Ефектът на Паули: хората могат психически да влияят на околната среда
Ефектът на Паули: хората могат душевен да въздействат на околната среда …Паранормалното и науката нормално са в противоположните краища на вектора. Науката нормално изяснява анормалните феномени със законите на физиката или въобще не ги “забелязва ”.Но, от време на време уважавани учени се намесват в паранормалната област. През ХХ век, брилянтен физик има вяра, че хората могат неумишлено да упражняват психическо въздействие върху външния свят. Нещо повече, това събитие се демонстрира при него самия.Австрийският физик, Нобелов лауреат, професор по теоретична физика в Швейцарския федерален софтуерен институт и пионер в квантовата механика – Волфганг Ернст Паули, е считан за един от най-блестящите физици, живели в миналото.Той е първият, който допуска съществуването на неутриното през 1930 година През 1945 година получава Нобелова премия за физика и извънредно одобрение от Алберт Айнщайн, а през 1958 година взима Медала „ Макс Планк “. Той способства за развиването на доста области на теоретичната физика и квантовата доктрина.Паули е доста почитан измежду своите сътрудници, притежаващ безукорен теоретичен разум. Също по този начин, има някои много странни хрумвания, една от които по-късно е наречена Ефектът на Паули.
Всичко стартира, когато хората, в това число самият Паули, виждат, че когато той е в лабораторията си, се случват извънредно доста странни катастрофи и неизправности в оборудването.Почти постоянно, когато Паули влизал в лабораторията, всичко се разваляло. Електрическите системи се повреждали, стъклата се напуквали, бунзеновите горелки не се запалвали, оборудването спирало да работи или се появявали разстройства, избухвали пожари.Колегите му на смешка нарекли това Ефект на Паули, като един от тях споделил, че „ работещо устройство и Волфганг Паули не могат да бъдат в една и съща стая “. В началото било доста занимателно, само че защото този резултат продължавал, всичко почнало да наподобява неслучайно и не толкоз смешно.Ефектът работил даже през стените на стаите или на разстояние. Случил се случай, който бързо се трансформирал в известен виц. Веднъж, когато Паули прекосявал около гарата в Гьотинген, няколко уреда от лабораторното съоръжение в близкия университет избухнали без забележима причина.Друга история е, когато Паули бил на посещаване в Принстънския институт за напреднали проучвания, солидният ускорител на частици от циклотрон във Физическия факултет на Университета в Принстън необяснимо се запалил и горял повече от 6 часа, преди да бъде изгасен.
Тъй като сходни странни произшествия зачестяват, приятелите на Паули престават да се майтапят с това и стартират да имат вяра, че нещо в действителност необичайно се случва в наличието на физика и, че може би има даже “нещо свръхестествено ” …Четете още: Историята на Тина Реш – машинация или същински полтъргайст …Говорело се, че пробният физик Ото Щерн даже забранил на Паули да посещава лабораторията му от боязън, че ще счупи нещо или ще съсипе опитите му.Интересно е, по какъв начин тези съществени учени на високо равнище са почнали да мислят за Ефекта на Паули като за мистично поверие, вярвайки, че няма рационално пояснение.Научният фотограф Дейвид Фати споделя: “Дълго време се пробвах да схвана по какъв начин някои от най-ярките мозъци на своето време биха могли да се поддадат на хрумвания, които наподобяват чисто поверие. Но в този момент мисля, че това да работят в област, толкоз нереална и надалеч от общата вътрешен глас като квантовата физика, евентуално в началото би трябвало да са предразположени да мислят ексцентрично и би трябвало да са изобретателни хора, отворени за най-странните хрумвания. ”Скоро, самият Паули стартира съществено да мисли, че зад всичко това стои някакъв различен непонятен физически феномен. За него, това не е огромен скок настрана, защото от време на време се интересува от парапсихология и поддържа концепциите на Юнг за съществуването на явлението синхронност.Юнг го разказва като „ условия, които наподобява са свързани всъщност, само че им липсва причинно-следствена връзка “, както и скритото значение на сънищата.
Паули стартира да мисли за метод да изясни всичко това. Той допуска, че избрани хора имат способността по някакъв метод да въздействат на близкото техническо съоръжение със сили, които към момента не са разбрани от науката.Той е толкоз уверен, че това е същинска научна мистерия, че го разисква в детайли със самия Юнг. Една от концепциите му е, че това се дължи на един тип психокинеза, при която умствената сила се проектира върху физическата среда.Интересното е, че размислите на Паули върху това са някои от по-ранните хрумвания, изложени за психокинезата в ера, когато тя даже няма публично в съгласие име.Уви, физикът по този начин и не съумява да потвърди нищо от това, въпреки, че прекарва доста време в размишления и писане на разнообразни разсъждения за психокинезата.Той постоянно се оплаква, че е невероятно да се потвърди нищо за тези феномени в строгите лабораторни условия, и че в последна сметка то се основава най-вече на инцидентни доказателства и евентуално е обречено вечно да бъде завалено.До гибелта си през 1958 година, Паули е твърдо уверен, че така наречен Ефект на Паули е изцяло действителен, и че хората в действителност могат душевен да въздействат на близките предмети и електрониката.
Hidden truth
Всичко стартира, когато хората, в това число самият Паули, виждат, че когато той е в лабораторията си, се случват извънредно доста странни катастрофи и неизправности в оборудването.Почти постоянно, когато Паули влизал в лабораторията, всичко се разваляло. Електрическите системи се повреждали, стъклата се напуквали, бунзеновите горелки не се запалвали, оборудването спирало да работи или се появявали разстройства, избухвали пожари.Колегите му на смешка нарекли това Ефект на Паули, като един от тях споделил, че „ работещо устройство и Волфганг Паули не могат да бъдат в една и съща стая “. В началото било доста занимателно, само че защото този резултат продължавал, всичко почнало да наподобява неслучайно и не толкоз смешно.Ефектът работил даже през стените на стаите или на разстояние. Случил се случай, който бързо се трансформирал в известен виц. Веднъж, когато Паули прекосявал около гарата в Гьотинген, няколко уреда от лабораторното съоръжение в близкия университет избухнали без забележима причина.Друга история е, когато Паули бил на посещаване в Принстънския институт за напреднали проучвания, солидният ускорител на частици от циклотрон във Физическия факултет на Университета в Принстън необяснимо се запалил и горял повече от 6 часа, преди да бъде изгасен.
Тъй като сходни странни произшествия зачестяват, приятелите на Паули престават да се майтапят с това и стартират да имат вяра, че нещо в действителност необичайно се случва в наличието на физика и, че може би има даже “нещо свръхестествено ” …Четете още: Историята на Тина Реш – машинация или същински полтъргайст …Говорело се, че пробният физик Ото Щерн даже забранил на Паули да посещава лабораторията му от боязън, че ще счупи нещо или ще съсипе опитите му.Интересно е, по какъв начин тези съществени учени на високо равнище са почнали да мислят за Ефекта на Паули като за мистично поверие, вярвайки, че няма рационално пояснение.Научният фотограф Дейвид Фати споделя: “Дълго време се пробвах да схвана по какъв начин някои от най-ярките мозъци на своето време биха могли да се поддадат на хрумвания, които наподобяват чисто поверие. Но в този момент мисля, че това да работят в област, толкоз нереална и надалеч от общата вътрешен глас като квантовата физика, евентуално в началото би трябвало да са предразположени да мислят ексцентрично и би трябвало да са изобретателни хора, отворени за най-странните хрумвания. ”Скоро, самият Паули стартира съществено да мисли, че зад всичко това стои някакъв различен непонятен физически феномен. За него, това не е огромен скок настрана, защото от време на време се интересува от парапсихология и поддържа концепциите на Юнг за съществуването на явлението синхронност.Юнг го разказва като „ условия, които наподобява са свързани всъщност, само че им липсва причинно-следствена връзка “, както и скритото значение на сънищата.
Паули стартира да мисли за метод да изясни всичко това. Той допуска, че избрани хора имат способността по някакъв метод да въздействат на близкото техническо съоръжение със сили, които към момента не са разбрани от науката.Той е толкоз уверен, че това е същинска научна мистерия, че го разисква в детайли със самия Юнг. Една от концепциите му е, че това се дължи на един тип психокинеза, при която умствената сила се проектира върху физическата среда.Интересното е, че размислите на Паули върху това са някои от по-ранните хрумвания, изложени за психокинезата в ера, когато тя даже няма публично в съгласие име.Уви, физикът по този начин и не съумява да потвърди нищо от това, въпреки, че прекарва доста време в размишления и писане на разнообразни разсъждения за психокинезата.Той постоянно се оплаква, че е невероятно да се потвърди нищо за тези феномени в строгите лабораторни условия, и че в последна сметка то се основава най-вече на инцидентни доказателства и евентуално е обречено вечно да бъде завалено.До гибелта си през 1958 година, Паули е твърдо уверен, че така наречен Ефект на Паули е изцяло действителен, и че хората в действителност могат душевен да въздействат на близките предмети и електрониката.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ