Българското кино се добра до Кан точно в нулевата му година
Едновременно триумф и малшанс за българското кино: тъкмо в годината, в която 73-ото издание на фестивала в Кан бе анулирано поради ковид (вторият подобен случай в историята му след студентските протести от 1968-а), е и първата от над 30 години насам, в която имаме филм в формалната селекция. Тя бе оповестена публично президента на фестивала Пиер Лескюр, макар че фестивал със звездни гости, червен килим, жури и министър председатели на Лазурния бряг няма да има. Част от филмите ще бъдат показани в границите на други фестивали (като Сан Себастиян) по-късно през годината, които се надяват да се състоят безпроблемно.
С достойнството е почетен " Февруари " - четвъртият пълнометражен филм на Камен Калев. Възпитаник на френската кино академия Ла Фемис, той е посетител в Кан още от дебюта си (заснет без държавно финансиране у нас) " Източни пиеси " (2009 г). И той, и вторият му филм " Островът " обаче стигат единствено до паралелната и не толкоз влиятелна стратегия " Петнайсетдневка на режисьорите ".
В селекцията той е в компанията на имена като Уес Андерсън с The French Dispatch, Франсоа Озон - " Лято 85 ", Стив Маккуин, Томас Винтерберг, Фернандо Труеба, Виго Мортенсен и други
Сред гала-прожекциите отвън състезанието в Кан 2020 трябваше да бъде и " За душата " - новият анимационен шедьовър на " Пиксар ".
Последното присъединяване на България в главния конкурс за " Златна палма " е през 1974 година, когато Голямата премия е връчена на Копола за " Разговорът ". Тогава в надпреварата е и " Последната дума " на Бинка Желязкова. Оттогава насам в тази стратегия ние не сме взели участие. Най-големият ни - и финален - триумф реализира късометражен филм. Това е анимационният " Женитба " на Слав Бакалов и Румен Петков, който през 1985 година печели " палма " за късометражно кино.
През 2014 година още веднъж Камен Калев снима новела от кино лентата омнибус " Мостовете на Сараево ", дело на 13 създатели - измежду тях именити като Жан-Люк Годар и Сергей Лозница. Филмът беше в селекцията на Кан, само че отвън надпреварата.
В " Особен взор " - втората по значимост стратегия, която слага акцент върху самобитни творби, истински в своите изразни средства и обновяващи киноезика, сме взели участие с " Голямото нощно къпане " (1981 година, реж. Бинка Желязкова), " Закъде пътувате " (1986 година, Рангел Вълчанов), " Време разделно " (1988, под заглавие " Време на принуждение " ).
С достойнството е почетен " Февруари " - четвъртият пълнометражен филм на Камен Калев. Възпитаник на френската кино академия Ла Фемис, той е посетител в Кан още от дебюта си (заснет без държавно финансиране у нас) " Източни пиеси " (2009 г). И той, и вторият му филм " Островът " обаче стигат единствено до паралелната и не толкоз влиятелна стратегия " Петнайсетдневка на режисьорите ".
В селекцията той е в компанията на имена като Уес Андерсън с The French Dispatch, Франсоа Озон - " Лято 85 ", Стив Маккуин, Томас Винтерберг, Фернандо Труеба, Виго Мортенсен и други
Сред гала-прожекциите отвън състезанието в Кан 2020 трябваше да бъде и " За душата " - новият анимационен шедьовър на " Пиксар ".
Последното присъединяване на България в главния конкурс за " Златна палма " е през 1974 година, когато Голямата премия е връчена на Копола за " Разговорът ". Тогава в надпреварата е и " Последната дума " на Бинка Желязкова. Оттогава насам в тази стратегия ние не сме взели участие. Най-големият ни - и финален - триумф реализира късометражен филм. Това е анимационният " Женитба " на Слав Бакалов и Румен Петков, който през 1985 година печели " палма " за късометражно кино.
През 2014 година още веднъж Камен Калев снима новела от кино лентата омнибус " Мостовете на Сараево ", дело на 13 създатели - измежду тях именити като Жан-Люк Годар и Сергей Лозница. Филмът беше в селекцията на Кан, само че отвън надпреварата.
В " Особен взор " - втората по значимост стратегия, която слага акцент върху самобитни творби, истински в своите изразни средства и обновяващи киноезика, сме взели участие с " Голямото нощно къпане " (1981 година, реж. Бинка Желязкова), " Закъде пътувате " (1986 година, Рангел Вълчанов), " Време разделно " (1988, под заглавие " Време на принуждение " ).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ