Истинската история за Баба Марта и първата мартеница
Едва ли има българин, който да не е чувал най-малко едно или две поверия, свързани с Баба Марта или пък не е слушал митове за възникването на този античен бит.
Знаете ли в действителност, че обичаят за връзването на мартеници е езически?
Според поверието на 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и триумф с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение.
Мартеницата може да се смъкна и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Какво всички знаем, мартениците са направени наложително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои региони на страната конците са единствено червени, в други - многоцветни, само че с преобладаващо алено.
Този цвят съгласно националното вярване има силата на слънцето и дава жизнеспособност на всяко създание. Белият цвят символизира чистотата, невинността и насладата.
В българските обичаи бялото е и знак за хубост, а аленото е цвят на жизнеспособност, на здраве и обич, на успеха, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял конец и пуснала птичката да съобщи посланието ѝ за здраве и обич.
Птичката дълго пътувала, а конецът наранил крайници ѝ и се обагрил в кръв – по този начин добил аления си цвят. В последна сметка тя намерила хана и кацнала при него навръх 1 март.
Въпреки че, окичването с мартеници се счита за неповторима българска традиция, тя участва и в Румъния, въпреки че в леко изменен тип . Там мартеницата се назовава " марцишор " и се носи единствено от дами, а в Северна Гърция я носят единствено децата като гривна, направена от извит бял и червен конец. Обичаят се пази и в околните страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните елементи на Молдова, където живеят към 90 000 етнически българи.
Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка стопанка мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, " с цел да разсмее Баба Марта ".В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват алена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.
В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от фамилията, се облича напълно в червени горни облекла. Оттук идва и националната визия, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с алена кърпа, обута в червени чорапи.
Thinkstock
Знаете ли в действителност, че обичаят за връзването на мартеници е езически?
Според поверието на 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и триумф с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение.
Мартеницата може да се смъкна и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Какво всички знаем, мартениците са направени наложително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои региони на страната конците са единствено червени, в други - многоцветни, само че с преобладаващо алено.
Този цвят съгласно националното вярване има силата на слънцето и дава жизнеспособност на всяко създание. Белият цвят символизира чистотата, невинността и насладата.
В българските обичаи бялото е и знак за хубост, а аленото е цвят на жизнеспособност, на здраве и обич, на успеха, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял конец и пуснала птичката да съобщи посланието ѝ за здраве и обич.
Птичката дълго пътувала, а конецът наранил крайници ѝ и се обагрил в кръв – по този начин добил аления си цвят. В последна сметка тя намерила хана и кацнала при него навръх 1 март.
Въпреки че, окичването с мартеници се счита за неповторима българска традиция, тя участва и в Румъния, въпреки че в леко изменен тип . Там мартеницата се назовава " марцишор " и се носи единствено от дами, а в Северна Гърция я носят единствено децата като гривна, направена от извит бял и червен конец. Обичаят се пази и в околните страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните елементи на Молдова, където живеят към 90 000 етнически българи.
Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка стопанка мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, " с цел да разсмее Баба Марта ".В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват алена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.
В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от фамилията, се облича напълно в червени горни облекла. Оттук идва и националната визия, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с алена кърпа, обута в червени чорапи.
Thinkstock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ