Ципрас – началото на края или краят за ново начало?
Едва преди няколко часа революционният пламък в Гърция (изглежда) беше сподавен. " Сириза ", която пристигна на власт като същински политически феномен, загуби следващите предварителни парламентарни избори. И ги загуби по този начин, че спечелилите от " Нова народна власт " в този момент сами ще вършат държавно управление и ще ръководят еднолично.
В случая, умерено може да се каже, че " Сириза " и Алексис Ципрас изпитаха на гърба си българската сентенция " храни куче да те лае ". А несъмнено не заслужаваха чак такава загуба, още по-малко от " Нова народна власт ".
Кои в действителност са " Нова народна власт "? Грубо казано, дружно със социалистите от ПАСОК, това бяха двете партии, които си играеха на ГЕРБ – Българска социалистическа партия в Гърция. И тъкмо по времето на ПАСОК Гърция де факто си постла за дълговата рецесия. Тогава, в интервала 2000-2001 година, с цел да успее Гърция да влезе в еврозоната, държавното управление на Константинос Симитис прави счетоводен трик благодарение на една от огромните американски капиталови банки Goldman Sachs. Тогава гръцкото държавно управление прикрива 15 милиарда $ дълг, с цел да наподобява най-малко на книга, че влиза в критериите от Маастрихт за член на еврозоната – най-много 3% бюджетен недостиг и 60% обществен дълг.
Как става - посредством комплицирани финансови принадлежности, препоръчани от Goldman Sachs, Гърция " скрива " 15-те милиарда $ дълг, като прекатурва свои десетгодишни държавни облигации в суапове. Облигациите са оценени в долари и йени, само че биват преобърнати в евро, с цел да се спазят Маастрихтските критерии. За непосветените - суапът е тип дериват и съставлява главната отбрана против кредитен риск – купувачът на суапа заплаща на продавача, който би трябвало да го обезщети при положение на просрочие. А дериватът е финансов инструмент, чиято стойност е производна на цената на даден актив. Вместо обаче да търгуват със самия актив, участниците на пазара се договарят за обмяна на пари, активи или друга стойност в някакъв предстоящ миг.
Обмяната на гръцки облигации става като се употребява така наречен историческа рента – механизъм, който води до понижаване на дълга. Отделно обаче се фиксира и рентабилност за обслужване на дълга, която е в две форми – закрепен и плаващ курс. Дължимото се пресмята въз основата на спекулативно количество дълг – да вземем за пример базата е 1 млн. $, което значи, че доходността (лихвата), без значение дали е закрепена или плаваща, се умножава по 1 млн. $. В случая с Гърция базата е 15 милиарда $ – близо пет пъти повече, в сравнение с е размерът на самия заем, взет от Goldman Sachs в подмяна на гръцките облигации! През 2003 година излиза наяве, че в началото договорката с Goldman Sachs носи събаряне на гръцкия дълг с 2%. Но с цел да заплати главницата от 2,8 милиарда евро на американската банка, Атина прави нов суап, който е привързан с друга рента – доходността по самите гръцки бумаги, която е обвързвана с инфлацията в страната. А с годините тя пораства, т.е. върху главницата се качва непрестанно по-голяма рента.
Цялата тази история я напомням, тъй като незабавно откакто на еврозоната ѝ стана ясно какво се случва – надалеч преди международната финансова рецесия, на власт в Гърция пристигна " Нова народна власт " - с министър председател Костас Караманлис. И той си остана на власт до 6 октомври, 2009 година, когато към този момент беше кристално ясно накъде потегля Гърция – най-малко за специалистите. По подигравка на ориста, на мястото на Караманлис пристигна ПАСОК, само че по средата на мандата работата към този момент стана такава, че трябваха заеми от Европейски Съюз, МВФ и Световната банка.
Алексис Ципрас и " Сириза " пристигнаха на власт при започване на 2015 година и в действителност Ципрас сполучливо преведе Гърция през трите избавителни стратегии. Той съумя да стабилизира нещата до такава степен, че Гърция да си разреши ограничения като това да усилва пенсии и да не разпрострира данъчното задължение върху повече хора. Всъщност Гърция де факто се отърва от МВФ през тази година. Но Ципрас загуби.
Дори бърз взор на резултатите демонстрира ясно – младите, т.е. до 24 години, избират " Сириза ", с към 8% пред " Нова народна власт ". Само че по-възрастните, над 55 години и в пенсия, гласоподават за " Нова народна власт " - с сред 10 и 13% пред „ Сириза “. Лесно можем да се досетим за какво – пенсиите не са като преди. Няма и за какво да се учудваме – та при Brexit стана същото, по-възрастните гласоподаваха Англия да излезе от Европейски Съюз.
Именно ситуацията с младите обаче подсказва, че " Сириза " има на какво да се надява. В двуполюсна система, където като че ли " Нова народна власт " и ПАСОК изглеждаха безконечни, в този момент социалистите са толкоз надалеч обратно, че би трябвало да вършат обединения с още по-маргинални партии, с цел да имат порядъчен % и въпреки всичко да влизат в Народното събрание. Но бъдещето е на тези, които припознават младите. Остава да забележим дали " Сириза " ще прояви търпението да обере тези плодове – тъй като младите постоянно са нетърпеливи.
Автор: Ивайло Ачев
В случая, умерено може да се каже, че " Сириза " и Алексис Ципрас изпитаха на гърба си българската сентенция " храни куче да те лае ". А несъмнено не заслужаваха чак такава загуба, още по-малко от " Нова народна власт ".
Кои в действителност са " Нова народна власт "? Грубо казано, дружно със социалистите от ПАСОК, това бяха двете партии, които си играеха на ГЕРБ – Българска социалистическа партия в Гърция. И тъкмо по времето на ПАСОК Гърция де факто си постла за дълговата рецесия. Тогава, в интервала 2000-2001 година, с цел да успее Гърция да влезе в еврозоната, държавното управление на Константинос Симитис прави счетоводен трик благодарение на една от огромните американски капиталови банки Goldman Sachs. Тогава гръцкото държавно управление прикрива 15 милиарда $ дълг, с цел да наподобява най-малко на книга, че влиза в критериите от Маастрихт за член на еврозоната – най-много 3% бюджетен недостиг и 60% обществен дълг.
Как става - посредством комплицирани финансови принадлежности, препоръчани от Goldman Sachs, Гърция " скрива " 15-те милиарда $ дълг, като прекатурва свои десетгодишни държавни облигации в суапове. Облигациите са оценени в долари и йени, само че биват преобърнати в евро, с цел да се спазят Маастрихтските критерии. За непосветените - суапът е тип дериват и съставлява главната отбрана против кредитен риск – купувачът на суапа заплаща на продавача, който би трябвало да го обезщети при положение на просрочие. А дериватът е финансов инструмент, чиято стойност е производна на цената на даден актив. Вместо обаче да търгуват със самия актив, участниците на пазара се договарят за обмяна на пари, активи или друга стойност в някакъв предстоящ миг.
Обмяната на гръцки облигации става като се употребява така наречен историческа рента – механизъм, който води до понижаване на дълга. Отделно обаче се фиксира и рентабилност за обслужване на дълга, която е в две форми – закрепен и плаващ курс. Дължимото се пресмята въз основата на спекулативно количество дълг – да вземем за пример базата е 1 млн. $, което значи, че доходността (лихвата), без значение дали е закрепена или плаваща, се умножава по 1 млн. $. В случая с Гърция базата е 15 милиарда $ – близо пет пъти повече, в сравнение с е размерът на самия заем, взет от Goldman Sachs в подмяна на гръцките облигации! През 2003 година излиза наяве, че в началото договорката с Goldman Sachs носи събаряне на гръцкия дълг с 2%. Но с цел да заплати главницата от 2,8 милиарда евро на американската банка, Атина прави нов суап, който е привързан с друга рента – доходността по самите гръцки бумаги, която е обвързвана с инфлацията в страната. А с годините тя пораства, т.е. върху главницата се качва непрестанно по-голяма рента.
Цялата тази история я напомням, тъй като незабавно откакто на еврозоната ѝ стана ясно какво се случва – надалеч преди международната финансова рецесия, на власт в Гърция пристигна " Нова народна власт " - с министър председател Костас Караманлис. И той си остана на власт до 6 октомври, 2009 година, когато към този момент беше кристално ясно накъде потегля Гърция – най-малко за специалистите. По подигравка на ориста, на мястото на Караманлис пристигна ПАСОК, само че по средата на мандата работата към този момент стана такава, че трябваха заеми от Европейски Съюз, МВФ и Световната банка.
Алексис Ципрас и " Сириза " пристигнаха на власт при започване на 2015 година и в действителност Ципрас сполучливо преведе Гърция през трите избавителни стратегии. Той съумя да стабилизира нещата до такава степен, че Гърция да си разреши ограничения като това да усилва пенсии и да не разпрострира данъчното задължение върху повече хора. Всъщност Гърция де факто се отърва от МВФ през тази година. Но Ципрас загуби.
Дори бърз взор на резултатите демонстрира ясно – младите, т.е. до 24 години, избират " Сириза ", с към 8% пред " Нова народна власт ". Само че по-възрастните, над 55 години и в пенсия, гласоподават за " Нова народна власт " - с сред 10 и 13% пред „ Сириза “. Лесно можем да се досетим за какво – пенсиите не са като преди. Няма и за какво да се учудваме – та при Brexit стана същото, по-възрастните гласоподаваха Англия да излезе от Европейски Съюз.
Именно ситуацията с младите обаче подсказва, че " Сириза " има на какво да се надява. В двуполюсна система, където като че ли " Нова народна власт " и ПАСОК изглеждаха безконечни, в този момент социалистите са толкоз надалеч обратно, че би трябвало да вършат обединения с още по-маргинални партии, с цел да имат порядъчен % и въпреки всичко да влизат в Народното събрание. Но бъдещето е на тези, които припознават младите. Остава да забележим дали " Сириза " ще прояви търпението да обере тези плодове – тъй като младите постоянно са нетърпеливи.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ