Едва ли има човек, който да не е посягал към

Едва ли има човек, който да не е посягал към парацетамола. Но това лекарство има странични въздействия, които остават незабелязани: парацетамолът въздейства дотолкоз на душeвността, че е в положение да промени характера ни.

В взаимозависимост от дозата медикаменти като ибупрофен, аспирин или парацетамол могат безпроблемно да се взимат и без рецепта. Но доста от хората, които одобряват по-големи количества парацетамол, не са наясно с вероятните странични резултати и последици. При това парацетамол нерядко се дава и на дребни деца.

Този медикамент никога не е безопасен, споделя. „ Парацетамолът може да повреди черния дроб, а на децата постоянно се дават прекомерно огромни дози. "

Решаваща е точно вярната доза. В противоположен случай може да се стигне до тежки увреждания на черния дроб и даже до прекъсване на функционалностите му, предизвестява Мюлер-Швефе.

Неподозирани странични въздействия

В взаимозависимост от това какви количества парацетамол се одобряват и за какъв интервал от време става дума, може да се стигне даже до взаимозависимост от медикамента. Парацетамол въздейства най-много на централната нервна система - т.е., на мозъка и на гръбначния мозък. Това дълго време не се знаеше, акцентира Мюлер-Швефе. „ Благодарение на напредъка в научните проучвания в това време знаем, че в гръбначния мозък парацетамолът нападна системата, която дава отговор за контрола над болката. "

Редакцията предлага
Тялото ни разполага с разнообразни системи за реакция при болежка, една от които е така наречен морфинна система. С други думи: в границите на реакциите си за надзор на болката човешкото тяло създава морфин. В спешни обстановки това произвеждане се засилва и може да ни отбрани, защото понижава и потиска болката.

Когато се приема парацетамол, това в допълнение понижава болките. Но в същото време има странични резултати, които в множеството случаи остават незабелязани. „ В прочувствен проект се открива един тип безчувственост - не се реагира нито позитивно, нито отрицателно ", изяснява доктор Мюлер-Швефе и дава следния образец: „ Не се демонстрира да вземем за пример изключително съпричастие при непознато страдалчество. Същото е и когато някой различен се радва ".

Това е един от резултатите на парацетамола, само че има и други: „ Взимат се прибързани решения, които не са премислени - хората са по-склонни да рискуват ", разяснява още специалистът.

Какво споделят проучванията

В, учените стигат до извода, че медикаментът въздейства на човешкото схващане и даже може да промени характера.

Изследователите са разпределили проучваните хора в две групи, като са ги сложили в избрани обстановки. Едната група получила парацетамол, другата - плацебо. Хората с парацетамол били склонни да поемат доста по-голям риск и реагирали доста по-спокойно спрямо другата група. Но техните реакции изглеждали притъпени, не проявявали съпричастие или емпатия и даже наранявали възприятията на другите. Но и изпитвали по-малко боязън.

„ Има хора, които взимат парацетамол освен като болкоуспокояващо - те се интересуват точно от способността му да притъпява реакциите. Това несъмнено би могло да бъде мотивация за постоянен банкет на този тип лекарства ", споделя доктор Мюлер-Швефе.

*****

Вижте и това видео от архива ни:
Наистина ли мазнините са толкоз нездравословни?