Едва 1/3 от българите ходят на профилактични прегледи
Едва 1/3 от българите вървят на профилактични прегледи. Това излиза наяве от представително изследване на социологическата организация „ Тренд “ по отношение на настройките на българите към годишните профилактични прегледи, показано на конференция, отдадена на значимостта на постоянната профилактика за предотвратяването и ранното разкриване на редица болести.
32% от интервюираните декларират, че за последно са минали през годишен профилактичен обзор тази година, 31% заявяват, че са го създали през предходната година, а 15% - преди повече от две години. 11% от запитаните пък са дали отговор, че в никакъв случай не са били на годишен годишен обзор. Проучването демонстрира още, че дамите по-често са осведомени за профилактичните прегледи, в сравнение с мъжете. Профилът на по-слабо осведомените включва най-вече мъжете под 40-годишна възраст.
Според социолога Димитър Ганев фокусът на бъдещи акции по тематиката би трябвало да бъде ориентиран към мъжете и към най-младите, които заради изцяло по-доброто си здравословно положение са по-склонни да неглижират ролята на профилактиката, която е от основна роля за ранната диагностика и предварителната защита на редица болести. " Повече изпитание е належащо и за работа с най-ниско образованите, както и представителите на ромския и турския етнос, при които се следи по-ниска информираност по тематиката “, сподели той.
По данни на НЗОК пък през 2022 година 2,3 млн. души са минали годишен профилактичен обзор, а от началото на 2023 година до 30 юни персоналният си доктор за профилактика са посетили 1,9 млн. души.
Според зам.-министъра на опазването на здравето доцент Михаил Околийски тези 11%, които в никакъв случай не са посещавали годишен профилактичен обзор и които не желаят да го употребяват, евентуално подхождат на хората, които са антиваксъри.
„ Хората не би трябвало да бъдат наказвани за това, че не се възползват от профилактичните си прегледи, те би трябвало да бъда изкушени да го вършат. Хората не работят рационално, а прочувствено. Въпросът е по какъв начин да стигнем до страстта на всеки един от нас и да изиска да остане жив и в положително здраве “, безапелационен беше доцент Околийски.
По думите му макар множеството средства, които се дават за опазване на здравето, не се следи по-добър здравен резултат, защото средствата се насочват към крайната фаза за болнично лекуване.
Съветникът на здравния министър и здравен икономист Аркади Шарков съобщи, че макар увеличението на разноските за опазване на здравето като цяло, разноските за извънболнична здравна помощ в България към момента са достигнали оптималните за Европейски Съюз нива.
„ В България разноските за болнична помощ са 37.40% от общите здравни разходи, а тези за извънболнична помощ колкото да 12.27%. За сравнение в Германия разноските за болнична помощ са 24.44%, а извънболнична помощ - 20.54%. Разпределението на средства в извънболничната здравна помощ следва да се концентрира върху броя осъществени дейности и прегледи, както и проследени пациенти. За всеки вложен лев в българското запазване на здравето, възвръщаемостта е над 6 лв. в директни и косвени икономически и публични изгоди “, сподели Шарков.
„ Лекарите прелестно знаем какво значи да установиш заболяване в ранен етап и когато към този момент е в последна фаза. Големият растеж на пари за болничната помощ се нуждае от разбор, с цел да се види каква част от това са пари, които са платени за действия, които би трябвало да се извършат в извънболнична помощ “, сподели ръководителят на БЛС доктор Иван Маджаров. По думите доста дребна част от „ раздутия “ бюджет на лечебните заведения отива за високотехнологична помощ, а увеличените средства за извънболнична помощ би трябвало да бъдат ориентирани към избрани цели, а не разпределени механично.
Изпълнителният шеф на ARPharm Деян Денев пък акцентира потребността от скринингови стратегии. „ При общата профилактика не търсим нещо съответно, при скрининговата стратегия търсим съответен проблем в избрана популация “, сподели той. Денев даде образец със скрининга за колоректален карцином, който е обхванал по-малко от 3% от мъжете над 18-годишна възраст у нас, до момента в който в Европа са обхванати над 40%.
Денев добави, че съгласно Европейския проект за битка с рака 90% от популацията в Европейски Съюз би трябвало да има достъп до тези стратегии, което е постижима цел и у нас в резултат на признатия Национален противораков проект.
„ Въпреки изказванията в анкетата, голям % от българите не знаят какво включват профилактични прегледи. Практиката ми показва, че когато съумея да убедя пациентите си да основат профилактичен преглед, те са учудени колко голям е пакетът от изследвания, които им се слагат. Но повишаването на % на профилактичните прегледи не зависи само от лекарите. Пациентите би трябвало интензивно да се включат и сами да търсят своя лекар “, разяснява и зам.-председателят на БЛС и общопрактикуващ доктор доктор Николай Брънзалов.
По време на форума беше показан и цифровият артикул здравен навигатор DocUp във Viber. По думите на Ива Евстатиев от Hub for health в него елементарно и комфортно може да откриеш персоналния си доктор, контактите и графика му, както и да получиш отговори на постоянно задавани въпроси и да си запазиш час за обзор. „ Целта е връзката на пациентите с персоналните им лекари да стане по-лесна и бърза, защото в този момент 39% ги търсят по телефона, с цел да си запазят час или да ревизират по кое време са на промяна, а това краде от времето за дейна връзка на лекаря с пациента “, сподели той.
Доц. Околийски обаче предложи информацията на платформата да бъде синхронизирана със уеб страницата на Министерство на здравеопазването „ Плюс мен “.
32% от интервюираните декларират, че за последно са минали през годишен профилактичен обзор тази година, 31% заявяват, че са го създали през предходната година, а 15% - преди повече от две години. 11% от запитаните пък са дали отговор, че в никакъв случай не са били на годишен годишен обзор. Проучването демонстрира още, че дамите по-често са осведомени за профилактичните прегледи, в сравнение с мъжете. Профилът на по-слабо осведомените включва най-вече мъжете под 40-годишна възраст.
Според социолога Димитър Ганев фокусът на бъдещи акции по тематиката би трябвало да бъде ориентиран към мъжете и към най-младите, които заради изцяло по-доброто си здравословно положение са по-склонни да неглижират ролята на профилактиката, която е от основна роля за ранната диагностика и предварителната защита на редица болести. " Повече изпитание е належащо и за работа с най-ниско образованите, както и представителите на ромския и турския етнос, при които се следи по-ниска информираност по тематиката “, сподели той.
По данни на НЗОК пък през 2022 година 2,3 млн. души са минали годишен профилактичен обзор, а от началото на 2023 година до 30 юни персоналният си доктор за профилактика са посетили 1,9 млн. души.
Според зам.-министъра на опазването на здравето доцент Михаил Околийски тези 11%, които в никакъв случай не са посещавали годишен профилактичен обзор и които не желаят да го употребяват, евентуално подхождат на хората, които са антиваксъри.
„ Хората не би трябвало да бъдат наказвани за това, че не се възползват от профилактичните си прегледи, те би трябвало да бъда изкушени да го вършат. Хората не работят рационално, а прочувствено. Въпросът е по какъв начин да стигнем до страстта на всеки един от нас и да изиска да остане жив и в положително здраве “, безапелационен беше доцент Околийски.
По думите му макар множеството средства, които се дават за опазване на здравето, не се следи по-добър здравен резултат, защото средствата се насочват към крайната фаза за болнично лекуване.
Съветникът на здравния министър и здравен икономист Аркади Шарков съобщи, че макар увеличението на разноските за опазване на здравето като цяло, разноските за извънболнична здравна помощ в България към момента са достигнали оптималните за Европейски Съюз нива.
„ В България разноските за болнична помощ са 37.40% от общите здравни разходи, а тези за извънболнична помощ колкото да 12.27%. За сравнение в Германия разноските за болнична помощ са 24.44%, а извънболнична помощ - 20.54%. Разпределението на средства в извънболничната здравна помощ следва да се концентрира върху броя осъществени дейности и прегледи, както и проследени пациенти. За всеки вложен лев в българското запазване на здравето, възвръщаемостта е над 6 лв. в директни и косвени икономически и публични изгоди “, сподели Шарков.
„ Лекарите прелестно знаем какво значи да установиш заболяване в ранен етап и когато към този момент е в последна фаза. Големият растеж на пари за болничната помощ се нуждае от разбор, с цел да се види каква част от това са пари, които са платени за действия, които би трябвало да се извършат в извънболнична помощ “, сподели ръководителят на БЛС доктор Иван Маджаров. По думите доста дребна част от „ раздутия “ бюджет на лечебните заведения отива за високотехнологична помощ, а увеличените средства за извънболнична помощ би трябвало да бъдат ориентирани към избрани цели, а не разпределени механично.
Изпълнителният шеф на ARPharm Деян Денев пък акцентира потребността от скринингови стратегии. „ При общата профилактика не търсим нещо съответно, при скрининговата стратегия търсим съответен проблем в избрана популация “, сподели той. Денев даде образец със скрининга за колоректален карцином, който е обхванал по-малко от 3% от мъжете над 18-годишна възраст у нас, до момента в който в Европа са обхванати над 40%.
Денев добави, че съгласно Европейския проект за битка с рака 90% от популацията в Европейски Съюз би трябвало да има достъп до тези стратегии, което е постижима цел и у нас в резултат на признатия Национален противораков проект.
„ Въпреки изказванията в анкетата, голям % от българите не знаят какво включват профилактични прегледи. Практиката ми показва, че когато съумея да убедя пациентите си да основат профилактичен преглед, те са учудени колко голям е пакетът от изследвания, които им се слагат. Но повишаването на % на профилактичните прегледи не зависи само от лекарите. Пациентите би трябвало интензивно да се включат и сами да търсят своя лекар “, разяснява и зам.-председателят на БЛС и общопрактикуващ доктор доктор Николай Брънзалов.
По време на форума беше показан и цифровият артикул здравен навигатор DocUp във Viber. По думите на Ива Евстатиев от Hub for health в него елементарно и комфортно може да откриеш персоналния си доктор, контактите и графика му, както и да получиш отговори на постоянно задавани въпроси и да си запазиш час за обзор. „ Целта е връзката на пациентите с персоналните им лекари да стане по-лесна и бърза, защото в този момент 39% ги търсят по телефона, с цел да си запазят час или да ревизират по кое време са на промяна, а това краде от времето за дейна връзка на лекаря с пациента “, сподели той.
Доц. Околийски обаче предложи информацията на платформата да бъде синхронизирана със уеб страницата на Министерство на здравеопазването „ Плюс мен “.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ