) при спонтанните отговори. Сходен резултат отчитаме и при „ Воля " (1,2%), и „ Атака " (1,1%).
Не се регистрира основна динамичност в оценката за работата на главните институции. При Народното събрание и държавното управление има минимална позитивна смяна, дължаща се още веднъж на резултатите от изборите за Европейски парламент и успеха на главната ръководеща партия.
През юни 20% от всички българи дават позитивна оценка за активността на Народното събрание, до момента в който 65% са на противоположното мнение.
При държавното управление съотношението сред позитивна и негативна оценка е 30% на 54%.
Положителната оценка за работата на президента през този месец е 48%, а негативната 33%.
Това сочат данните от изследване на социологическа организация „ Тренд ", което през юни записва резултатите, които имат отминалите избори за Европейски парламент върху публичните настройки към главните партии и институции. Данните се вписват изцяло в обичайна динамичност за следизборна обстановка, а точно – бонус за огромните и дребните спечелили, разясняват данните от организацията.
Мнозинството от българите (52%) не считат, че са нужни предварителни парламентарни избори, а 29% са на противоположното мнение.
ГЕРБ усилва преднината си пред своя главен конкурент Българска социалистическа партия, като през юни записваме разлика от съвсем 5% от всички интервюирани. В действителна изборна обстановка при парламентарен избор, преизчислявайки каузи на деклариращите, че няма да гласоподават, това би означавало отдалеченост сред двете от близо 8%. Движение за права и свободи резервира обичайното си въздействие със 7.1% от всички интервюирани.
Новата обстановка в патриотичния лагер, която бе записана на изборите за Европейски парламент се повтаря и след изборите. Високият резултат за Вътрешна македонска революционна организация на евровота е дал подтик на партията и при възможни парламентарни избори, те биха имали независимо посланичество в Народното събрание. Същото важи и за Демократична България. Моментната фотография през юни сочи, че това ще са единствените пет обединения, която ще прескочат изборната преграда от 4% при възможни парламентарни избори.
„ Обединени патриоти " като коалиция продължава да има известна инерция (1,3%) при спонтанните отговори. Сходен резултат отчитаме и при „ Воля " (1,2%), и „ Атака " (1,1%).
Не се регистрира основна динамичност в оценката за работата на главните институции. При Народното събрание и държавното управление има минимална позитивна смяна, дължаща се още веднъж на резултатите от изборите за Европейски парламент и успеха на главната ръководеща партия.
През юни 20% от всички българи дават позитивна оценка за активността на Народното събрание, до момента в който 65% са на противоположното мнение.
При държавното управление съотношението сред позитивна и негативна оценка е 30% на 54%.
Положителната оценка за работата на президента през този месец е 48%, а негативната 33%.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ