10 неща, които научихме от пандемията от Ковид-19
Едва ли някой е предполагал, че животът ни ще претърпи подобен поврат.
Празни улици, затворени магазини, обществено разграничаване – всичко това като че ли ни напомни, че индивидът не е най-силното творение на света и към момента е зависим както на естествените закони, по този начин и на дребни организми, причиняващи вирусна зараза.
Но въпреки всичко, в случай че би трябвало да създадем една равносметка, какво в действителност научихме от пандемията от Ковид-19?
1. Никога не знаем какво ще ни се случи
В един миг сме на открито с приятелите, а в идващия – под ключ вкъщи. Но методът, по който реагираме на тези фрапантни промени, значително дефинира по какъв начин ще протече времето ни, до момента в който сме лишени от нещата, които обичаме да вършим.
2. Физическото разграничаване от време на време е потребно
С включването на тв приемника или следенето на вести онлайн непрестанно ни се подсещаше, че би трябвало да пазим физическа отдалеченост, с цел да предпазим себе си и близките от заразяване. Но нали знаете за оня несръчен миг, в който срещаме познат/а на открито и следва да го поздравим, само че не желаеме? Физическата отдалеченост се яви като избавителен пояс за отбягване на хората, които така и така не харесваме изключително.
3. Прекалената осведоменост води до меланхолия
Всички си спомняме една съответна персона, която се появяваше всеки ден (по няколко пъти) в новините. Обявяваха се численост на инфектираните, в кои регионални градове са и така нататък От няколкото месеца, в които новият ковид завладя живота ни, осведомителният поток, който ни залива, закупи още по-големи размери. Което пък докара до двете крайности или голяма суматоха, или краен непукизъм. Ключът още веднъж е в умереността.
4. „ Борбата е безмилостно жестока “
За живот. В разнообразни точки на света имаше случаи на възрастни хора, инфектирани с Ковид-19. И въпреки да бяха на малко повече от деветдесет години, са съумели да се преборят с инфекцията. Не тъй като тя се овладява елементарно, а тъй като са имали положителни лекари и жар вътре в тях, жар за живот.
5. Имаме потребност от отмора
В цялостния смисъл на думата. Наложените забрани поради пандемията ни дават опция да се концентрираме върху себе си. Да помислим върху бъдещи проекти, да вземем за пример каква магистратура да изберем, къде да пътуваме (след известно време, схваща се), да опознаем същински себе си. Когато светът извън заглъхне, се усилва гласчето вътре в нас и би трябвало да му дадем късмет.
6. Вече нямаме оправдания за липса на време
Много платформи дават достъп до онлайн образования по разнообразни предмети – египтология, немски, земеделско инженерство, каквото ви хрумне. Концепцията, че „ в този момент не мога, защото… “ към този момент не е годна, защото всички прекарваме (пре)достатъчно време вкъщи.
7. Оценяваме нещо, едвам когато го загубим
Защото при нас, хората, постоянно е по този начин. Приемаме за даденост всички прелестни неща, които вършим – излизането на открито, срещите с обичаните хора. Но разбираме какво в действителност сме имали, едвам когато ни е разрешено да вървим единствено до аптеката и супермаркета. И наложително с маска.
8. Страхът и суматохата не са помогнали на никого
От научна позиция има известно количество стрес и боязън, което би следвало да изпитваме, с цел да оцелеем. Масово събитие е обаче тези отрицателни страсти да взимат превес над останалите ни усеща и да ни обхванат. Вярно е, че с пандемията от Ковид-19 мрачен воал се спусна над целия свят. Но към момента сме тук и можем да вършим обичаните си неща, въпреки с някои ограничавания. Струва си да опитаме, нали?
9. Щастието е в дребните неща
… като да вземем за пример да прекараме през целия ден с кучето, котката, папагалите, тъй като така и така няма къде да вървим в този момент. Да се чуем с другар, който живее на хиляди километри и да се уверим, че е добре. Не единствено на нас ни е мъчно. Всеки ден има хора, които се сблъскват със същите и даже по-ужасни трудности от нас. Затова дано демонстрираме схващане и да ги поддържаме, доколкото можем.
10. Надеждата умира последна
Засега няма данни дали вирусът ще изчезне и в случай че да, по кое време. Но макар всички неясноти към пандемията от Ковид-19, към момента можем да се надяваме на прекрасен край – по какъв начин ще пътуваме още веднъж до обичаните си места; по какъв начин няма да се постанова да се чуваме единствено по телефона с баба и дядо. Както е споделил Валери Петров: „ Хора, недейте тъгува/ положителните писма са на път “.
