Едва 10 – 12 на сто от диализните центровете в

Едва 10 – 12 на 100 от диализните центровете в страната са въвели актуалния и щадят пациента способ на хемодиафилтрация онлан. За сметка на това в Югоизточна България диализният център „ Ел Масри “ е пионер в потреблението на този способ, с помощта на който се реализира доста положително ликвидиране. Това сподели в ефира на Дарик, проф. доктор Евгений Възелов.Той е светилов нефрологията, оглавявал е в продължение на години Клиниката по Диализа към Александровска болница, а през днешния ден е част от Диализен център “Ел Масри “, където пациентите могат да разчитат на метода, който им икономисва доста медикаментозната терапия.

По думите му, " ахилесовата пета " в актуалния способ евентуално е това, че приложението му изисква по-голяма инвестиция от страна на здравното заведение, защото апаратурата, с която се реализира е с избрани условия.

Стандарт има и за консумативите, да вземем за пример диализната мембрана, която е по-различен тип и оскъпява процедурата.

От друга страна проф. Възелов, подчертава, че в някои страни хемодиафилтрацията е позната от края на 70-те и началото на 80-те години на предишния век.

„ Днес в доста страни в Европа стандартната хемодиализа е по-скоро екзотика. Те са постигнали доста високи стойности в процентно отношение на пациенти, които са на хемодиафилтрация. За страдание у нас Националната здравноосигурителна каса няма диференцирани цени за хемодиализа и хемодиафилтрация. А самите диализни центрове нямат икономическа полза да стартират този способ. От друга страна, в случай че се направи калкулация може да се окаже, че хемодиафилтрацията би могла да се дефинира като по-евтиния способ в течение на времето, само че за това са нужни вложения в инсталация и знания и самодейност. Опитвали сме да търсим разговор по тематиката с Касата, само че без триумф досега “, разяснява проф. Възелов. Според него обаче по-сериозен

„ Диализното лекуване не се приема от пациентите като нещо прелестно. Имаме пациенти в предиализен стадии, които желая да убедя, че би трябвало да стартират навреме лекуване. Човешкото тяло в множеството случаи се приспособява добре към бъбречната непълнота. Доста пациенти идват с чувството на здрави хора, даже и откакто към този момент имат много съществени промени, т.е. огромно намаляване на бъбречната функционалност. Това се дължи на обстоятелството,че бъбрека има доста огромни обезщетителни благоприятни условия. Убеждаването на пациентите да стартират диализа е доста сложен развой. Давам опция – навреме започване на лекуването, а другата е през Спешното поделение в тежко положение. Не съм уверен, че множеството избират рационалната опция “, разяснява още водещият експерт.

Той напомни, че преди 30 години се е считало, че най-уязвимите пациенти стигат до диализните кабинети, защото към момента не се е говорело за хронично бъбречно заболяване.

„ По това време излезе изследване, което проучва преживяемостта на пациенти в ранни стадии и до какъв брой те доживяват започването на диализа. Оказа се, че не са най-уязвимите, а хора, които бих нарекъл по-скоро сървайвъри. Те са преодолели заплахата в хода на развиване на бъбречната непълнота, само че действително стигат до летален излаз от сърдечни компликации. Поне 40% от пациентите умират от сърдечни компликации, чакайки и отлагайки диализата. Доказано е, че в хода на бъбречната непълнота, пациентите са доста уязвими от сърдено съдови затруднения “, сподели още проф. Възелов.

Средно, сред 12 и 15% от популацията в международен мащаб имат някаква степен на хронично бъбречно заболяване. Това е голяма група от 800- 900 млн. души. Според СЗО хроничното бъбречно заболяване като причина за смъртност скоро ще доближи до 5-то място в общата ранглиста на най-значимите болести.

„ Това е доста притеснително, тъй като от топ 5 не могат да бъдат изместени сърдечно-съдовите болести, травматизма, онкологичните болести. Имаме обаче и друга наклонност, която е световна - застаряването на популацията, от което изключение прави единствено Африка. Като погледнем статистиката хипертонията обгръща съвсем 70 на 100 от хората над 70 години. Диабетът, който застига до 8% от популацията в света е измежду главните аргументи захранващи хроничното бъбречно заболяване. Тенденцията е ясна. Честота му ще се усилва доста “, сподели още професорът на нефрология.

Той обърна внимание, че е належащо най-малко един път годишно да се прави проучване. Достъпно е, касата го покрива и става бързо.

„ Пациентите, които идваха планово в Александровка болница за започване на диализа, са доста по-малко от пациентите, които ние откриваме в Спешното поделение във към този момент изразена бъбречна непълнота. А от време на време тя протича безсимптомно. Проблемът го има на всички места по света, само че при нас моите наблюдения демонстрират, че е по-остър.