След Хага: Когато се успокоят югославските страсти
Едва ли можеше да бъде по-зрелищно: Единият от наказаните гълтам отрова в правосъдната зала и умира малко по-късно. Този акт обаче няма да засенчи голямото значение на Хагския арбитражен съд за закононарушенията в някогашна Югославия.
Що за край на активността на Международния арбитражен съд на Организация на обединените нации за закононарушенията в някогашна Югославия! След като някогашният военачалник на босненските хървати Слободан Праляк разбра, че присъдата му от 20 години затвор е доказана, той се изправи в правосъдната зала и съобщи: „ Слободан Праляк не е военнопрестъпник и не признава тази присъда! “. Непосредствено по-късно той извади малко шишенце, изпи наличието му и съобщи, че е погълнал отрова. Малко по-късно Праляк умря в болничното заведение.
Това самоубийство беше съвършено инсценирано. Праляк, който има три академични дипломи и е работил като сценичен и ефирен режисьор, изпи отровата пред камерите с цялостното схващане, че доста хора в Хърватия, както и в Босна и Херцеговина, наблюдават онлайн произнасянето на присъдата. И реализира задачата си. Хърватските медии се надпреварваха да афишират печал за „ един хърватски воин “. Хърватската президентка, както и външната министърка прекратиха своите визити в чужбина, с цел да се върнат колкото се може по-бързо вкъщи. А хърватският министър председател съобщи: „ Този акт е удостоверение за дълбоката морална неправда във връзка с хърватите в Босна и Херцеговина “.
Разбира се, хърватите са гневни на трибунала. Те приказват за некадърен орган, за неправда и скрит план против хърватите и Хърватия като цяло. Според Драган Човик, босненски хърватин и член на висшия държавен орган на страната – Президиума, „ съдиите са марионетки на тези, които са ги изпратили там “. Бошнякът Бакир Изетбегович пък, който също е член на Президиума и наследник на тогавашния босненски президент Алия Изетбегович, насочи похвални слова към трибунала.
И въпреки всичко: без значение от демонстративното и трагично в персонален проект отравяне, ясно се вижда, че тук става дума за едно от дълго време познато и постоянно срещано събитие: Съдиите на Хагския арбитражен съд произнасят присъдата. Едната страна се усеща като победител, а другата излива възмущението си. И няма никакво значение дали става дума за хървати, сърби или бошняци. Сърбите не престават да акцентират, че техните обвинени са наказани на общо 1200 години затвор, към които се прибавят и четири доживотни присъди. Ето, че и Хърватия към този момент има собствен страдалец, който беше подготвен да почине за убежденията и за народа си.
Жалко, че активността на Хагския арбитражен съд завършва с толкоз огромна медийна възбуденост. Но това въпреки всичко не е толкоз извънредно. Още през цялото време доста от страните на някогашна Югославия не одобряваха работата на трибунала и го нападнаха. Съдиите биваха представяни като корумпирани персони и упреквани във неприязън. Съдебната зала добре помни странните изяви на създателя на Сръбската радикална партия Воислав Шешел, както и нападателните прояви на някогашния президент Слободан Милошевич. Те постоянно са напускали залата, обиждайки съдиите.
Въпреки всичко това равносметката от активността на Международния арбитражен съд за закононарушенията в някогашна Югославия е позитивна. За съвсем 25 години бяха наказани 161 души, бяха разпитани над 4600 очевидци и събрани над 2,5 милиона документи.
Пред съда трябваше да дават отговор безчет високопоставени лица, само че и „ дребни риби “, които в никакъв случай не са вярвали, че могат да бъдат изправени пред съда. Трибуналът откри закононарушения, в които никой рационален човек не може да се съмнява. Безброй жертви получиха опцията да се изправят против своите палачи, без да се опасяват да ги гледат в очите.
Трибуналът на Организация на обединените нации за закононарушенията в някогашна Югославия има голямо значение и за по-нататъшното развиване на интернационалното право. За първи път Съветът за сигурност на Организация на обединените нации реши да наложи правилата на Хартата на Организация на обединените нации с юридически средства, а не с оръжие. Затова и немският арбитър Волфганг Шомбург приказва за „ грамаден прогрес по пътя към повече правдивост “.
Всичко това води и до нещо друго: пред народите от някогашна Югославия се открива опцията за преосмисляне на предишното и поощряване на помиряването. Макар че до момента този капацитет не беше употребен – тъй като (най-вече) политическите елити са се вкопчили в поддържането на преференциалната за тях картина на врага.
Със своето ефектно и добре режисирано отравяне и Слободан Праляк даде своя принос в това отношение. И това не беше инцидентно. Но откакто премине възбудата, евентуално насърчаването на мирното взаимно битие и развиването на вероятност за бъдещето ще бъдат вероятни. Това ще е от изгода за всички.
От „ Дойче веле “
Що за край на активността на Международния арбитражен съд на Организация на обединените нации за закононарушенията в някогашна Югославия! След като някогашният военачалник на босненските хървати Слободан Праляк разбра, че присъдата му от 20 години затвор е доказана, той се изправи в правосъдната зала и съобщи: „ Слободан Праляк не е военнопрестъпник и не признава тази присъда! “. Непосредствено по-късно той извади малко шишенце, изпи наличието му и съобщи, че е погълнал отрова. Малко по-късно Праляк умря в болничното заведение.
Това самоубийство беше съвършено инсценирано. Праляк, който има три академични дипломи и е работил като сценичен и ефирен режисьор, изпи отровата пред камерите с цялостното схващане, че доста хора в Хърватия, както и в Босна и Херцеговина, наблюдават онлайн произнасянето на присъдата. И реализира задачата си. Хърватските медии се надпреварваха да афишират печал за „ един хърватски воин “. Хърватската президентка, както и външната министърка прекратиха своите визити в чужбина, с цел да се върнат колкото се може по-бързо вкъщи. А хърватският министър председател съобщи: „ Този акт е удостоверение за дълбоката морална неправда във връзка с хърватите в Босна и Херцеговина “.
Разбира се, хърватите са гневни на трибунала. Те приказват за некадърен орган, за неправда и скрит план против хърватите и Хърватия като цяло. Според Драган Човик, босненски хърватин и член на висшия държавен орган на страната – Президиума, „ съдиите са марионетки на тези, които са ги изпратили там “. Бошнякът Бакир Изетбегович пък, който също е член на Президиума и наследник на тогавашния босненски президент Алия Изетбегович, насочи похвални слова към трибунала.
И въпреки всичко: без значение от демонстративното и трагично в персонален проект отравяне, ясно се вижда, че тук става дума за едно от дълго време познато и постоянно срещано събитие: Съдиите на Хагския арбитражен съд произнасят присъдата. Едната страна се усеща като победител, а другата излива възмущението си. И няма никакво значение дали става дума за хървати, сърби или бошняци. Сърбите не престават да акцентират, че техните обвинени са наказани на общо 1200 години затвор, към които се прибавят и четири доживотни присъди. Ето, че и Хърватия към този момент има собствен страдалец, който беше подготвен да почине за убежденията и за народа си.
Жалко, че активността на Хагския арбитражен съд завършва с толкоз огромна медийна възбуденост. Но това въпреки всичко не е толкоз извънредно. Още през цялото време доста от страните на някогашна Югославия не одобряваха работата на трибунала и го нападнаха. Съдиите биваха представяни като корумпирани персони и упреквани във неприязън. Съдебната зала добре помни странните изяви на създателя на Сръбската радикална партия Воислав Шешел, както и нападателните прояви на някогашния президент Слободан Милошевич. Те постоянно са напускали залата, обиждайки съдиите.
Въпреки всичко това равносметката от активността на Международния арбитражен съд за закононарушенията в някогашна Югославия е позитивна. За съвсем 25 години бяха наказани 161 души, бяха разпитани над 4600 очевидци и събрани над 2,5 милиона документи.
Пред съда трябваше да дават отговор безчет високопоставени лица, само че и „ дребни риби “, които в никакъв случай не са вярвали, че могат да бъдат изправени пред съда. Трибуналът откри закононарушения, в които никой рационален човек не може да се съмнява. Безброй жертви получиха опцията да се изправят против своите палачи, без да се опасяват да ги гледат в очите.
Трибуналът на Организация на обединените нации за закононарушенията в някогашна Югославия има голямо значение и за по-нататъшното развиване на интернационалното право. За първи път Съветът за сигурност на Организация на обединените нации реши да наложи правилата на Хартата на Организация на обединените нации с юридически средства, а не с оръжие. Затова и немският арбитър Волфганг Шомбург приказва за „ грамаден прогрес по пътя към повече правдивост “.
Всичко това води и до нещо друго: пред народите от някогашна Югославия се открива опцията за преосмисляне на предишното и поощряване на помиряването. Макар че до момента този капацитет не беше употребен – тъй като (най-вече) политическите елити са се вкопчили в поддържането на преференциалната за тях картина на врага.
Със своето ефектно и добре режисирано отравяне и Слободан Праляк даде своя принос в това отношение. И това не беше инцидентно. Но откакто премине възбудата, евентуално насърчаването на мирното взаимно битие и развиването на вероятност за бъдещето ще бъдат вероятни. Това ще е от изгода за всички.
От „ Дойче веле “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ