В друга държава такова не може да се случи
Едно писмо на Сдружението на университетските преподаватели по философия, оповестено с апел за поддръжка в уеб страницата peticiq.com, повдигна извънредно значима тематика - ролята на хуманитаристиката за националното съзнание и за гражданската зрялост на българина. Как и какъв брой би трябвало да се учат филантропични предмети в училището; би трябвало ли да ги има освен в класическите университети, само че и в профилираните механически, земеделски или медицински вузове. С други думи - би трябвало ли един механик или инженер да знае история, да учи родния си език и литература, да познава философските учения за света и прочие? Стигаме в действителност до безконечната алтернатива за модела на образованието: необятно общо обучение плюс надграждане на познания в стеснен профил, както бе до 1989 година, или тясноспециализирано обучение от гимназията до висшите учебни заведения, какъвто е изборът в този момент.
" В последните години се ускорява наклонността за понижаване във висшите учебни заведения на часовете за образование по общообразователни дисциплини, изключително от региона на хуманитаристиката и обществените науки, съпроводено постоянно със
закриване на катедри с филантропичен профил
се споделя в петицията (вероятна причина са желанията на МОН да дава повече пари за така наречен предпочитани посоки - основно механически и естествени, измежду които филантропичните не са - бел.авт.). В европейските университети е традиция да се учат филантропични дисциплини, което е причина за тежестта на дипломата. Според признатата Стратегия за развиване на висшето обучение за 2014-2020 година неговата цел е да образува не просто експерти в дадена област, а да развива изцяло личността и обществото, да приготвя студентите за тяхната бъдеща обществена и гражданска роля. До момента обаче тактиката не е съпроводена от разбор за механизмите за постигането на тази цел и вместо към укрепване на образованието по общообразователни дисциплини, формиращи необятен персонален мироглед и сериозно мислене, във висшите учебни заведения се върви към ликвидирането им и към понижаване на броя на щатните преподаватели по тях. Това е неприемливо и предвид на все по-ниското равнище на просветеност и обща просвета на студентите. Необходима е дълготрайна държавна политика за образованието по филантропични и обществени науки ", приканва петицията. То може да бъде насърчавано да вземем за пример посредством механизмите на националната акредитационна организация и би трябвало да се създаде правилник за държавните условия за общообразователна подготовка за придобиване на висше обучение, оферират преподавателите.
Темата стана настояща - и за междинното, и за висшето обучение, откакто в последните три години посредством новия учебен закон и замислените промени за вузовете политиката за образованието в България бе внезапно изменена в посока " пазарна ориентировка ". При това - без публичен консенсус по въпроса. Законът за предучилищното и учебното обучение от 2016 година и новите стандарти и образователни проекти, направени от МОН, постановиха профилите в гимназиалния курс и прекратиха от Х клас нататък наложителното проучване на общообразователни предмети отвън профилите (с изключение на български език и литература). Така наложителното проучване на народообразуващ предмет като историята да вземем за пример с целия образователен материал е натъпкано в годините от VIII до Х клас, а във втория гимназиален стадий към този момент няма да го има. Същото е с останалите предмети от филантропичните и обществените науки - с всички последствия за общата просветеност на младите. Ако сега освен учениците, само че и студентите
бъркат Стамболов със Стамболийски
и считат, че Гео Милев е писал за Априлското въстание, на следващия ден те въобще няма да знаят тези имена.
В политиката си за приема в гимназиите в последните две години МОН се ориентира към увеличение на броя на професионалните паралелки за сметка на филантропичните. А тази година още след първото класиране бяха закрити единствено в София 15 професионални паралелки и се чакат още поради липса на искащи да учат в тях. И даже при четвъртото класиране за гимназиите останаха 850 свободни места, които в този момент шефовете ще запълват до 10 септември. На места към този момент одобряват деца, изкарали по две двойки на приемните изпити.
В филантропичната гимназия " Св. св. Кирил и Методий " наскоро направиха забавно изследване - по какъв начин се осъществят приключилите. Оказа се, че 60% от зрелостниците се насочват към филантропични специалности във вузовете, само че 40% избират право, медицина, стопанска система, IT бранша или технологии. Можем да сме сигурни, че един инженер или доктор, приключил преди вуза филантропична гимназия, ще има много по-широка обща просвета от техничаря, учил в професионална гимназия и по-късно в механически вуз, където е бил лишен от опцията да придобие по-широки знания отвън специалността. Човек може да стане доста добър заварчик или технолог, обвързван с моментните потребности на бизнеса, само че няма да има интензивно гражданско мислене и държание, тъй като такова основават точно филантропичните и обществените науки. Факт е, че на матурите най-ниски резултати по български език и литература реализират учениците от професионалните гимназии...
Всъщност представителите на филантропичните науки от дълго време усещат надменно отношение от страна на страната към тях. Още след приемането на Стратегията за висшето обучение учени хуманитаристи от Софийския университет, Българска академия на науките, ЮЗУ в Благоевград, Нов български университет през януари 2017 година предизвестиха, че тактиката е призната небрежно и без публично разискване, че страната предизвиква главно образованието на техничари и IT експерти, че дефинира листата на предпочитаните специалности въз основа на чисто пазарни критерии и че в тактиката прозира заплаха до 2020 година филантропичните и обществените науки да бъдат поетапно премахнати. " Тотализиращата идеология на икономическия популизъм трансформира бизнеса в кумир, само че пазарът на труда зависи освен от бизнеса, а и от потребностите на гражданското общество ", обявиха учените. Пак през 2017 година страната усили леко коефициента към базовия норматив за финансиране на филантропичните специалности, само че те отново останаха на дъното измежду другите.
Брожението измежду хуманитаристите се ускори, откакто бяха признати индикаторите, препоръчани от МОН към Закона за развиване на университетския състав, за оценяване на науката и съответно - на изявленията на учените. Тези критерии не са съобразени със спецификата на хуманитаристиката и на филантропичните науки, изследващи съответно български тематики, съобщи в писмо до парламентарната отраслова комисия Общото заседание на учените от Института за балканистика с център по тракология при Българска академия на науките. Хуманитаристите и във висшите учебни заведения у нас назовават критериите за оценяване
геноцид и дискриминация по отношение на тях
Защото съгласно условията изявленията би трябвало да бъдат включени в интернационалните бази данни Scopus и Web of science, а там се регистрират публикации единствено на британски език и насочени главно към тема в полза на Запада и на Съединени американски щати. Това мощно стеснява достъпа на изследванията от региона на националната и районната балканска тема. Естествено е, че оценките за изявленията на хуманитаристите освен това състояние са мощно занижени по отношение на тези на сътрудниците им от естествените науки. Да се сътвори Българска национална база данни на университетските издания, която в наукометрията да е равностойна на задграничните, оферират учените.
Последният към този момент удар по филантропичната просвета пристигна през април тази година и досега разумно пояснение не може да се откри. Постановление 44 на Министерски съвет от март тази година за изпращане на лектори по български език и литература във вузове в чужбина
забрани на учените от Българска академия на науките да вземат участие в състезанията
и МОН изиска от тези, които сега са лектори, да прекратят активността си. Министерски съвет постанови, че за лектори може да аплайват единствено хора, заемащи служба по трудови правни отношения в държавни вузове у нас. А преди този момент в плана за Постановление на Министерски съвет, пуснат за публично разискване, учените от Българска академия на науките попадаха и имаше условие лекторите да имат най-малко докторска степен. Но в обнародвания вид учените от Българска академия на науките бяха отстранени (!), а вместо в чужбина да ни показват най-квалифицирани експерти, постановлението сподели, че претендентите може да са просто " магистри ". Кой извърши това безсрамие, не се разбра. Академичните учени възразиха с писмо до министър Красимир Вълчев, подкрепено от управлението на Българска академия на науките, от Съвета на ректорите и от филантропичната гилдия. Вълчев даде обещание да поправи нонсенса, та на учените от Българска академия на науките да не им се постанова да се местят на работа във вузовете, с цел да аплайват за лектори. Но... нищо не направи. В уеб страницата на МОН в този момент е пусната публикация за състезанието за лектори в чужбина, в която си стои условието претендентите да са на работа във висше учебно заведение (конкретно в 5 университета: СУ, Великотърновския, Пловдивския, Шуменския и Югозападния). Както и да имат единствено степен... " магистър " и 3 години преподавателски стаж.
Е, в никоя друга страна такова нещо не може да се случи.
" В последните години се ускорява наклонността за понижаване във висшите учебни заведения на часовете за образование по общообразователни дисциплини, изключително от региона на хуманитаристиката и обществените науки, съпроводено постоянно със
закриване на катедри с филантропичен профил
се споделя в петицията (вероятна причина са желанията на МОН да дава повече пари за така наречен предпочитани посоки - основно механически и естествени, измежду които филантропичните не са - бел.авт.). В европейските университети е традиция да се учат филантропични дисциплини, което е причина за тежестта на дипломата. Според признатата Стратегия за развиване на висшето обучение за 2014-2020 година неговата цел е да образува не просто експерти в дадена област, а да развива изцяло личността и обществото, да приготвя студентите за тяхната бъдеща обществена и гражданска роля. До момента обаче тактиката не е съпроводена от разбор за механизмите за постигането на тази цел и вместо към укрепване на образованието по общообразователни дисциплини, формиращи необятен персонален мироглед и сериозно мислене, във висшите учебни заведения се върви към ликвидирането им и към понижаване на броя на щатните преподаватели по тях. Това е неприемливо и предвид на все по-ниското равнище на просветеност и обща просвета на студентите. Необходима е дълготрайна държавна политика за образованието по филантропични и обществени науки ", приканва петицията. То може да бъде насърчавано да вземем за пример посредством механизмите на националната акредитационна организация и би трябвало да се създаде правилник за държавните условия за общообразователна подготовка за придобиване на висше обучение, оферират преподавателите.
Темата стана настояща - и за междинното, и за висшето обучение, откакто в последните три години посредством новия учебен закон и замислените промени за вузовете политиката за образованието в България бе внезапно изменена в посока " пазарна ориентировка ". При това - без публичен консенсус по въпроса. Законът за предучилищното и учебното обучение от 2016 година и новите стандарти и образователни проекти, направени от МОН, постановиха профилите в гимназиалния курс и прекратиха от Х клас нататък наложителното проучване на общообразователни предмети отвън профилите (с изключение на български език и литература). Така наложителното проучване на народообразуващ предмет като историята да вземем за пример с целия образователен материал е натъпкано в годините от VIII до Х клас, а във втория гимназиален стадий към този момент няма да го има. Същото е с останалите предмети от филантропичните и обществените науки - с всички последствия за общата просветеност на младите. Ако сега освен учениците, само че и студентите
бъркат Стамболов със Стамболийски
и считат, че Гео Милев е писал за Априлското въстание, на следващия ден те въобще няма да знаят тези имена.
В политиката си за приема в гимназиите в последните две години МОН се ориентира към увеличение на броя на професионалните паралелки за сметка на филантропичните. А тази година още след първото класиране бяха закрити единствено в София 15 професионални паралелки и се чакат още поради липса на искащи да учат в тях. И даже при четвъртото класиране за гимназиите останаха 850 свободни места, които в този момент шефовете ще запълват до 10 септември. На места към този момент одобряват деца, изкарали по две двойки на приемните изпити.
В филантропичната гимназия " Св. св. Кирил и Методий " наскоро направиха забавно изследване - по какъв начин се осъществят приключилите. Оказа се, че 60% от зрелостниците се насочват към филантропични специалности във вузовете, само че 40% избират право, медицина, стопанска система, IT бранша или технологии. Можем да сме сигурни, че един инженер или доктор, приключил преди вуза филантропична гимназия, ще има много по-широка обща просвета от техничаря, учил в професионална гимназия и по-късно в механически вуз, където е бил лишен от опцията да придобие по-широки знания отвън специалността. Човек може да стане доста добър заварчик или технолог, обвързван с моментните потребности на бизнеса, само че няма да има интензивно гражданско мислене и държание, тъй като такова основават точно филантропичните и обществените науки. Факт е, че на матурите най-ниски резултати по български език и литература реализират учениците от професионалните гимназии...
Всъщност представителите на филантропичните науки от дълго време усещат надменно отношение от страна на страната към тях. Още след приемането на Стратегията за висшето обучение учени хуманитаристи от Софийския университет, Българска академия на науките, ЮЗУ в Благоевград, Нов български университет през януари 2017 година предизвестиха, че тактиката е призната небрежно и без публично разискване, че страната предизвиква главно образованието на техничари и IT експерти, че дефинира листата на предпочитаните специалности въз основа на чисто пазарни критерии и че в тактиката прозира заплаха до 2020 година филантропичните и обществените науки да бъдат поетапно премахнати. " Тотализиращата идеология на икономическия популизъм трансформира бизнеса в кумир, само че пазарът на труда зависи освен от бизнеса, а и от потребностите на гражданското общество ", обявиха учените. Пак през 2017 година страната усили леко коефициента към базовия норматив за финансиране на филантропичните специалности, само че те отново останаха на дъното измежду другите.
Брожението измежду хуманитаристите се ускори, откакто бяха признати индикаторите, препоръчани от МОН към Закона за развиване на университетския състав, за оценяване на науката и съответно - на изявленията на учените. Тези критерии не са съобразени със спецификата на хуманитаристиката и на филантропичните науки, изследващи съответно български тематики, съобщи в писмо до парламентарната отраслова комисия Общото заседание на учените от Института за балканистика с център по тракология при Българска академия на науките. Хуманитаристите и във висшите учебни заведения у нас назовават критериите за оценяване
геноцид и дискриминация по отношение на тях
Защото съгласно условията изявленията би трябвало да бъдат включени в интернационалните бази данни Scopus и Web of science, а там се регистрират публикации единствено на британски език и насочени главно към тема в полза на Запада и на Съединени американски щати. Това мощно стеснява достъпа на изследванията от региона на националната и районната балканска тема. Естествено е, че оценките за изявленията на хуманитаристите освен това състояние са мощно занижени по отношение на тези на сътрудниците им от естествените науки. Да се сътвори Българска национална база данни на университетските издания, която в наукометрията да е равностойна на задграничните, оферират учените.
Последният към този момент удар по филантропичната просвета пристигна през април тази година и досега разумно пояснение не може да се откри. Постановление 44 на Министерски съвет от март тази година за изпращане на лектори по български език и литература във вузове в чужбина
забрани на учените от Българска академия на науките да вземат участие в състезанията
и МОН изиска от тези, които сега са лектори, да прекратят активността си. Министерски съвет постанови, че за лектори може да аплайват единствено хора, заемащи служба по трудови правни отношения в държавни вузове у нас. А преди този момент в плана за Постановление на Министерски съвет, пуснат за публично разискване, учените от Българска академия на науките попадаха и имаше условие лекторите да имат най-малко докторска степен. Но в обнародвания вид учените от Българска академия на науките бяха отстранени (!), а вместо в чужбина да ни показват най-квалифицирани експерти, постановлението сподели, че претендентите може да са просто " магистри ". Кой извърши това безсрамие, не се разбра. Академичните учени възразиха с писмо до министър Красимир Вълчев, подкрепено от управлението на Българска академия на науките, от Съвета на ректорите и от филантропичната гилдия. Вълчев даде обещание да поправи нонсенса, та на учените от Българска академия на науките да не им се постанова да се местят на работа във вузовете, с цел да аплайват за лектори. Но... нищо не направи. В уеб страницата на МОН в този момент е пусната публикация за състезанието за лектори в чужбина, в която си стои условието претендентите да са на работа във висше учебно заведение (конкретно в 5 университета: СУ, Великотърновския, Пловдивския, Шуменския и Югозападния). Както и да имат единствено степен... " магистър " и 3 години преподавателски стаж.
Е, в никоя друга страна такова нещо не може да се случи.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ