Едно време театърът е бил такъв – много различен от

Едно време театърът е бил подобен – доста друг от живота, пресилен, преиначен, с хубави и пъстри костюми, с динамичност, музика и танци и избелени, гримирани като маски лица. Представлението „ Скъперникът “ е подобен спектакъл и за текст, писан преди три века, е безусловно подобаващ.

Това е театър на Лилия Абаджиева в Малък градски спектакъл " Зад канала “ и е един от дребното сполучливи опити в последно време да се сложи класика на сцена без да се вършат взаимни отстъпки с „ осъвременяване “ – на текста или чисто образно. Внушенията на Молиер са непокътнати в крайния си тип и са също по този начин изиграни – с обсег. В основните функции – на скъперникът Арпагон и синът му – са Владимир Пенев и Александър Кадиев – и двамата с награди „ Икар “ за функциите си.Онова, което доставя наслаждение в представлението не е самата история, позната на всички от междинното учебно заведение. Заразителна е силата на актьорите, които викат, гримасничат, танцуват и се преструват с такова замайване, че през множеството време е извънредно смешно. Владимир Пенев е в стихията си и наподобява на Луи дьо Фюнес. Сравнени с него и Александър Кадиев, които откровено се забавляват с функциите си, останалите артисти са малко изкуствени - Албена Михова, Антоний Аргиров, Евгени Будинов, Луиза Григорова, Весела Бабинова, Иван Петрушинов, Владимир Димитров и Любомир Ковачев. В избрани моменти всички са на сцената и настъпва в действителност цялостна лудница.

Заразително и занимателно, едно друго театрално премеждие в ретро жанр.