Eduard Steiner Този, който иска да знае за ситуацията с

Eduard Steiner

Този, който желае да знае за обстановката с добива на газ в Европа би трябвало единствено да обърне взор към Гронинген. Тук, в северозападна Холандия, на крайбрежието на Северно море през 1963 година бе стартират рандеман от най-голямото в Европа и десето по величина в света находище. Тук, сред Фрийсланд и Долна Саксония през 2013 година на дълбочина от 3 хиляди метра бяха добити рекордните 53,8 милиарда куб м. И също тук, откъдето бе поставено началото на икономическото благоденствие на Нидерландия, през предходната година бяха добити единствено 20 милиарда „ кубика “.
От 2014 година добивът там непрестанно понижава. През 2017 година, Нидерландия, която бе най-големият експортьор на газ за пръв път стана вносител. Проблемът е в това, че домовете в покрайнините на Гронинген започнаха да се появяват пукнатини, повърхността на земята стартира да потъва и започнаха да се усещат леки трусове. А на 8 януари предходната година внезапно се появи трус с мощ от 3,4 бала. Връзката сред това и добива на газ не може да се отхвърли. Така, държавното управление на страната в края на март съобщи, че добивът на газ в Гронинген последователно ще бъде лимитиран, а през 2030 година изцяло преустановен.
Тази обстановка е трагична освен за Гронинген. Последствията засягат цяла Европа. Дори и в този момент там се добива една шеста част от целия газ в Европейски Съюз, макар, че общият европейски рандеман през 2017 година е понижен до равнището от 128 милиарда куб метра. Въпреки че в разнообразни района, да вземем за пример Румъния или Дания се вкарват в употреба нови газови мощности, намаляването на добива на „ синьо гориво “ в Европейски Съюз към този момент не може да бъде спряно, изключително откакто Англия също добива все по-малко и малко газ.

В същото време Европейски Съюз изисква от ден на ден и повече газ. Въпреки че европейците след рекордната 2010 година в продължение на няколко години след рецесията ограничиха потреблението си, от 2014 година търсенето още веднъж стартира да пораства с помощта на възобновяване на стопанската система, а също по този начин и заради оповестеният от Германия еволюционен отвод от въглища. През 2017 година търсенето по данни на Европейската комисия е достигнало 491 милиарда куб м. Това е с 6 % над индикаторите от 2016 година и последователно приближава цифрите от 2010 година

В същото време разликата сред личното произвеждане и потребността от газ освен е доста огромна, само че и последователно пораства. „ Въпросът, който поражда е – по какъв метод Европейски Съюз ще покрива в бъдеще своите потребности “, сподели шефът на Европейския център за енергетика и сигурност на ресурсите (EUCERS) при лондонския Кралски лицей Frank Umbach (в изявление за изданието).

Необходимостта от газ ще продължи да нараства

Този въпрос стана настоящ освен заради повода за намаляването на личния рандеман, само че и по тази причина, че без значение от вероятностите за приемане на някакви количества от Азербайджан, значимите външни снабдители на „ синьо гориво “ освен не могат да спасят обстановката, само че и да се стигне до усложняването й.

Да вземем да вземем за пример Алжир, третият по величина снабдител на газ в Европа. Въпреки че през последните години се оправя със дилемите, свързани с угаждане на все по-големите потребности от газ на Стария Свят и, че усили доставките до рекордно равнище, измежду тамошните държавни кръгове все по-често се чуват гласове, сочещи за растеж на вътрешното ползване на газ, по отношение на което експортът след няколко години ще би трябвало да бъде стеснен.

Норвегия, вторият по величина снабдител в Европейски Съюз, също има граница във връзка с нарастването на газовия износ, който към сегашния миг доближава рекордното равнище от съвсем 120 милиарда куб м, през 2022 година, съгласно прогнозата на Норвежкия петролен директорат може да нарасне до 121,4 милиарда куб м. И това, без значение от обстоятелството, че страната, на която се пада една трета от целия импорт на газ за Европейски Съюз освен създава, само че и съумява да компенсира дефицита посредством газохранилищата си.

Европейските експерти по газова енергетика от дълго време сигнализират, че съгласно тях в бъдеще може да зародят проблеми с обезпечаването на Стария Свят със „ синьо гориво “. Експертът Umbach, че усложненията ще бъдат преодолени, само че също предизвестява: „ Опасенията във връзка с надеждността на доставките са свързани с несигурността във връзка растежа на потреблението и затова нуждата от импорт. Тук има разнообразни догатки “.

Действително, това е уравнение с няколко незнайни. Един от главните въпроси се състои в това, по какъв начин се съчетават от една страна желанията на Европейски Съюз да премине към електротранспорт и енергийна успеваемост и отхвърли на Германия от въглищата от друга.

Газът е все по-голям, поради отхвърли от въглищата

Факт е, че Германия като най-големия консуматор на газ в Европа ще играе все по-голяма роля, поради идният отвод от въглищата, за което канцлерът Ангела Меркел заяви на Световния стопански конгрес в Давос. „ Ако се откажем от въглищата, в случай че се откажем от атомната енергетика, ще ни се наложи почтено да кажем на хората: нуждаем се от повече газ “, акцентира тя. И газа, по думите и, ще идва и в бъдеще от Русия, а също по този начин и допустимо и от Съединени американски щати и други страни (като LNG).

Така Меркел съзнателно или не уточни в какви точно области през идващите години ще се разгърне същинската конкуренция. Ще може ли Русия, основен снабдител за Европа да усили още повече своя износ ( “Газпром “ разчитана това), против което се афишират Съединени американски щати, а също по този начин някои страни членки на Европейски Съюз, страхуващи се от огромната взаимозависимост от Русия? Или „ огромният бизнес “ в Европа ще успее да си достави охладен до температура от минус 161 градуса газ?

Залогът е огромен. През 2017 година, Европейски Съюз, съгласно статистическите данни, е внесъл 360 милиарда куб м газ, което е с 10 % повече от 2016 година. През 2025 година, съгласно оценката на специалистите от Международната организация по енергетика, може да бъде открит връх за всички времена – 409 милиарда куб метра.

Руският енергиен колос „ Газпром “ през последните три години слага връх след връх и към сегашния миг покрива към 43 % от потребностите на Европа от газ се снижил в стартова позиция и форсира строителството на втората част от газопровода „ Северен поток “, с цел да получи по-голямо „ парче от баницата “. Той няма минус от запаси: безусловно преди няколко години в Ямал бе намерено следващото газово Елдорадо, запасите, от което са задоволителни за няколко десетилетия. Освен това за „ Газпром “ общата обстановка в Европа е преференциална, декларира анализаторът от Fitch Дмитрий Маринченко в изявление за вестник „ Ведомости “.

От години „ Газпром “ печели от по-евтиният тръбопроводен газ спрямо втечнения, последователно ускорява позициите си на международните пазари. Европа от своя страна през последните 10 години се е приготвяше за това и построи няколко LNG-терминала, за реализиране на импорт през морето. Заради непрекъснатия растеж на потреблението на LNG в Азия цената му непрестанно пораства, а европейците избират и в бъдеще да купуват евтиния тръбопроводен газ от Русия.

Неизвестни в уравнението

Към сегашния миг мощностите на LNG-терминалите са за 245 милиарда куб метра, само че работят най-много до една четвърт. Ситуацията несъмнено, може да се промени: в случай че в Китай се забави растежът на стопанската система, а Австралия Съединени американски щати през тази година усилят експорта на LNG, то цената за него може да спадне, счита Frank Umbach.
В уравнението обаче има редица незнайни: по този начин да вземем за пример анализаторите от Ciiigroup предвиждат годишен растеж на търсенето в Китай с 13 %. Освен това страната учуди всички наблюдаващи, увеличавайки през предходната година вноса на газ с 31,8 %. До 2023 година се допуска, че може да се удвои, а до 2040 година и да се утрои, съгласно специалисти от МАЕ.
„ Газпром “ и доставчиците на LNG – ето кои ще са съперниците за европейския пазар. И двете страни ще се нападат, счита Umbach. Според него, до 2030 година ще пораства вносът от Русия. „ В дълготрайно бъдеще обаче това е малко евентуално, защото политиката на Европейски Съюз в региона на опазването на климата е ориентирана също и против обичайния газ – в интерес на биогаза и синтетичните типове горива “.

Затова руснаците неслучайно редом залагат на нарастването на експорта на газ за Китай. Конкурентът на „ Газпром “ - компанията НОВАТЭК към този момент доставя синьо гориво за тази страна, а „ Газпром “ ще влезе на този пазар през тази година.