Няколко бомби по-късно: Който сее омраза, жъне насилие
Eдно значимо конкретизиране първоначално: следствието по отношение на хипотетичните взривни устройства, изпратени до някогашния президент Барак Обама, до неговата външна министърка Хилъри Клинтън, до телевизионния тръст CNN и до редица други високопоставени американци, към момента продължава. Така че още е рано да размишляваме какво се крие зад тази серия от хипотетични терористични атентати, която стартира още в понеделник с бомба, изпратена до милиардера и либерал Джордж Сорос.
Едно нещо обаче можем към този момент да кажем сигурно: политическият климат в Съединени американски щати е надълбоко токсичен, страната е разграничена, а това обезпечава плодородна почва за сходен екстремизъм. И в дъното на всичко стои президентът Доналд Тръмп, който е основната движеща мощ за невижданото утежняване на политическата атмосфера в Съединени американски щати.
Подстрекателство към принуждение
Тръмп организира цялата си предизборна акция и, в последна сметка, завоюва президентските избори, употребявайки ужасяващи персонални нападки против политическите си противници и против медиите, които неведнъж разгласи за зложелател на народа. Той има отдавнашен опит в потреблението на просташки език и двусмислени закани против всекиго, който си разреши да показва противоречие или да разкритикува неговата политика и възгледи. Нека да напомним, че той прикани тълпата да сложи Хилъри Клинтън " под ключ " и даже направи подмятания, че тя може да бъде убита. Чудно ли е тогава, че някои върли негови последователи могат да изтълкуват думите му като опрощение, в случай че не и като апел към политически стимулирани насилия?
Когато в Шарлътсвил почина човек, който се опълчи на ултрадесните стачкуващи, Тръмп известно време се колебаеше дали да осъди десния екстремизъм – и единствено ден преди този момент повърхностно беше подхвърлил, че е " националист ".
На манифестации в предизборната си акция Доналд Тръмп неведнъж намекваше за принуждение против съперници и медии. На закрита среща с християнски фундаменталисти неотдавна той ги предизвести да се готвят за " леви насилия ", в случай че демократите завоюват междинните избори.
Агресивната изразителност на Доналд Тръмп произтича от убеждението му, че постоянно би трябвало да се реализира победа, без значение от цената, и че рецензията против него е неприемлива, а компромисите – неприемливи. При един елементарен човек такава настройка би била просто проблематична, при президента на най-могъщата страна в света обаче тя се трансформира в същинска заплаха.
Разлом и борба в обществото
Всичко това е добре известно. След онази тирада при откриването на президентската си акция през 2015 година, когато разгласи мексиканците за " изнасилвачи ", ние като че ли последователно привикнахме с неговите крайности. И никой към този момент не се смее на Тръмп. Защото за трите години, откогато излезе на политическата сцена, той трансформира Републиканската партия в своя персонална бойна машина. В резултат от това и с персоналния принос на Тръмп разломът в американското общество продължава да се уголемява и борбата към този момент е достигнала до невиждани размери.
И надали бихме се учудили, в случай че някой негов последовател – или просто някой човек – схване реториката и държанието на президента безусловно, като апел към политическо принуждение против съперниците му.
Автор: Михаел Канте за DW.
Едно нещо обаче можем към този момент да кажем сигурно: политическият климат в Съединени американски щати е надълбоко токсичен, страната е разграничена, а това обезпечава плодородна почва за сходен екстремизъм. И в дъното на всичко стои президентът Доналд Тръмп, който е основната движеща мощ за невижданото утежняване на политическата атмосфера в Съединени американски щати.
Подстрекателство към принуждение
Тръмп организира цялата си предизборна акция и, в последна сметка, завоюва президентските избори, употребявайки ужасяващи персонални нападки против политическите си противници и против медиите, които неведнъж разгласи за зложелател на народа. Той има отдавнашен опит в потреблението на просташки език и двусмислени закани против всекиго, който си разреши да показва противоречие или да разкритикува неговата политика и възгледи. Нека да напомним, че той прикани тълпата да сложи Хилъри Клинтън " под ключ " и даже направи подмятания, че тя може да бъде убита. Чудно ли е тогава, че някои върли негови последователи могат да изтълкуват думите му като опрощение, в случай че не и като апел към политически стимулирани насилия?
Когато в Шарлътсвил почина човек, който се опълчи на ултрадесните стачкуващи, Тръмп известно време се колебаеше дали да осъди десния екстремизъм – и единствено ден преди този момент повърхностно беше подхвърлил, че е " националист ".
На манифестации в предизборната си акция Доналд Тръмп неведнъж намекваше за принуждение против съперници и медии. На закрита среща с християнски фундаменталисти неотдавна той ги предизвести да се готвят за " леви насилия ", в случай че демократите завоюват междинните избори.
Агресивната изразителност на Доналд Тръмп произтича от убеждението му, че постоянно би трябвало да се реализира победа, без значение от цената, и че рецензията против него е неприемлива, а компромисите – неприемливи. При един елементарен човек такава настройка би била просто проблематична, при президента на най-могъщата страна в света обаче тя се трансформира в същинска заплаха.
Разлом и борба в обществото
Всичко това е добре известно. След онази тирада при откриването на президентската си акция през 2015 година, когато разгласи мексиканците за " изнасилвачи ", ние като че ли последователно привикнахме с неговите крайности. И никой към този момент не се смее на Тръмп. Защото за трите години, откогато излезе на политическата сцена, той трансформира Републиканската партия в своя персонална бойна машина. В резултат от това и с персоналния принос на Тръмп разломът в американското общество продължава да се уголемява и борбата към този момент е достигнала до невиждани размери.
И надали бихме се учудили, в случай че някой негов последовател – или просто някой човек – схване реториката и държанието на президента безусловно, като апел към политическо принуждение против съперниците му.
Автор: Михаел Канте за DW.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ