Едва ли някога ще може да бъде изброен точният брой

Когато като куче преследваш това, което обичаш - ПАТРИК СУЕЙЗИ

Едва ли в миналото ще може да бъде изброен точният брой от женски сърца, които е превзел единствено с един-единствен взор, съхраняващи и до през днешния ден любовта към него.

Патрик Суейзи стана обичан на милиони хора по света с филмите си и невероятното чувство за независимост, което излъчва с танца си в „ Неприлични танци “. Филмът “Дух “ от 1990 година донесе на Суейзи купата “Най-сексапилният мъж на 1991 година “ на сп. “Пийпъл “.

Сред другите му запаметяващи се филми е “Точка на изкривяване “, където изигра водач на тайфа сърфисти, обиращи банки. Това е върхът на кариерата на артиста, който скоро по-късно изпада в меланхолия от самоубийството на сестра му и все по-често протяга ръка към чашката, с цел да стигне до клиника, а известно време след възобновяване си отхвърля всевъзможни оферти.

Ако погледнем филмографията на артиста, ще видим, че нито един филм не е инцидентен. Той не търси касовия триумф, плоските сюжети, а психическите, в които може да разгърне целия си капацитет и да направи от облика не просто някой от сюжета, а човек от плът и кръв с всички негови преимущества и дефекти.

На 14-ти септември 2009 година, след несполучлива битка с рак на панкреаса, Патрик Суейзи ни напусна вечно. Един незабравим човек.

И макар че към този момент не е измежду нас, Патрик в никакъв случай няма да си отиде изцяло. Не, той ще продължи своя безконечен танц в съзнанието на хората до самия предел на вечността.

Има нещо, което няма да направя – а точно да преследвам оцеляването. Ако от самото начало се опитваш да оцелееш, въобще няма да живееш.

Да се изправиш лице в лице със личната си гибел – това е най-бързият метод да схванеш що за човек си. От теб се смъкват всички ненужни нелепости, разкрива се твоята същина – мощните и слабите ти страни, методът, по който гледаш на себе си. Душата ти.

Така изникват непостижимите житейски въпроси: „ Има ли Рай? “ Ще отида ли там? Какъв е смисълът на живота и съдържа ли той освен това от моя личен егоизъм? Добре ли живях? Добър човек ли съм? “ Тези сложни въпроси с лека ръка могат да бъдат отхвърлени, в случай че занапред ти следва целият ти земен път. Но когато си изправен пред личната си гибел, те внезапно получават изцяло ново значение.

Колкото по-дълъг е животът ти, толкоз по-често се срещаш със гибелта.

Как запазваш позитивното си отношение, когато съгласно всички статистики към този момент си мъртъв? Просто отиваш на работа.

Обичам да си мисля, че съм заобиколен от войска ангели, които седят на раменете ми… дружно с моя татко.

Опитвам се да млъкна и да оставя ангелите да ми приказват и да споделят какво би трябвало да направя.

Ако напусна тази земя, желая да знам, че я напущам, оставяйки нещо след себе си, нещо свястно и стойностно.

Моята работа… е моето завещание.

Това, което прави една любовна сцена буйна, не е да видиш самия акт. Това е да видиш пристрастеността, потребността, желанието, грижата, страха…

Има нещо в танца… Нещо първично, което е заложено у всеки един от нас.

Малко ми е жалост за настоящето потомство. Никога няма да усетят тръпката от това да прекосиш цялото заведение и да поканиш непознато момиче на блус…

Да имаш нежна страна не те прави по-малко мъж, в противен случай, прави те по-добър мъж. И даже от време на време да не успееш да победиш – в никакъв случай не се предавай.

Когато като куче преследваш това, което обичаш, и продължаваш да се развиваш, геният ти ще откри метод да се прояви.

Никога не съм бягал от провокациите.

По някакъв метод постоянно съм имал възприятието, че ми е обещано лимитирано враме. Излъгах гибелта безчет пъти, като се стартира от злополуките с мотор, през произшествия с коне и аероплан и се стигне до балансирането върху парапета на прозореца с Дейвид Карадайн. В природата на семейство Суейзи има нещо, което обича риска и Бог знае, че поех своя дял от него през годините. Навършвайки трийсет с към момента неувредено тяло и разум, си фантазирах, че съм се измъкнал безнаказано.