Едва 32% от българите са на мнение, че кризата няма

Едва 32% от българите са на мнение, че рецесията няма да промени значително техните приходи. Това сочи изследване на организация " Афис “, извършено по телефона сред 29 и 30 март.

Под 1% са тези, които се надяват в настоящия интервал да проработят повече от нормалното заради по-голямото натоварване в техния бранш или специалността им. Сред тях  са куриерите, медиците, чиновниците в обществените услуги.

А главната маса хора чака обедняване: от отчасти ( " ненапълно “ – 37%), до катастрофично ( " на половина и повече “ – 31%).

При това опасенията са най-големи измежду хората, които и преди рецесията са живели по-зле от останалите.

Сред тях 51% се готвят да изгубят половината парични средства и повече.

Обратно, всред хората, които живеят по-добре от болшинството, много повече от междинното – 47%, чакат да запазят настоящия си стандарт, а 40% – той да падне единствено " ненапълно “.

Чисто икономическият резултат от " общодържавната карантина “ към момента може да се окаже нищожен.

След бързо възобновяване на естествения темп изгубеното може да бъде наваксано, само че при занимателен или спрял метаболизъм стопанският организъм има свойството да се разпада, проучват социолозите.

Само 11% се надяват екстрените ограничения да приключат в границите на месец т.е. към края на април.

15% от интервюираните чакат тя да продължи година и повече. Златната среда сред оптимистичната и песимистичната прекаленост е определена от 52% и тя гласи: " До няколко месеца “.

Друга една четвърт са умерено скептични –  " до края на годината “.

Ако в продължение на една четвърт от годината няма да се създават към две трети от стоките и услугите, автоматизмите на свободната пазарна стопанска система ще дефинират като  непотребен огромен дял от хората – от порядъка на 15-20%, допълват от " Афис “.

Според анализаторите пролетта на 2020 година може да сложи началото на един дълготраен зимен сън, съпоставим с Великата меланхолия от 1930-те години.