Роден е Едвард Мунк
Едвард Мунк се ражда във плантация в селцето Одалсбурк, Льотен в Шведско-норвежката уния. Син на Лаура Катрин Бьолстад и Кристиан Мунк, наследник на духовник. Кристиан е лекар и медицински офицер, омъжен за жена, доста по-млада от него. Едвард има четири братя и сестри. Софи и Едвард наследяват артистичния си гений от майка си. Едвард Мунк е родственик с художника Якоб Мунк и историка Петер Андреас Мунк.
Семейството се мести в Кристиания (сега Осло) през 1864, когато Кристиан Мунк е назначен като медицински офицер в крепостта Акерсхус. Майката на Едвард умира от туберкулоза през 1868 година, а обичаната му сестра Софи – през 1877 година След гибелта на майка си, децата са отгледани от татко им и вуйна им Карен. Често отсъстващ от учебно заведение заради боледувания, Едвард се занимава с изобразяване. Кристиан Мунк учи сина си на история и литература и споделя на децата си страшни истории и истории на американския публицист Едгар Алън По.
Позитивното държание на Кристиан към децата си е засенчено от болестния му пиетизъм. Мунк написа: „ Баща ми беше темпераментално нервозен и маниакално набожен, до степен на психоневроза. От него аз наследих семената на лудостта. Ангелите на страха, страданието и гибелта седят до мен от деня, в който се родих. “ Кристиан порицавал децата си, казвайки им, че майка им ги гледа от парадайса и страда от тяхното непокорство. Репресивната религиозна среда, нежното здраве на Едвард и ярките истории за призраци оказват помощ за вдъхновението му със злокобните видения и кошмари; момчето усеща, че гибелта непрекъснато го следи. Една от по-малките му сестри, Лаура, е диагностицирана с психологично заболяване от ранна възраст.
Заплатата на Кристиан Мунк е доста ниска и фамилията непрекъснато сменя евтини жилища. Ранните рисунки на Мунк демонстрират интериора и самостоятелните предмети като медицински бутилки. В пубертета Мунк се интересува основно от изобразяване.
Учение и въздействия
През 1879 година Мунк се записва в техническо учебно заведение да учи инженерство и се оправя ослепително по физика, химия и математика. Учи начертаване и перспективно изобразяване, само че честите болести му прекъсват образованието. На идната година Мунк напуща учебното заведение, решен да стане художник. Баща му вижда изкуството като „ безверен поминък “, а съседите му му изпращат анонимни писма. За разлика от гневния пиетизъм на татко си, Мунк приема недогматично отношение към изкуството. В дневника си той написа: „ в изкуството си аз се пробвам да обясня живота и смисъла му на самия себе си. “
През 1881 година Мунк стартира да учи в Кралското учебно заведение по изкуства и дизайн в Кристиания, един от създателите на който е далечният му родственик Якоб Мунк. Учители са му скулпторът Юлиус Миделтън и художникът Кристиан Крохг. Рисунките на голи модели от този интервал оцеляват единствено в скици, евентуално иззети от татко му.
По време на тези ранни години Мунк опитва с доста стилове, в това число реализъм и импресионизъм. Някои ранни произведения припомнят за Мане. Много от тези опити му носят неподходяща рецензия от пресата и от татко му, който все пак му обезпечава дребни суми за разноски за живот. В един миг обаче бащата на Мунк, който може би се е появил от негативното мнение на братовчеда на Мунк Едвард Дирикс (утвърден обичаен художник), унищожава най-малко една картина (вероятно на гол модел) и отхвърля да изплаща повече пари за изкуство.
Творчество
Мунк пробива в Европа през 1892 година Желанието му е да изобразява нова форма на действителността, учредена на психически прекарвания, а не на образни. Следователно картините на Мунк демонстрират душевното положение на създателя, постоянно подсилено от изобразяването на човешка фигура на напред във времето и провеждащо се събитие на назад във времето.
„ Викът “ (1893; в началото озаглавена „ Отчаяние “), най-известната картина на Мунк, се счита за икона на екзистенциалното страдалчество. На въпроса за тази картина „ Защо крещи? “, Мунк един път шеговито дал отговор: „ Изгубила си е чантичката “.
Както при доста негови произведения, той рисува няколко нейни версии. „ Викът “ е всред картините от серия, наречена „ Фризът на живота “ (Lebensfries), в която Мунк изследва тематиките за живота, любовта, страха, гибелта и меланхолията.
Темите от „ Фризът на живота “ непрекъснато се връщат в творчеството на Мунк в картини като „ Болното дете “ (1886, портрет на болната му сестра Софи), „ Вампир “ (1893 – 1894), „ Пепел “ (1894), и „ Мостът “. Последната демонстрира слаби фигури с безлични или скрити лица, над които се издигат заплашителните форми на дебели дървета и надвесени къщи. Мунк изобразява дамите или като нежни, почтени страдалки, или като смъртнобледи, пиещи живота вампири. Много откриватели считат, че това отразява неговите полови страхове.
Семейството се мести в Кристиания (сега Осло) през 1864, когато Кристиан Мунк е назначен като медицински офицер в крепостта Акерсхус. Майката на Едвард умира от туберкулоза през 1868 година, а обичаната му сестра Софи – през 1877 година След гибелта на майка си, децата са отгледани от татко им и вуйна им Карен. Често отсъстващ от учебно заведение заради боледувания, Едвард се занимава с изобразяване. Кристиан Мунк учи сина си на история и литература и споделя на децата си страшни истории и истории на американския публицист Едгар Алън По.
Позитивното държание на Кристиан към децата си е засенчено от болестния му пиетизъм. Мунк написа: „ Баща ми беше темпераментално нервозен и маниакално набожен, до степен на психоневроза. От него аз наследих семената на лудостта. Ангелите на страха, страданието и гибелта седят до мен от деня, в който се родих. “ Кристиан порицавал децата си, казвайки им, че майка им ги гледа от парадайса и страда от тяхното непокорство. Репресивната религиозна среда, нежното здраве на Едвард и ярките истории за призраци оказват помощ за вдъхновението му със злокобните видения и кошмари; момчето усеща, че гибелта непрекъснато го следи. Една от по-малките му сестри, Лаура, е диагностицирана с психологично заболяване от ранна възраст.
Заплатата на Кристиан Мунк е доста ниска и фамилията непрекъснато сменя евтини жилища. Ранните рисунки на Мунк демонстрират интериора и самостоятелните предмети като медицински бутилки. В пубертета Мунк се интересува основно от изобразяване.
Учение и въздействия
През 1879 година Мунк се записва в техническо учебно заведение да учи инженерство и се оправя ослепително по физика, химия и математика. Учи начертаване и перспективно изобразяване, само че честите болести му прекъсват образованието. На идната година Мунк напуща учебното заведение, решен да стане художник. Баща му вижда изкуството като „ безверен поминък “, а съседите му му изпращат анонимни писма. За разлика от гневния пиетизъм на татко си, Мунк приема недогматично отношение към изкуството. В дневника си той написа: „ в изкуството си аз се пробвам да обясня живота и смисъла му на самия себе си. “
През 1881 година Мунк стартира да учи в Кралското учебно заведение по изкуства и дизайн в Кристиания, един от създателите на който е далечният му родственик Якоб Мунк. Учители са му скулпторът Юлиус Миделтън и художникът Кристиан Крохг. Рисунките на голи модели от този интервал оцеляват единствено в скици, евентуално иззети от татко му.
По време на тези ранни години Мунк опитва с доста стилове, в това число реализъм и импресионизъм. Някои ранни произведения припомнят за Мане. Много от тези опити му носят неподходяща рецензия от пресата и от татко му, който все пак му обезпечава дребни суми за разноски за живот. В един миг обаче бащата на Мунк, който може би се е появил от негативното мнение на братовчеда на Мунк Едвард Дирикс (утвърден обичаен художник), унищожава най-малко една картина (вероятно на гол модел) и отхвърля да изплаща повече пари за изкуство.
Творчество
Мунк пробива в Европа през 1892 година Желанието му е да изобразява нова форма на действителността, учредена на психически прекарвания, а не на образни. Следователно картините на Мунк демонстрират душевното положение на създателя, постоянно подсилено от изобразяването на човешка фигура на напред във времето и провеждащо се събитие на назад във времето.
„ Викът “ (1893; в началото озаглавена „ Отчаяние “), най-известната картина на Мунк, се счита за икона на екзистенциалното страдалчество. На въпроса за тази картина „ Защо крещи? “, Мунк един път шеговито дал отговор: „ Изгубила си е чантичката “.
Както при доста негови произведения, той рисува няколко нейни версии. „ Викът “ е всред картините от серия, наречена „ Фризът на живота “ (Lebensfries), в която Мунк изследва тематиките за живота, любовта, страха, гибелта и меланхолията.
Темите от „ Фризът на живота “ непрекъснато се връщат в творчеството на Мунк в картини като „ Болното дете “ (1886, портрет на болната му сестра Софи), „ Вампир “ (1893 – 1894), „ Пепел “ (1894), и „ Мостът “. Последната демонстрира слаби фигури с безлични или скрити лица, над които се издигат заплашителните форми на дебели дървета и надвесени къщи. Мунк изобразява дамите или като нежни, почтени страдалки, или като смъртнобледи, пиещи живота вампири. Много откриватели считат, че това отразява неговите полови страхове.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ