Едва 1/3 от българите ходят на профилактични прегледи
Едва 1/3 от българите вървят на профилактични прегледи. Това излиза наяве от представително изследване на социологическата организация „ Тренд “ по отношение на настройките на българите към годишните профилактични прегледи, показано на конференция, отдадена на значимостта на постоянната профилактика за предотвратяването и ранното разкриване на редица болести.
32% от интервюираните декларират, че за последно са минали през годишен профилактичен обзор тази година, 31% заявяват, че са го създали през предходната година, а 15% - преди повече от две години. 11% от запитаните пък са дали отговор, че в никакъв случай не са били на годишен годишен обзор. Проучването демонстрира още, че дамите по-често са осведомени за профилактичните прегледи, в сравнение с мъжете. Профилът на по-слабо осведомените включва най-вече мъжете под 40-годишна възраст.
По данни на НЗОК пък през 2022 година 2,3 млн. души са минали годишен профилактичен обзор, а от началото на 2023 година до 30 юни персоналния си доктор за профилактика са посетили 1,9 млн. души.
Според зам.-министъра на опазването на здравето доцент Михаил Околийски тези 11%, които в никакъв случай не са посещавали годишен профилактичен обзор и които не желаят да го употребяват, евентуално подхождат на хората, които са антиваксъри.
„ Хората не би трябвало да бъдат наказвани за това, че не се възползват от профилактичните си прегледи, те би трябвало да бъда изкушени да го вършат. Хората не работят рационално, а прочувствено. Въпросът е по какъв начин да стигнем до страстта на всеки един от нас и да изиска да остане жив и в положително здраве “, безапелационен беше доцент Околийски.
По думите му макар множеството средства, които се дават за опазване на здравето, не се следи по-добър здравен резултат, защото средствата се насочват към крайната фаза за болнично лекуване.
„ Лекарите прелестно знаем какво значи да установиш заболяване в ранен етап и когато към този момент е в последна фаза. Големият растеж на пари за болничната помощ се нуждае от разбор, с цел да се види каква част от това са пари, които са платени за действия, които би трябвало да се извършат в извънболнична помощ “, сподели ръководителят на БЛС доктор Иван Маджаров. По думите му доста дребна част от „ раздутия “ бюджет на лечебните заведения отива за високотехнологична помощ, а увеличените средства за извънболнична помощ би трябвало да бъдат ориентирани към избрани цели, а не разпределени механично.
Изпълнителният шеф на ARPharM Деян Денев пък акцентира потребността от скринингови стратегии. „ При общата профилактика не търсим нещо съответно, при скрининговата стратегия търсим съответен проблем в избрана популация “, сподели той. Денев даде образец със скрининга за колоректален карцином, който е обхванал по-малко от 3% от мъжете над 18-годишна възраст у нас, до момента в който в Европа са обхванати над 40%.
Денев добави, че съгласно Европейския проект за битка с рака 90% от популацията в Европейски Съюз би трябвало да има достъп до тези стратегии, което е постижима цел и у нас в резултат на признатия Национален противораков проект.
Очаквайте подробности
32% от интервюираните декларират, че за последно са минали през годишен профилактичен обзор тази година, 31% заявяват, че са го създали през предходната година, а 15% - преди повече от две години. 11% от запитаните пък са дали отговор, че в никакъв случай не са били на годишен годишен обзор. Проучването демонстрира още, че дамите по-често са осведомени за профилактичните прегледи, в сравнение с мъжете. Профилът на по-слабо осведомените включва най-вече мъжете под 40-годишна възраст.
По данни на НЗОК пък през 2022 година 2,3 млн. души са минали годишен профилактичен обзор, а от началото на 2023 година до 30 юни персоналния си доктор за профилактика са посетили 1,9 млн. души.
Според зам.-министъра на опазването на здравето доцент Михаил Околийски тези 11%, които в никакъв случай не са посещавали годишен профилактичен обзор и които не желаят да го употребяват, евентуално подхождат на хората, които са антиваксъри.
„ Хората не би трябвало да бъдат наказвани за това, че не се възползват от профилактичните си прегледи, те би трябвало да бъда изкушени да го вършат. Хората не работят рационално, а прочувствено. Въпросът е по какъв начин да стигнем до страстта на всеки един от нас и да изиска да остане жив и в положително здраве “, безапелационен беше доцент Околийски.
По думите му макар множеството средства, които се дават за опазване на здравето, не се следи по-добър здравен резултат, защото средствата се насочват към крайната фаза за болнично лекуване.
„ Лекарите прелестно знаем какво значи да установиш заболяване в ранен етап и когато към този момент е в последна фаза. Големият растеж на пари за болничната помощ се нуждае от разбор, с цел да се види каква част от това са пари, които са платени за действия, които би трябвало да се извършат в извънболнична помощ “, сподели ръководителят на БЛС доктор Иван Маджаров. По думите му доста дребна част от „ раздутия “ бюджет на лечебните заведения отива за високотехнологична помощ, а увеличените средства за извънболнична помощ би трябвало да бъдат ориентирани към избрани цели, а не разпределени механично.
Изпълнителният шеф на ARPharM Деян Денев пък акцентира потребността от скринингови стратегии. „ При общата профилактика не търсим нещо съответно, при скрининговата стратегия търсим съответен проблем в избрана популация “, сподели той. Денев даде образец със скрининга за колоректален карцином, който е обхванал по-малко от 3% от мъжете над 18-годишна възраст у нас, до момента в който в Европа са обхванати над 40%.
Денев добави, че съгласно Европейския проект за битка с рака 90% от популацията в Европейски Съюз би трябвало да има достъп до тези стратегии, което е постижима цел и у нас в резултат на признатия Национален противораков проект.
Очаквайте подробности
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ