Едно време нямаше Коледа, а Дядо Мраз. Той редовно идваше

Едно време нямаше Коледа, а Дядо Мраз. Той постоянно идваше в службата на родителите, където за децата се устройваха тържества. Беше облечен в алена тога, налепена тук-таме с памук. Придружаваше го красива Снежанка. Преди да си получат подаръка, дребните трябваше да изрецитират стихче или да изпеят песничка.
Мечтата на момиченцата тогава беше да получат огромна съветска кукла. Като я сложиш да легне, тя си затваряше клепките, а като я разклатиш, споделяше „ Мама “. Като я поведеш за ръката, правеше стъпки с крачета. Това предизвикваше нечуван екстаз у децата.
Матрьошките и неваляшките бяха по-традиционни и недолюбвани – доста малко неща можеха да вършат.

За момченцата пък най-желаният подарък беше камион, в чиято каросерия по-малките можеха да седнат и да се возят, в случай че някой ги тегли. Същински разкош бяха конструкторите с същински болтчета и гайки от железна сплав – те бяха скъпи и най-често си позволяваха да ги купуват единствено учебните заведения за групово прилагане в час по трудово образование.
Както и през днешния ден, по този начин и тогава децата най се мръщеха, в случай че им подарят книга, не го смятаха за същински подарък, а като задача за учебно заведение.
Историята на Дядо Мраз:
Модерната митична фигура на Дядо Коледа е минала дълъг път от Николай Мирликийский, гръцки владика-дарител от 4 век, послужил за ентусиазъм. Днес децата познават Дядо Коледа като радостен дъртак с бяла брада и червен нос.
Но техните родители или баби и дядовци, могат да им опишат за един сходен дъртак, наименуван Дядо Мраз в България, Djed Mraz в Югославия, Dziadek Mr?z в Полша, Mo? Geril? в Румъния и така нататък

Всички те са клонинги на руския Дядо Мраз – Дед Мороз, който и през днешния ден е на респект в Русия, само че не и в другите страни.
Дядо Мраз си наподобява доста с Дядо Коледа, само че въпреки всичко има разлики. Мраз ни носеше дарове за Нова година, а Дядо Коледа за Рождество Христово. Домът на класическия Дядо Мраз е Мелики Устюг, Русия, а Дядо Коледа живее в Лапландия. На Дядо Мраз му помагаше Снежанка, а на Дядо Коледа му оказват помощ елфите. Дядо Коледа го тегли шейна с 8 елена, а Дядо Мраз лазчита на три коня, които теглят реска тройка.
Западната традиция на коледната елха и Дядо Коледа стартират да се популяризират постепенно в Русия през XIX век от космополитния Петербург, само че единствено измежду дворяните.Подобно на западния раздавач на дарове, съветският Дядо Мраз мина през доста трансформации.

И актуалният му тип е относително неотдавна. Като космат дъртак с торба с дарове и красивата му внучка Снежанка навлязоха в всеобщото схващане с помощта на другарят Сталин в средата на 30-те години.
Преди революцията Дядо Мраз (Дед Мороз, Морозко, Зимник) няма нищо общо с Новата година, а произходът му може да бъде проследен до славянската митология, която предхожда християнството.

Според тези легенди Дядо Мраз е снежен дявол, въплъщение на зимните студове. В някои легенди той е „ мощен воин и ковач, който сковава водата с стоманени вериги – студове “. В други – Морозко може да бъде много нечовечен – отвлича деца и ги връща единствено когато родителите им му дадат дарове.

В приказките дружно с Дядо Мраз се появява и една потискаща Снежанка (Снегурочка), която се разтопява с настъпването на пролетта. През 1873 година драматургът Александър Островски написа една злокобно мрачна пиеса, когато обобщава „ биографията “ на снежната госпожица. Тя е щерка на Дядо Мраз и на пролетта. Тя агонизира без обич и под лъчите на Слънцето (Бог Ярила) се трансформира в локва. Нищо общо с енергичния сексуален по-съвременен персонаж в къса рокличка.

И по този начин, съгласно античните славянски митове, нито Дядо Мраз, нито Снежанка, имат нещо общо с Новата година.

През 1917 година след болшевишката гражданска война Дядо Коледа е напряко неразрешен, тъй като е считан за нещо като детски господ и прекомерно „ капиталистически “. Той им припомня доста на вяра, а в новосъздадения Съветски съюз няма място за нея.

Но откакто укрепват властта си в средата на 30-те години на предишния век болшевиките прекрояват легендата за Дядо Мраз и Снежанка.

Инициативата е на някой си Павел Постишев деен кандидат-член на Централен комитет на комунистическата партия. В писмо до вестник „ Правда “ от 28 декември 1935 година Постишев написа:

„ Преди революцията буржоазията и чиновниците на буржоазията постоянно украсяваха елха за Нова година. Децата на служащите единствено гледат със злоба през прозореца цветните светлини на елхата и веселящите се към нея деца на богаташите. Защо нашите учебни заведения, детски градини, детски клубове, пионерски дворци лишават от това прелестно наслаждение децата на трудящите се на Съветската страна?.. Хайде да организираме занимателен новогодишен празник за децата, да организираме хубава руска елха във всички градове и колхози “.
Инициативата на Постишев доста се харесва на Сталин. Вождът се разпорежда да се внедри в масите. И руското коледно дърво наложително се появява освен във всеки колхоз, само че и във всеки магазин.

В началото на 1937 година Дядо Мраз и Снежанка за първи път се появяват дружно на праздника на елхата в московския Дом на Съветите.
Съветската Нова година няма никаква връзка със Коледа. Елхата е взаимствана от коледно дърво на античните арийци. Дядо Мраз е трансформиран от снежен дух, който вместо да отвлича деца, им раздава дарове за Нова година. А Снежанка е наконтена комсомолка-активистка.
Съветският Дядо Мраз освен знае, че сте бил своеволен – той знае всичко. Той идва и излиза през входната врата, тъй като към този момент си има ключове. Няма потребност да влиза през комина.
След разпадането на Съветския съюз при започване на 1990 година народите се върнаха към старите си традиции за празнуване на Коледа.

Инфо: nauka.offnews.bg