Едва ли много хора, не само в България, но и

...
Едва ли много хора, не само в България, но и
Коментари Харесай

Европа, в която просто ни няма!

Едва ли доста хора, освен в България, само че и в цяла Европа, са си създали труда да гледат снощния спор сред претендентите за ръководител на Европейската комисия. За сведение – по време на дебата, който продължи 90 минути – от 22:00 до 23:30 часа българско време, на няколко пъти имаше къси информации за противоположната връзка от страна на феновете през обществените мрежи посредством статистика какъв брой пъти е употребен специфичен хаштаг за задаване на въпроси и шерване на отзиви. Към края на дебата беше посочено число под 30 000 души, а за съпоставяне общото население на Европейски Съюз е към 500 000 000 души.
По отношение на самия спор – несъмнено високо равнище, а в случай че го съпоставяме с българската реалност, е на светлинни години. Но в действителност 5 от 6 претенденти не осъзнават или се вършат, че не осъзнават нещо доста ужасно – всеобщо на европейците не им пука за политиката. Въпросът е за какво, а отговорите са доста, само че главният е, че Европейски Съюз се трансформира в една голяма, бавна бюрократична машина, която поради самото си естество по-лесно взема решение дребни или даже измислени проблеми, а не може да се оправи с огромните заради комплицираната система от салда, които крепят цялата конструкция. И единствено един претендент уточни тъкмо този проблем – Ян Захрадил. А той е претендентът на Алианса на европейските консерватори и реформисти в Европа – групата, към която се числи Николай Бареков...
Точно това е парадоксът на Европа, който я унищожава. Който е гледал и една минута от представянето на Захрадил, не може даже да си намерения, даже да си показа, че е допустимо този човек да има нещо общо с Бареков. Същото важи и за претендента на АЛДЕ Маргрете Вестегер. В АЛДЕ членува Движение за права и свободи т.е. Ахмед Доган и Делян Пеевски?!
Европейският съюз би трябвало да е федерация, само че не е подготвен да бъде. А не е подготвен поради прекомерно огромните разлики на равнище стопанска система и оттова на равнище светоглед. Когато има страни в Европейски Съюз, където изоставането в приходите е в пъти повече – като нашата, няма по какъв начин да желаеме светоглед, с който да се целиш и търсиш по-високото. Затова и задоволяването на потребности като храна, облекло, вода, ток се назовават базови – тъй като са преди всичко! На първо място, дружно със правосъдна система, на която можеш да разчиташ и която да търсиш щом огромният тръгне да те мачка. И чак откакто това е налице, тогава можем и да забележим по-близко равнище, по-близки полезности.
Извън нашата си отговорност, отговорността на Европейски Съюз също не е дребна. Да напомним присъединителния развой – там сякаш се ревизира всеки нов член до каква степен е подготвен да бъде на равнището на Европейски Съюз. След към този момент 12 години в Съюза, има ли разумен и почтен пред себе си най-много човек, който да може да каже, че нашето равнище е било оценено вярно?
Връщане обратно обаче няма. Затова е време да търсим метод по какъв начин най-сетне да тръгнем напред. Защото просто не може държавническата ни емблема да е Пеевска Барековщина, рисувана от Доган! Освен всичко друго е и ужасно обидно! Като не се впечатляваме от друго, най-малко от това да се стреснем!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР