"Модернизъм" на ново ниво: Изкуството на фалшификата
Едва ли светът на изкуството в България е изглеждал толкоз трогателен за обществеността, колкото през последните няколко години. Може би е отговорен Кристо, който с Плаващите кейове ни накара да си представим, че можем да вървим по вода. Или е била Ода Жон - харесвана в Париж, само че непозната в България, преди да „ скандализира " с арт трапеза. А може би е била „ Бронзовата къща ", която едвам се появи на мястото на Мавзолея, с цел да изчезне, без да разберем какъв знак на българското председателство беше.
Сега погледите още веднъж се насочват към сферата на изкуството и свадите не подминават и нея. Последният може би оставя най-вече въпроси след себе си, а един експертен съвет надали ще успее да отговори на всички подозрения за плагиатство и пропуски в системата за сериозен асортимент.
Структура на абсурда
В началото на 2018 година в София се открива ново пространство за изкуство - изложба „ Структура ". Амбициозно начинание, в сърцето на което стоят две имена: Мария Василева и Зоя Петрова. Ако Зоя Петрова е по-скоро ново име за българската арт сцена, то Мария Василева е дълготраен основен организатор на Софийската градска художествена изложба. Има и шестмесечен стаж в Националната художествена изложба през 2016 година, откъдето е освободена - публично, поради приключването на шестмесечния й изпитателен период, а импровизирано, поради скандал към нейно изявление в предаването „ Малки истории " по Българска национална телевизия по отношение на рушащите се монументи от епохата на модернизма, с което разгневила самия Вежди Рашидов (тогава - министър на културата).
В края на май 2019 година изложба „ Структура " открива галерия, отдадена точно на българския модернизъм - " Модернизъм и авангард. Българската вероятност ".
В нея, съгласно описанието, са показани съвсем 100 незнайни произведения на български създатели със забележителен принос в историята на изкуството. Самите произведения са събрани за последните пет години от колекционера Николай Неделчев. Името на Неделчев познаваме около рекламния му бизнес (директор на българския бизнес на Publicis One) и присъединяване му в акцията " България - изобретение за шерване " и туристическото лого през 2013 година, в основаването на което бяха вложени 1.4 млн. лв.. Ако би трябвало да напомним историята - всички рекламни материали бяха свалени от уеб сайтове за stock images, които нямат нищо общо с България.
За сбирката в „ Структура " се твърди, че съдържа творби на художниците: Иван Абрашев, Николай Абрашев, Анна Балсамаджева, Никола Благоев, Иван Бояджиев, Николай Дюлгеров, Борис Елисеев, Александър Жендов, Христо Каварналиев, Мирчо Качулев, Кирил Кръстев, Крум Кюлявков, Ламар, Кирил Маричков, Макс Мецгер, Гео Милев, Иван Милев, Иван Ненов, Жорж Папазов, Иван Пенков, Георги Попов - Джон, Боян Райнов, Николай Райнов, Стоян Райнов, Анна-Люля Симидова-Праун, Сирак Скитник, Харалампи Тачев, Дечко Узунов, Мара Учкунова-Аубьок.
Каталог с текстове към творбите е основан от проф. Ирина Генова (изкуствовед и преподавател), доцент Борис Данаилов (бивш шеф на НХА, изкуствовед и преподавател), доктор Биляна Борисова и доктор Мария Василева - все имена, добре познати в света на изкуството.
„ Чрез проявлението на незнайни произведения и малко познати имена изложбата обръща внимание на един сериозен проблем - в българската история на изкуството към момента има бели полета, които би трябвало да бъдат изследвани. Количеството и качеството на творбите изключват случайността ", написа за изложбата в уеб страницата на галерията, а провеждането й дава обещание да сложи под въпрос метода, по който се възприема българското изкуство след Освобождението.
„ Откриването на нови артефакти демонстрира, че знанието дотук би трябвало да бъде подложено на подозрение и написването на днешната история на изкуството е в ход ", написа още за изложбата.
Не единствено знанието дотук обаче буди подозрение. Две седмици след откриването на изложбата съмнителни се оказват и част от новите творби.
Художникът Антон Стайков откри, че картина, приписана в изложбата на Сирак Скитник, в действителност е на художничката Малика Фавър и съставлява корица на „ Кама Сутра ".Постепенно се появиха и други произведения от стоте „ незнайни ", които се разкриха като известни, само че не и дело на български модернисти.
Всяко от тях се оказа на инспекция с един клик разстояние в Гугъл. Не повече.
Въпроси и спекулации
Възможно ли е в действителност подобен екип от изкуствоведи да пропусне толкоз явни фалшификации? В последна сметка надали са лесни за разкриване от дилетант и фен, само че човек с дълготраен опит в областта на изкуството евентуално може да се усъмни. Колкото и да е непознато творчеството на съответните художници, няма ли най-малко сламка история, която да подскаже на експерта, че има нещо гнило?
Интересен въпрос е по какъв начин е открита достоверността на творбите, тъй че заблудени да се окажат толкоз доста хора с опит.
Оттук следва въпросът и допустимо ли е някой да се е усъмнил, само че все пак да е оставил подправените произведения като част от изложбата. Тук прозира версията за предумисъл и желанието забърканите в организирането на изложбата да бъдат " дискредитирани ". Паралелно с този сюжет, сега тече избор на нов шеф на Националната художествена изложба. Длъжността в този момент се заема от Яра Бубнова, която зае поста след абсурда с миналата директорка - Слава Иванова, уволнена поради скандал с „ Квадрат 500 ". От февруари Министерство на културата търси нов шеф.
Това съмнение изрича и Мария Василева, която във Фейсбук разгласи, че за изложените произведения са предоставени документи и реставрационни протоколи, само че не изключва съществуването на имитации. В обстановката тя вижда „ и опити да се минира цялостната смяна на статуквото в българското изкуство ". Тя поема ангажимент да бъдат взети ограничения „ за определяне достоверността на творбите в сбирката, като за задачата се сътвори самостоятелен експертен съвет ".
Каква е ролята на колекционера в цялата тази история?
Очевидно за Николай Неделчев България е „ изобретение за шерване " освен в областта на туризма. Пред БНР споделя, че пристрастеността му към българския модернизъм „ пламва " след среща с картина на Милчо Качулев. Именно по този начин той попада на посоченото в представянето на изложбата „ бяло леке " в българското изкуствознание.
Това не е и първата галерия на картини от неговата сбирка. През 2015 година в НХГ са изложени 77 автопортрета, негово владеене, като част от изложбата „ Образ и сходство ". Понастоящем колекционерът е наредил противоречивите картини да бъдат свалени от изложбената изложба, само че това не поставя точка на казуса.
Би било любопитно и да се прегледат документите за достоверност, съпровождали творбите от сбирката му, както и всички нужни документи. Ако в действителност картините разполагат с такива документи, то кой и по какъв начин ги издава?
Възможно е да е бил измамен за достоверността на изкуството, което купува. Но това изисква отговор на въпроса - кой кого е подвел с такава лекост?
" С оглед на създалата се обстановка и изказвания, свързани с достоверността на някои от изложените работи, ще бъде основан експертен съвет, който да изследва противоречивите произведения. Резултати ще бъдат оповестени обществено. " - е позицията на Неделчев.
От изложба " Структура " излязоха с публична позиция, в която настояват, че са станали " жертва на машинация от недобросъвестни продавачи ", за които ще бъде сезирана прокуратурата.
" За екипа на изложбата (включващ и реставратор) е от огромно значение отварянето на спор за пазара на имитации и подправени документи в България. Съществуването на подобен пазар е социална загадка. Заобикалянето на този въпрос ни трансформира в безмълвни съучастници в незаконен сговор, а нашето предпочитание е тези извънредно нездравословни и рискови феномени, уронващи престижа на заниманията с изкуство, да бъдат изобличени. Ще бъдем задоволени, в случай че неприятният случай изиграе ролята на повратна точка в пресичането на дългогодишни незаконни практики от този тип ", се споделя в известието им.
Фалшификатите в изобразителното изкуство не са нещо ново - в обществените мрежи около абсурда с картините на Сирак Скитник се появи и история за художник, който си изкарвал парите, продавайки на лаици свои рисунки за произведения на майстори. Дори картината, подарена на папата при визитата му в Светия синод, беше нарисувана от един художник, а " дорисувана " и подписана от различен.
В последна сметка изложбата в „ Структура " съумява да извърши най-малко една от дилемите си, обрисувани в представянето й - да сложи „ редица основни въпроси ". Не обаче за характера на българския модернизъм и авангард, а за безкритичното приемане на нещо за друго.
Предстои да стане ясно от кого ще се съставлява експертният съвет, в чиято отговорност пада инспекцията на достоверността на картините. Предстои публиката да разбере чии произведения е гледала в действителност, а за разразяване на спекулациите какви са аргументите да стигнем дотук - площадът е необятен.
Какъвто и да се окаже финалът на тази история, горчивият усет остава. Дори и в областта на изобразителното изкуство копи-пейстът елементарно минава за оригинал. Дори и пред очите на достоверни експерти.
Това е проблем, който тежи най-много върху плещите на хората от сферата на изкуството. Защото обстановки като тази хвърлят тиня освен върху един или двама; престижът в света на изкуството не се прави за ден, а се отстоява с години и тежък труд. Ако за страничния фен този скандал може да отмине за три дни, то в областта на изкуствознанието това може да нанесе тежки провали в дълготраен проект.
А в случай че за окрадената художничката Малика Фавър, прекръстена в изложбата на Сирак Скитник, протичащото се в София е сюрреалистична обстановка, за нас „ сюр " към този момент е непотребна представка.
Източник www.webcafe.bg
Сега погледите още веднъж се насочват към сферата на изкуството и свадите не подминават и нея. Последният може би оставя най-вече въпроси след себе си, а един експертен съвет надали ще успее да отговори на всички подозрения за плагиатство и пропуски в системата за сериозен асортимент.
Структура на абсурда
В началото на 2018 година в София се открива ново пространство за изкуство - изложба „ Структура ". Амбициозно начинание, в сърцето на което стоят две имена: Мария Василева и Зоя Петрова. Ако Зоя Петрова е по-скоро ново име за българската арт сцена, то Мария Василева е дълготраен основен организатор на Софийската градска художествена изложба. Има и шестмесечен стаж в Националната художествена изложба през 2016 година, откъдето е освободена - публично, поради приключването на шестмесечния й изпитателен период, а импровизирано, поради скандал към нейно изявление в предаването „ Малки истории " по Българска национална телевизия по отношение на рушащите се монументи от епохата на модернизма, с което разгневила самия Вежди Рашидов (тогава - министър на културата).
В края на май 2019 година изложба „ Структура " открива галерия, отдадена точно на българския модернизъм - " Модернизъм и авангард. Българската вероятност ".
В нея, съгласно описанието, са показани съвсем 100 незнайни произведения на български създатели със забележителен принос в историята на изкуството. Самите произведения са събрани за последните пет години от колекционера Николай Неделчев. Името на Неделчев познаваме около рекламния му бизнес (директор на българския бизнес на Publicis One) и присъединяване му в акцията " България - изобретение за шерване " и туристическото лого през 2013 година, в основаването на което бяха вложени 1.4 млн. лв.. Ако би трябвало да напомним историята - всички рекламни материали бяха свалени от уеб сайтове за stock images, които нямат нищо общо с България.
За сбирката в „ Структура " се твърди, че съдържа творби на художниците: Иван Абрашев, Николай Абрашев, Анна Балсамаджева, Никола Благоев, Иван Бояджиев, Николай Дюлгеров, Борис Елисеев, Александър Жендов, Христо Каварналиев, Мирчо Качулев, Кирил Кръстев, Крум Кюлявков, Ламар, Кирил Маричков, Макс Мецгер, Гео Милев, Иван Милев, Иван Ненов, Жорж Папазов, Иван Пенков, Георги Попов - Джон, Боян Райнов, Николай Райнов, Стоян Райнов, Анна-Люля Симидова-Праун, Сирак Скитник, Харалампи Тачев, Дечко Узунов, Мара Учкунова-Аубьок.
Каталог с текстове към творбите е основан от проф. Ирина Генова (изкуствовед и преподавател), доцент Борис Данаилов (бивш шеф на НХА, изкуствовед и преподавател), доктор Биляна Борисова и доктор Мария Василева - все имена, добре познати в света на изкуството.
„ Чрез проявлението на незнайни произведения и малко познати имена изложбата обръща внимание на един сериозен проблем - в българската история на изкуството към момента има бели полета, които би трябвало да бъдат изследвани. Количеството и качеството на творбите изключват случайността ", написа за изложбата в уеб страницата на галерията, а провеждането й дава обещание да сложи под въпрос метода, по който се възприема българското изкуство след Освобождението.
„ Откриването на нови артефакти демонстрира, че знанието дотук би трябвало да бъде подложено на подозрение и написването на днешната история на изкуството е в ход ", написа още за изложбата.
Не единствено знанието дотук обаче буди подозрение. Две седмици след откриването на изложбата съмнителни се оказват и част от новите творби.
Художникът Антон Стайков откри, че картина, приписана в изложбата на Сирак Скитник, в действителност е на художничката Малика Фавър и съставлява корица на „ Кама Сутра ".Постепенно се появиха и други произведения от стоте „ незнайни ", които се разкриха като известни, само че не и дело на български модернисти.
Всяко от тях се оказа на инспекция с един клик разстояние в Гугъл. Не повече.
Въпроси и спекулации
Възможно ли е в действителност подобен екип от изкуствоведи да пропусне толкоз явни фалшификации? В последна сметка надали са лесни за разкриване от дилетант и фен, само че човек с дълготраен опит в областта на изкуството евентуално може да се усъмни. Колкото и да е непознато творчеството на съответните художници, няма ли най-малко сламка история, която да подскаже на експерта, че има нещо гнило?
Интересен въпрос е по какъв начин е открита достоверността на творбите, тъй че заблудени да се окажат толкоз доста хора с опит.
Оттук следва въпросът и допустимо ли е някой да се е усъмнил, само че все пак да е оставил подправените произведения като част от изложбата. Тук прозира версията за предумисъл и желанието забърканите в организирането на изложбата да бъдат " дискредитирани ". Паралелно с този сюжет, сега тече избор на нов шеф на Националната художествена изложба. Длъжността в този момент се заема от Яра Бубнова, която зае поста след абсурда с миналата директорка - Слава Иванова, уволнена поради скандал с „ Квадрат 500 ". От февруари Министерство на културата търси нов шеф.
Това съмнение изрича и Мария Василева, която във Фейсбук разгласи, че за изложените произведения са предоставени документи и реставрационни протоколи, само че не изключва съществуването на имитации. В обстановката тя вижда „ и опити да се минира цялостната смяна на статуквото в българското изкуство ". Тя поема ангажимент да бъдат взети ограничения „ за определяне достоверността на творбите в сбирката, като за задачата се сътвори самостоятелен експертен съвет ".
Каква е ролята на колекционера в цялата тази история?
Очевидно за Николай Неделчев България е „ изобретение за шерване " освен в областта на туризма. Пред БНР споделя, че пристрастеността му към българския модернизъм „ пламва " след среща с картина на Милчо Качулев. Именно по този начин той попада на посоченото в представянето на изложбата „ бяло леке " в българското изкуствознание.
Това не е и първата галерия на картини от неговата сбирка. През 2015 година в НХГ са изложени 77 автопортрета, негово владеене, като част от изложбата „ Образ и сходство ". Понастоящем колекционерът е наредил противоречивите картини да бъдат свалени от изложбената изложба, само че това не поставя точка на казуса.
Би било любопитно и да се прегледат документите за достоверност, съпровождали творбите от сбирката му, както и всички нужни документи. Ако в действителност картините разполагат с такива документи, то кой и по какъв начин ги издава?
Възможно е да е бил измамен за достоверността на изкуството, което купува. Но това изисква отговор на въпроса - кой кого е подвел с такава лекост?
" С оглед на създалата се обстановка и изказвания, свързани с достоверността на някои от изложените работи, ще бъде основан експертен съвет, който да изследва противоречивите произведения. Резултати ще бъдат оповестени обществено. " - е позицията на Неделчев.
От изложба " Структура " излязоха с публична позиция, в която настояват, че са станали " жертва на машинация от недобросъвестни продавачи ", за които ще бъде сезирана прокуратурата.
" За екипа на изложбата (включващ и реставратор) е от огромно значение отварянето на спор за пазара на имитации и подправени документи в България. Съществуването на подобен пазар е социална загадка. Заобикалянето на този въпрос ни трансформира в безмълвни съучастници в незаконен сговор, а нашето предпочитание е тези извънредно нездравословни и рискови феномени, уронващи престижа на заниманията с изкуство, да бъдат изобличени. Ще бъдем задоволени, в случай че неприятният случай изиграе ролята на повратна точка в пресичането на дългогодишни незаконни практики от този тип ", се споделя в известието им.
Фалшификатите в изобразителното изкуство не са нещо ново - в обществените мрежи около абсурда с картините на Сирак Скитник се появи и история за художник, който си изкарвал парите, продавайки на лаици свои рисунки за произведения на майстори. Дори картината, подарена на папата при визитата му в Светия синод, беше нарисувана от един художник, а " дорисувана " и подписана от различен.
В последна сметка изложбата в „ Структура " съумява да извърши най-малко една от дилемите си, обрисувани в представянето й - да сложи „ редица основни въпроси ". Не обаче за характера на българския модернизъм и авангард, а за безкритичното приемане на нещо за друго.
Предстои да стане ясно от кого ще се съставлява експертният съвет, в чиято отговорност пада инспекцията на достоверността на картините. Предстои публиката да разбере чии произведения е гледала в действителност, а за разразяване на спекулациите какви са аргументите да стигнем дотук - площадът е необятен.
Какъвто и да се окаже финалът на тази история, горчивият усет остава. Дори и в областта на изобразителното изкуство копи-пейстът елементарно минава за оригинал. Дори и пред очите на достоверни експерти.
Това е проблем, който тежи най-много върху плещите на хората от сферата на изкуството. Защото обстановки като тази хвърлят тиня освен върху един или двама; престижът в света на изкуството не се прави за ден, а се отстоява с години и тежък труд. Ако за страничния фен този скандал може да отмине за три дни, то в областта на изкуствознанието това може да нанесе тежки провали в дълготраен проект.
А в случай че за окрадената художничката Малика Фавър, прекръстена в изложбата на Сирак Скитник, протичащото се в София е сюрреалистична обстановка, за нас „ сюр " към този момент е непотребна представка.
Източник www.webcafe.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ