Едва ли има някой, който поне веднъж в живота си

Едва ли има някой, който най-малко един път в живота си да не е играл класическата настолна игра със зар и цветни пионки „ Не се сърди дребосъче “. Играта е известна за всички генерации - и млади, и възрастни.
 


Играта в действителност е сходна на индийската „ Пачиси “ , която е основана още през 6 в. В годините, несъмнено, разпоредбите й са малко променени, с цел да се трансформира в един миг „ Не се сърди дребосъче “-то в напълно ново развлечение. Другото име, с което е известна актуалната игра, изключително в чужбина, е „ Лудо “ (Ludo), което идва от латински - „ Аз играя “.
 
During Mahabharata, a dice-based game similar to Ludo was played. In later times, another Indian board game called Pachisi became popular.

Watch the video and discover how board games travelled across the world from the shores of India.
— D K Hari & Hema (@Bharathgyan)

Правилата на играта са извънредно лесни. Затова в конкуренцията с пионките могат да вземат участие и най-малките , задоволително е да броят до 10.
 
Необходими са единствено разчертана дъска, зар и пионки. Играта може да бъде единствено за двама, само че с цел да бъде още по-интересна - те могат да са четирима. Всеки от тях има четири едноцветни пионки и, за да бъде победител, би трябвало да... доближи финала преди останалите . Колко предвидимо!
 
ThinkStock/Getty Images-->

Всеки състезател може да изкарва пионките си на игровото поле с мятане на шестица от зара. След това при всяко мятане той може да мести определената от него пионка (стига да е изкарана на полето) с толкоз полета, колкото демонстрира зарът. Играчите се редуват и печели този, който първи прекара и четирите си пионки през полето и успее да ги изкара до финала.
 

Колко елементарно! За триумфа си обаче играчите би трябвало да се осланят на шанса на зара. Победата постоянно се крие точно в умеенето кой по какъв начин върти зарчето, тъй като от него зависи кой състезател с какъв брой полета ще движи пионките си върху игралното поле.
 
makes delightful board games for kids that will make your weekends special! BoardGame
— Kidsstoppress.com (@Kidsstoppress)

В реалност познатото ни през днешния ден „ Не се сърди дребосъче “ е много по-опростено спрямо истинския вид „ Пачиси “. Първите дъски за играта в Индия са дълбани в камък, даже в някои пещери са се запазили и до през днешния ден. Играта била играна главно от императори. Когато обаче Кралските военни сили я разучили, я пренесли към западните страни.
 
Европейците поопростили оригинала, изменили малко разпоредбите, и трансформирали играта в познатата през днешния ден „ Лудо “ или „ Не се сърди дребосъче “.  Всъщност „ Лудо “ е патентована в Англия през 1896 година
 

А за какво играта се споделя тъкмо „ Не се сърди дребосъче “? Идеята идва от забавното и  „ скандално предписание “, че играчите могат да се избутват от игралното поле. Ако зарът покаже, че пионката на един състезател би трябвало да застане върху поле, заето към този момент от пионка на различен, той в действителност я връща първоначално и вторият играч  би трябвало да бъде я изкара още веднъж, само че единствено след шестица на зара.
 
ThinkStock/Getty Images

Така с шанс елементарно първият, доближил към финала, може да се окаже догонващ в играта. Защото, когато един състезател хвърли шестица, той има право да хвърля още един път, или даже повече от един път, в случай че хвърля единствено шестици. Т.е. финалът може да е доста близо и спечелилият сякаш към този момент явен, само че зарът бързо да преобърне настроението на играчите и да предизвика имитация... „ Не се сърди дребосъче “.
 
А не е ли дъждовният неделен следобяд през днешния ден добра причина да поканите фамилията или другари за една игра? С обещанието да няма ядосани.