Едва ли е имало по-атрактивен спортист в 70-годишната история на

Едва ли е имало по-атрактивен състезател в 70-годишната история на ЦСКА. Артист в дословния смисъл на думата. Играе с публиката, а тя го обожава. Сърцето му е огромно, колкото и растежа. И с него обича до безспир ЦСКА.

В серията изявление по случай 70-ия празник на „ аления “ колос пристигна време и за Любо Ганев. 210-сантиметровият колос край мрежата към този момент е процъфтяващ предприемач. Но не стопира да следи всичко, което се случва в ЦСКА. Ето какво сподели Любо особено за “Труд “ преди огромния ден 5 май.

– В събота ЦСКА чества 70-и рожден ден. Как ще го го отбележите?

– Обещавам ви да бъда в центъра на събитията. Това е популярен празник освен за ЦСКА, а за българския спорт. Празнувам го като мой персонален рожден ден. Ще си изкараме хубаво, тъй като ЦСКА го заслужава.

– Какво за вас е ЦСКА?

– Всичко. В безусловно дословния смисъл на думата. ЦСКА ме направи състезател. ЦСКА ме научи на дисциплинираност. ЦСКА ме построи като персона. ЦСКА е най-важното нещо в живота ми. Признателен съм. Горд съм, че съм станал една парченце от историята на същински феномен.

– Разкажете по какъв начин дойдохте в ЦСКА?

– Кои са най-силните ви мемоари?

– Никога няма да не помни дните, когато се решаваше бъдещето ми. От ЦСКА първо ме изпратиха в родния Русе за подготовка. Тогава още бях боец. После станах офицер в ЦСКА. Изкарах шест незабравими години. Спечелихме пет пъти купата на България, също толкоз пъти и купата. В ЦСКА имаше един неписан закон – може да сме втори, само че в никакъв случай не и след „ Левски “. Не се и случвало. Не помня в миналото да са ни били.

– Как живеехте по това време?

– Първо ми дадоха апартамент в „ Дружба “, след това се реалокирах в „ Младост “. ЦСКА имаше база, на която доста клубове по света с съображение завиждаха. В България естествено нямаше равна на нашата. Там се калявахме цесекарите. Ех, велики времена бяха. Вярвам, че скоро отново ще се върнат.

. Контактувахте ли с други състезатели от разнообразни спортове на ЦСКА?

– Непрекъснато бяхме дружно. Най-близък ми беше един Ицо.

– Кой Ицо?

– Футболът постоянно е бил преди всичко измежду спортовете. Останалите състезатели не ревнувахте ли от славата на футболистите?

– В никакъв случай. Всички взаимно се подкрепяхме. ЦСКА бе едно семейство – огромно и доста велико. Ние ходихме на футболни мачове, те идваха на волейболни, на баскетболни. Надявам се младите да схванат, че това е същинският метод да станеш специфичен. Завистта не е била в нашия речник.

– Христо Стоичков, Валентин Йорданов, Таня Богомилова – кой съгласно вас е №1 в историята на ЦСКА?

– Всички, които изброихте са велики. И още доста други. Но за мен Ицо е номер едно. Не единствено за ЦСКА, само че и за България. Най-известният ни съотечественик по целия свят. С играта си, с държанието си той ни накара да се гордеем, че сме българи. Той е знаме на родината ни и на ЦСКА. Където и да отида и кажа от къде съм, първата дума е: „ Познаваш ли Стоичков? “ Е, познавам го. Приятели сме. Дано един ден отново ЦСКА да сътвори състезател, който да има неговата аура. То е ясно, че единствено нашият клуб може да го направи.

– Ще бъдете ли на мача ЦСКА – „ Лудогорец “ в събота? Не сте огромен почитател на футбола.

– Тръгнаха полемики, че не трябвало да има авиопарад за мача.

– Какъв е казусът? ЦСКА постоянно е бил клуб на българската войска. Какво по-хубаво ЦСКА да отпразнува по сходен метод своя празник?

– Като представител на „ Асикс “ за България не спирате да пътувате. Предстои и международно състезание по волейбол в България. Какво знаят чужденците за марката ЦСКА?

– ЦСКА постоянно е бил марката на българския спорт. Спортистите са били каймакът. Най-добрите, събрани на най-хубавото място. Всички тези неща са познати добре по света. Където и да отида, ме питат какво става с ЦСКА.

– И какво им казвате? Стъпи ли си ЦСКА на краката си?

– Няма по какъв начин да не се случи. ЦСКА не е клуб, който да е за една, две или три години, тъй като някой локален запалянко е решил да вложи доста пари. Тук е градено десетилетия. Да, компликациите са факт и не са от през вчерашния ден. Ако искаш да бъдеш на върха, би трябвало да имаш финансови благоприятни условия. Преди спортът беше държавна политика, само че в този момент е мъчно да се издържи по този метод. Затова постоянно съм казвал, че всеки клуб, всяка федерация би трябвало да откри метод за своето финансиране. Това се отнася и за ЦСКА.

– В последните години постоянно волейболният ЦСКА страда от безпаричие. Какво става с клуба?

– Сега е моментът да изкажа голямата си признателност към треньора Александър Попов. В тези необикновено тежки условия, в години на безпаричие той резервира ЦСКА и тима. Винаги е бил на челните места. И в този момент играхме край за шампионата. Благодарение на Сашо волейболният ЦСКА е жив, съществува и ще го има.

– Какво бихте споделили на почитателите на ЦСКА, които на 5 май ще честват дружно с вас своя празник?

– В този ден да се забавляват. Да обичат своя ЦСКА. Да имат вяра в своя ЦСКА. Знайте, че ЦСКА е бил, е и ще бъде. Още доста пъти по 70 години.