А га ядохте кифтетата, ни ривахте*
Едуард Папазян, Георги Банов, „ 24 часа “
Една ария на Слави Трифонов взриви цялата българска прогресивна общност. Непрогресивната също. На барикадата застанаха депутати, журналистки, интелектуалци и даже елементарни гласоподаватели.
Песента е за някогашния началник на някогашния кабинет на някогашния министър председател Кирил Петков – Лена Бориславова. Факт – просташка ария, освен това на процедура открадната от фолкпевицата Петра, която пееше въпросната “Хищна хиена ” по време, когато част от депутатите са ходели прави под масата или напряко са били още в столицата на Узбекистан.
Но в този момент откъм “правилната страна ” на барикадата са същите, които преди 2 години и половина пееха по площадите на София, Берлин, Лондон и други международни столици с цялостно гърло “А пред кабинетите ги чакат журналистките. Такива журналистки единствено да желаете. Още не са я качили в джипа, а тя към този момент протяга ръка и смъква му ципа. ”
Интересно, че тогава, а и когато въпросните ария и клип излязоха, а по-късно дадоха и първото име на партията на Слави Трифонов, никой не се възмути.
Нещо повече – “умните и красивите ” бяха възприели болшевишкия девиз “Кто не с нами, тот срещу нас ” (който в действителност е древен – от Евангелието на Матей) и припознаха шоу партията за своя. Върхът на сладоледа са хвалбите на Кирил и Асен, пък и на придворните им по какъв начин са създали държавно управление с 67 депутати, без да броят въпреки всичко Слави Трифонов и хората му, които в този момент тричат по всички малките екрани и главно в обществените мрежи.
Същите единствено преди няколко месеца се клатеха одобрително на “Шефке, с тези очила по какъв начин ме кефиш. При други обстоятелства… ” на депутата Христо Петров, прочут като Хазарта. На фона на реплики, изречени от напълно съответен ръководител на парламентарна група.
Същите, които преди години се радваха като дребни деца на скечовете и песните на същия Слави Трифонов за Цецка Цачева, Искра Фидосова и други знайни и незнайни дами от политическата ни сцена. Всъщност можем да напомним и Надежда Михайлова на стълб. Да не приказваме за гаврите му с един човек със специфични физически потребности, както е хелзинкско-комитетният израз за неработоспособен.
Хазарта правел ирония, Слави бил низък чалгар.
Реално става въпрос единствено за интелектуалното равнище на публиката, а не на това на създателите.
Най-интересното е, че в отбраната на депутата Христо се юрнаха сътрудници и колежки. Когато същият той изпя “Искам да ида в Народното събрание! Иди – в никакъв случай няма да имаш хемороиди “.
Да, скъпи сътрудници и колежки, става въпрос за всички нас. Не единствено на нас, публицистите. На всички. Без разлика на цвят на косата, на очите, на всякоя възраст, класа, пол, занятие…
Но депутатът Христо е от наш’те, а Слави към този момент не е. И би трябвало престараване в окопите, след което „ Огън бий! ”.
И за край. От основаването на “24 часа ” в спортния отдел не се е слушал нито Слави Трифонов, нито депутатът Христо. Въпрос на усет, а не на политика.
*Народен израз, придобил гражданственост по време на творчеството на депутатите Х. П. и С. Т. Нарицателен за двоен стандарт.
Авторите са радетели на потреблението на книжовния език, само че в тази ситуация това е най-подходящото заглавие предвид на евентуално наранени.
Една ария на Слави Трифонов взриви цялата българска прогресивна общност. Непрогресивната също. На барикадата застанаха депутати, журналистки, интелектуалци и даже елементарни гласоподаватели.
Песента е за някогашния началник на някогашния кабинет на някогашния министър председател Кирил Петков – Лена Бориславова. Факт – просташка ария, освен това на процедура открадната от фолкпевицата Петра, която пееше въпросната “Хищна хиена ” по време, когато част от депутатите са ходели прави под масата или напряко са били още в столицата на Узбекистан.
Но в този момент откъм “правилната страна ” на барикадата са същите, които преди 2 години и половина пееха по площадите на София, Берлин, Лондон и други международни столици с цялостно гърло “А пред кабинетите ги чакат журналистките. Такива журналистки единствено да желаете. Още не са я качили в джипа, а тя към този момент протяга ръка и смъква му ципа. ”
Интересно, че тогава, а и когато въпросните ария и клип излязоха, а по-късно дадоха и първото име на партията на Слави Трифонов, никой не се възмути.
Нещо повече – “умните и красивите ” бяха възприели болшевишкия девиз “Кто не с нами, тот срещу нас ” (който в действителност е древен – от Евангелието на Матей) и припознаха шоу партията за своя. Върхът на сладоледа са хвалбите на Кирил и Асен, пък и на придворните им по какъв начин са създали държавно управление с 67 депутати, без да броят въпреки всичко Слави Трифонов и хората му, които в този момент тричат по всички малките екрани и главно в обществените мрежи.
Същите единствено преди няколко месеца се клатеха одобрително на “Шефке, с тези очила по какъв начин ме кефиш. При други обстоятелства… ” на депутата Христо Петров, прочут като Хазарта. На фона на реплики, изречени от напълно съответен ръководител на парламентарна група.
Същите, които преди години се радваха като дребни деца на скечовете и песните на същия Слави Трифонов за Цецка Цачева, Искра Фидосова и други знайни и незнайни дами от политическата ни сцена. Всъщност можем да напомним и Надежда Михайлова на стълб. Да не приказваме за гаврите му с един човек със специфични физически потребности, както е хелзинкско-комитетният израз за неработоспособен.
Хазарта правел ирония, Слави бил низък чалгар.
Реално става въпрос единствено за интелектуалното равнище на публиката, а не на това на създателите.
Най-интересното е, че в отбраната на депутата Христо се юрнаха сътрудници и колежки. Когато същият той изпя “Искам да ида в Народното събрание! Иди – в никакъв случай няма да имаш хемороиди “.
Да, скъпи сътрудници и колежки, става въпрос за всички нас. Не единствено на нас, публицистите. На всички. Без разлика на цвят на косата, на очите, на всякоя възраст, класа, пол, занятие…
Но депутатът Христо е от наш’те, а Слави към този момент не е. И би трябвало престараване в окопите, след което „ Огън бий! ”.
И за край. От основаването на “24 часа ” в спортния отдел не се е слушал нито Слави Трифонов, нито депутатът Христо. Въпрос на усет, а не на политика.
*Народен израз, придобил гражданственост по време на творчеството на депутатите Х. П. и С. Т. Нарицателен за двоен стандарт.
Авторите са радетели на потреблението на книжовния език, само че в тази ситуация това е най-подходящото заглавие предвид на евентуално наранени.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ