Едва 35 % от българите проявяват интерес към науката. Това

Едва 35 % от българите демонстрират интерес към науката. Това откри изследване на организация,,Алфа Рисърч ", извършено в интервала май-юни 2018 година За съпоставяне, измежду останалите жители на Европейски Съюз ползата доближава 53 %.

Почти половината от интервюираните българи декларират, че изпитват по-скоро слаб интерес към развиването на науката и научните достижения както в международен мащаб (46.1 %), по този начин и в границите на страната (46.9 %). Немалък е и броят на хората, които са безапелационни, че науката не съставлява никакъв интерес за тях - 19.6 % и 18.7 %.

Въпреки това българите възприемат Българска академия на науките като един от знаците на българския нравствен капитал. За това сочат резултатите от изследването. Над две трети от интервюираните споделят тезата, че " достиженията на учените от Българска академия на науките са мотив за горделивост и национално самочувствие " (68.1%). Повече от запитаните считат и че " с помощта на учените от Българска академия на науките в нашия живот са внедрени доста нови технологии " (52.9 %).

Нещо повече, изследването демонстрира, че Българска академия на науките е институцията, която се употребява с най-високо публично доверие измежду българите. 48.8 % от тях я правят оценка позитивно. За съпоставяне, по-малко от 20% от интервюираните слагат висока оценка на Съда, Парламента или Полицията.

Българската академия на науките - най-старата институция в страната, е добре възприета от жителите в качеството си на " теоретичен център " (67.9 %). Същото може да се твърди и за ролята й като " експертно-консултативен център ", която повече от половината интервюирани правят оценка позитивно (52.6 %).

Няма единогласие обаче по въпроса дали Българска академия на науките би трябвало да се възприема и като " нравствен център ". Едва 20.9 % от българите са безапелационни, че Академията би трябвало да извършва тази роля, а 32 % са на противоположното мнение. Най-голям е броят на хората без позиция по въпроса - 36.7 %.

Възможно пояснение за поляризацията на публичното мнение може да е двойственото възприемането на " нравствен " като просветителски и набожен. По тази причина хората, за които конотацията " набожен " е преобладаваща, отхвърлят тази допустима роля на Българска академия на науките, защото считат, че е противовес на просвета.

Запитани за главната активност, която е належащо да извършва Академията, 73 % от българите декларират, че това би трябвало да е успоредното и уравновесено развиване на фундаменталната и приложната просвета. Преобладават обаче хората без мнение по въпроса дали Академията е задоволително насочена към приложното познание (61 %), както и дали се развива конкурентно на водещите международни научни институции (68.3 %).

По отношение на съпътстващите действия най-високи упования има към изработването на прогнози (74.6 %). Повече от половината интервюирани са на мнение, че Българска академия на науките би трябвало да развива и действия свързани с образованието на възпитаници и студенти (57.4%), както и консултантски действия за създаване на политики (51.7%). Най-слаби са упованията Академията да способства за повишение образоваността на цялото население, само че и тук процентът е относително висок (49.7 %).

По отношение на възстановяване на образованието в страната изследването сочи, че съгласно българите Българска академия на науките извършва позитивна роля. 67.4 % от интервюираните споделят мнението, че Академията обезпечава добра подготовка на докторантите и младите учени. Те са положително настроени и към работата на институцията с надарени възпитаници (50.8 %), както и с включването на нейни представители като преподаватели във висшето обучение.

Преобладават обаче хората без мнение по въпроса дали Академията е задоволително насочена към приложното познание (61 %), както и дали се развива конкурентно на водещите международни научни институции (68.3 %).

Резултатите от извършеното проучване сочат, че цялостните публични настройки към науката и нейната роля в обществото са положителни. Оценките за развиването на науката в България обаче са по-сдържани.

Общо 83% от интервюираните в отговор на свободен въпрос могат да посочат организация или институт, които свързват с науката в страната. Сред тях Българска академия на науките остава най-силно разпознаваемата чисто научна институция (70.6 %), следвана директно от университетите (43.5 %).

45 % от интервюираните могат да отговорят и на различен свободен въпрос - " кои институти на Българска академия на науките са им известни ". Изброени са общо 44 института, като се показват главно научни области -математика, физика, метеорология и други

Тези резултати демонстрират, че най-разпознаваеми са институтите, които най-често участват в медиите поради приложните си резултати. От своя страна институтите, свързани с естествените науки, са по-популярни от обществените и филантропичните науки.

Сред българските жители господства мнението, че науката и научно-приложните действия би трябвало да бъдат народен приоритет, тъй като те са в основата на по-доброто развиване на страната, както показват 61.4 % от тях.

Въпреки тази безапелационна позиция, по повод финансирането на Българска академия на науките мненията са поляризирани. 53.4 % от интервюираните считат, че Академията получава незадоволително финансиране от страната, което пречи на развиването на науката. 43.2 % са на противоположното мнение - Българска академия на науките разчита прекомерно доста на страната, вместо да се пробва да притегля външно финансиране.

Основните заключения от изследването сочат, че:

Най-голям интерес измежду жителите провокират научните достижения и триумфите на младите учени, които е добре да бъдат доста по-широко разпространявани.

Относително малко хора се интересуват от просвета, а просветителната система едва подтиква учениците да се занимават с нея.