Едно тъй дълго, неочаквано, донякъде необяснимо отсъствие, което на учителя

Едно така дълго, ненадейно, ненапълно необяснимо неявяване, което на учителя професор Филип Филипов, светла му памет, по никакъв начин нямаше да се хареса, най-сетне ще свърши. Кристина Белчева се завръща на театралната сцена след 29 години. Премиерата ще е в края на ноември в София. Защо една актриса, родена за театъра, толкоз години остава надалеч от него. Как един момент прекатурва ориста на индивида и какво значи, да приемеш злото за обикновено и да продължиш с още по-голям хъс напред. Ето описа на Кристина, брачната половинка на поета бард Михаил Белчев.

Била съм на четири години, когато в Народния спектакъл оповестили конкурс за детска роля в пиесата „ Ричард III “. Постановката е била поверена на известния полски режисьор Вошчерович. Баба ми не беше човек, който ще пропусне този късмет. В младостта си тя била звездата на ловешкия самоинициативен спектакъл и в този момент неосъществените й упоритости да стане огромна актриса, се прехвърляха на мен. Полякът изиска да му кажа стихотворение Аз пък настоях, да пея. И запях: „ Ти отминаваш, без да ме гледаш, кажи ми за какво....Разбира се, Лили Иванова. После продължих със стихотворение и режисьорът приключи състезанието. Аз бях избраницата. Започнах да изучавам репликите. На сцената мой татко беше Любомир Кабакчиев, майка Йорданка Кузманова и баба ми беше звезда Олга Кирчева. Огромни артисти, които доста ми се радваха. Първият път те ме извеждаха на сцената, след това излизах сама. Накрая се покланях с всичките, на премиерата режисьорът ме хвърляше във въздуха. Бях доста горда. Това продължи цялостен сезон. Мечтаех да се прибера с артистичните облекла, да ме види цялата улица.
Втората роля, за която ме поканиха, бе „ Антигона “. Трябваше да съм дете в дрипи. Разплакана се отхвърлих с претекста, че не може една кралица, каквато си мислех, че съм в „ Ричард III “, да се трансформира в дете в дрипи.

- За каква специалност си мечтаехте като дребна?
- Знаех си ще бъде певица, в случай че не актриса, нямах никакви съмнения. Участвах в драм сформира, явявах се на състезания. Рецитирах: „ Епопея на забравените “ Вапцаров, „ Ода за Съюз на съветските социалистически републики “отОрлин Орлинов. Печелех всички награди и даже се появи писмо,да ме забранят, с цел да имат опция иостаналите децада се изявят. Завърших 21-агимназия. Има ме на таблото на възпитаниците горделивост за учебното заведение: ЕмилДимитров,Бисер Киров...

- Два пъти сте късана на кандидатстудентските изпити за ВИТИЗ. Защо при богатия виопит и популярност?
- Първата година бяхме 2000 девойки за 18 места.В подготовката ми помогнаха Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев. Явих се с фрагменти от „ Както ви харесва “ наШекспир и легенда от Банчо Банов.Любомир Кабакчиев беше сигурен,че ще вляза. Скъсаха ме напоследния кръг. Преживях го тежко. Седмица неизлязох от къщи. Не говорех с никого, баба ми също беше унищожена. Когато на идната година още веднъж ме скъсаха, Кабакчиев, който беше ръководител на комисията, напусна. Не титрябва институт, ти си подготвена актриса, сподели ми.На третияпъкме одобри професор Филип Филипов, който година преди този момент ми бе споделил:Ти ще бъдеш в моя клас.



- Смятате, че в тозие бил огромният ви късмет?
- Имахме прелестни преподаватели. Състуденти мибяхаБойка Велкова, Веселин Ранков, още няколко доста положителни артисти, които са в провинцията.Въобще доста мощен клас и випуск, дотолкоз, че се заприказва, че ние сме върнали публиката във ВИТИЗ.
Разпределиха ме задебют вНародния спектакъл. Това още не значи предопределение, само че се очакваше, че след катоФилипов ни кани,имаме огромен късмет да останем. Неочаквано обаче професорът умря. Останахме в безтегловност. Тригодишното систематизиране ме прати в Ловеч. Трупата беше доста мощна. Дебютирах като булката в „ Сватба “ на Брехт. С постановката на Юлия Огнянова „ Кръстопът наоблаци”, където играх Маджарката, спечелихме всички вероятни награди. Времето бе тежко. Имаше режим на тока,играехме на петромаксови лампи, само че с голям възторг,желание, обич.Хората трепереха от мраз, само че пълнеха салоните.Незабравимо прекарване.



- Кариерата ви продължава в Народния спектакъл на младежта...
- Тамне се не усещах добре, макар че имах положителни функции. Отивах сусещането, че това не е моето място, не е моят спектакъл. Мишо Белчев към този момент се бе появил в живота ми. Бяхме дружно. Играх във кино лентата „ Левакът “ със Стефан Данаилов, режисьор Петър Милевин.В един прелестен ден, след подготовка, вървях по „ Раковски “,когато една колежка ми сподели: „ Не разбра ли, че си в листата на съкратените?” Бях сюрпризирана,учудена, огорченаот унизителния метод, по който направиха това.Уволняваха общо 22- мадуши, сред които Владимир Смирнов, ощеталантливи артисти, музиканти от оркестъра.Мълвата беше, че чистката е политическа. Аз небях член на Българска социалистическа партия, само че бях брачна половинка на Мишо Белчев, който не криеше лявата си ориентировка.

- Тежко ли ви беше?
- Устроена съм да мисля, че когато се затвориврата, се отваря врата. Изпитах облекчение. Времето бе мъчно, само че не изгубих нито хладнокръвие, нито самочувствие, нито вяра. Беше някакво тестване. Не потеглих да диря работа по театрите, смятах, че в случай че някой има потребност от мен, самичък ще ме предложения, а и театралните салони тогава бяха празни. От дете желаех да стана певица,бях призната първа в Естрадния отдел на Консерваторията. Тръгнах с Мишо по концерти, имах телевизионно предаване, водехспектакли и отново си имах сцената и публиката Така, че те никогане са ми липсвали.

- През годините не е ли ставало дума да играете в спектакъл?
- ПоетътДимитърХристов написа моноспектакъл„ Триумф и мъка “,посветен на Мерлин Монро. В този периодмного приличах на нея. Ролята бе за мен, само че забременях, роди се Константин и не можах да я изиграя. Така тогава се разминах с театъра.

_____________________________________________________________________________________________________________

Актрисата:Това ще бъде най-хубавата ми роля

Преди три десетилетия в „ Театър 199 “ се е играла пиесата „ Пеперуди “ от Алдо Николай с Таня Масалитинова в основната роля. От тогава режисьорът Николай Априлов я пази в архива си, а от най-малко десетина години упорства аз да изиграя основната роля. Съгласих се по принцип, само че все нещо отлагаше реализацията на плана. Най-после прочетох пиесата и в действителност си помислих, че ролята на основната героиня е за мен. Тя е дама, която си фантазира, че е била най- красивата, ухажвана, и мечтана жена на света, само че в действителност живее в изключителна самотност, без семейство, измежду движимости и мемоари, измислени или действителни. Компания й прави само камериерката, в тази ситуация прелестната актриса от Благоевградския спектакъл Албена Чобанова/ носителка на премията „ Икар” за основна женска роля в постановката „ Вампир “/. И внезапно се появява млад мъж- Ивайло Захариев, звездата от „ Под прикритие “, и прекатурва и срутва живота на основната героиня.



Ще играя в спектакъл след толкоз дълго спиране. Притеснена ли съм? Не щастлива съм. Още от първата подготовка на маса усетих, че нещата потеглят. Бойко Илиев общително ни даде сцената на „ Нов спектакъл “ в НДК, с цел да работим. Там е репетирал Стинг преди концерта си в Пловдив и това ние намираме за доста добра прокоба. Добър знак на ориста.
Навсякъде се разхождам с пиесата. Текстът ми е доста. Вълнувам е като претендент студентка. Мишо споделя, че съм бомба със закъснител. Нямам чувство за възраст. При мен нещата се случват постоянно късно. Дори майка станах на 35 години.
Няма артист, колкото и огромен да е той, който да не се опасява от неуспех. Но, в случай че живеем с този боязън, по - добре тогава да не се захващаме с нищо.

Еда, по този начин се споделя героинята, на десетата ми театрална роля. Мисля, че тя ще е най-силната, от всички, които съм изиграла до момента. Връщам се в театъра. Правя го с дух, възторг и обич. Дължа го на всички, които са вярвали, че съм актриса и най-много на професор Филипов, който доста щеше да ме упрекне за това, че 29 години бях надалеч от театъра.

Исак ГОЗЕС, в. " ШОУ